4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 120
гр.София, 19.02.2019 г.
Върховен касационен съд на Република Българи, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на седми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2729 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № V-138/ 12.01.2018 г. по гр.д. № 1340/ 2017 г., с което Бургаски окръжен съд, потвърждавайки решение № 1162/ 01.08.2017 г. по гр.д. № 3970/ 2016 г. на Бургаски районен съд, е отхвърлил исковете на К. В. Д. срещу „Уникредит Булбанк“ АД, П. К. К., извършващ стопанска дейност като едноличен търговец под фирма ЕТ „Кънделов – Петко Кънделов“, Д. В. Д. и Ж. В. М. (Д.), както следва:
· за унищожаване на упълномощителната сделка, извършена от К. В. Д. с пълномощно рег. № 506/ 08.02.2005 г. на нотариус с рег. № 458 по описа на НК;
· за прогласяване недействителността на договора по н.а. