О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 338
гр.София, 14.05.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на четвърти април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4983 по описа за 2017 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК, а се разглежда по реда до влизане в сила на ЗИДГПК (обн. ДВ бр. 86/ 2017 г.) – аргумент от § 74 от ПЗР на изменението.
Обжалвано е решение № 119/ 27.03.2017 г. по гр.д. № 91/ 2017 г. в частта, с която Софийски окръжен съд, като е потвърдил решение № 154/ 08.12.2016 г. по гр.д. № 7/ 2016 г., е отхвърлил исковете на С. Н. С. срещу АСО [фирма] с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, както следва:
· да се признае за незаконна и да се отмени заповед № 7541/ 17.09.2015 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ;
· за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и
· присъждане на сумата 2 040 лв. – обезщетение в периода 18.09.2015 г. – 18.03.2016 г., в който ищецът е останал без работа.
Решението в тези негови части се обжалва от С. Н. С. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните въпроси (материално-правен и процесуално-правен, допълнени и уточнени според заявените касационни оплаквания – т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): Поражда ли действие споразумението по чл. 119 КТ за промяна на основните трудови функции с клауза със срок за изпитване, ако работникът твърди, че не знае за него, продължил е да изпълнява предишните си трудови функции, а за споразумението е узнал едва с представянето му от работодателя по делото и какви са задължения на съда при разглеждането на такъв трудов спор по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ? Касаторът счита въпросите включени в предмета на делото и обуславящи обжалваното решение, а допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол обосновава с довод, че въззивният съд ги е решил в противоречие с отговорите на правните въпроси, дадени в решение № 350/ 29.10.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2458/ 2014 г. и решение № 467/ 31.01.2014 г. по гр.д. № 2392/ 2013 г., ГК, IV-то ГО на ВКС. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на 119, чл. 70, ал. 5 КТ и при съществени процесуални нарушения. Претендира разноски.
От ответника АСО [фирма] не постъпва писмен отговор на касационната жалба.
Настоящият състав на върховния касационен съд намира касационната жалба с допустим предмет (арг. от чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК). Подадена е от процесуално легитимирана страна. Касатор е ищецът, чиито искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ са отхвърлени. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба, а повдигнатите въпроси имат претендираното значение. Съображенията са следните:
В исковата молба С. Н. С. е твърдял, че малко преди да отнесе спора до съда е получил екземпляр от трудов № 7541/ 31.03.2014 г. за длъжността „охранител“, която е заемал в предприятието на ответника АСО [фирма]“ с 6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя. Твърдял е, че на 18.09.2015 г. неговият пряк ръководител го уведомява, че е уволнен, но заповед за прекратяване на трудовото правоотношение не му е връчена. Заявил е, че уволнението е незаконно и е поискал съдебна защита на правата, признати в чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ.
В писмения отговор на исковата молба работодателят е оспорил тези искове с твърденията, че с допълнително споразумение е постигнато съгласие от 03.09.2015 г. ищецът да заеме длъжността „организатор охрана“, чиито основни трудови функции са съществено различни, уговорили са 3-месечен срок за изпитване, а заповедта за уволнение, с която работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ е връчена при отказ на 19.09.2015 г. Представил е допълнителното споразумение, подписано от страните, и заповедта за уволнение.
В първото по делото открито съдебно заседание ищецът е реплекирал, че в предприятието на ответника е изпълнявал единствено длъжността „охранител“, за допълнителното споразумение не знае, а работодателят го е „скалъпил“, използвайки „ниша в законодателството“, за да го уволни.
Първостепенният съд не съобразява, че репликата може да включва и твърдения за неистинност на допълнителното споразумение (за неавтентичност на подписа на ищеца), които са заявени своевременно (в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК). Не поставя въпроси към ищеца за уточняване на тези обстоятелства с доказателствено значение (чл. 145, ал. 1 ГПК). С първоинстанционното решение третира допълнителното споразумение като истински частен диспозитивен документ. Приел е, че уволнението на ищеца С. Н. С. е законосъобразно, а исковете с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ – неоснователни. Мотивирал се е с това, че трудовото правоотношение, по което ищецът първоначално е заемал длъжността „охранител“ с 6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя, е било съществено изменено (чл. 119 КТ). С допълнително споразумение към трудовия договор на ищеца са възложени ръководни функции за длъжността „организатор охрана“ и е договорен 3-месечен срок за изпитване в полза на работодателя. Новата длъжност той е заел, считано от 03.09.2015 г. и е изпълнявал към 18.09.2015 г. – датата, на която при отказ му е връчена заповед № 7541/ 17.09.2015 г. за прекратяване на трудовия договор в рамките 3-месечен срок за изпитване, уговорен със споразумението. Основните (ръководни) трудови функции на новата длъжност са съществено различни от тези (технически) на длъжността, която ищецът е заемал първоначално, а правото на прекратяване на трудовото правоотношение при основанието от чл. 71, ал. 1 КТ, което работодателят е упражнил, не противоречи на предвиденото в чл. 70, ал. 5 КТ. Законът забранява повторно да се договори срок за изпитване, но забраната важи за една и съща работа в едно и също предприятие. Не и когато при условията на чл. 119 КТ съществено са изменени основните трудови функции на работника или служителя.
Решение е било обжалвано. Във въззивната жалба ищецът се е оплакал, че първостепенният съд е базирал своите фактически изводи на допълнителното споразумение, а то е неистински документ. Оплакал се е и за това, че по делото са събрани, но не са обсъдени доказателствата, че до прекратяване на трудовото правоотношение е изпълнявал единствено длъжността „охранител“, от която след изтичане на уговорения 6-месечен срок е бил незаконно уволнен.
В единственото открито съдебно заседание въззивният съд също не пита ищеца, в какво се изразява неистинността на допълнителното споразумение (чл. 273, вр. чл. 145, ал. 1 ГПК). В решението базира фактическите си изводи на документа. Добавя, че от графика за явяване на работа за м. септември 2015 г. се установява, че ищецът е започнал да изпълнява новата длъжност. Достигайки до същите правни изводи като тези на първата инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че повдигнатите въпроси имат претендираното значение. Онази част от тях, която е с материално-правно значение, има отношение към предмета на правния спор. За спазването на законовите изисквания за форма на трудовия договор отговорите са дадени в решение № 467/ 31.01.2014 г. по гр.д. № 2392/ 2013 г. ВКС, ГК, IV-то отд., на което се позовава касаторът. Те са от значение и при прилагането на чл. 119 КТ, съгласно който трудовото правоотношение трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие на страните за определено или неопределено време. Решение № 350/ 29.10.2014 г. по гр.д. № 2458/ 2014 г. на ВКС, ГК, IV-то ГО изяснява дали поражда действие споразумението по чл. 119 КТ за промяна на трудовите функции, съдържащо клауза със срок за изпитване, когато работникът или служителят продължава да изпълнява предишните си трудови функции, допустимите доказателствени средства за установяване на тези релевантни обстоятелства по иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и задължението на съда да ги обсъди. Акцентът върху повдигнатите въпроси обаче поставя техният процесуално-правен аспект. Допълнителното споразумение към трудовия договор работодателят е представил към писмения отговор на исковата молба, а касаторът е реплекирал, че в предприятието на ответника е изпълнявал единствено длъжността „охранител“, за допълнителното споразумение не знае, а работодателят го е „скалъпил“, използвайки „ниша в законодателството“, за да го уволни. В решение № 54/ 25.03.2014 г. по гр.д. № 3066/ 2013 г. на ВКС, ГК, IV-то отд. се приема, че когато възражение произтича от факт, който не се твърди в исковата молба или в отговора и не е допълнен съгласно чл. 143, ал. 2 ГПК, първостепенният съд е длъжен съгласно чл. 145, ал. 1 ГПК да постави на заинтересованата страна въпрос по този факт, като укаже значението му за претендираното право или релевираното възражение. По аргумент от по-силното основание, настоящият състав намира, че същото задължение за съда следва и в хипотезата, в която фактът има доказателствено значение (за неистинността на допълнителното споразумение като документ за релевантен факт), но възраженията на заинтересованата (да го оспори) страна са неясни, макар и направени в границите на срока по чл. 193, ал. 1 ГПК. Така отговорът в решението, постановено по реда на чл. 290 – 293 ГПК, е от значение за обжалваното решение. Причината за това е и в обстоятелството, че в своята въззивна жалба срещу първоинстанционното решение касаторът се е оплакал, че допълнителното споразумение е неистински документ. И въззивният съд е пренебрегнал своите задължения от чл. 273, вр. чл. 145, ал. 1 ГПК, а като не е изяснил, в какво се изразява твърдяната неистинност, е постановил своето решение в противоречие и с т. 2 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/ 2013 г. ОСГТК на ВКС). На основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по повдигнатите въпроси.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 119/ 27.03.2017 г. по гр.д. № 91/ 2017 г. на Софийски окръжен съд в частта по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, доколкото касаторът е освободен от държавна такса (359 КТ).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.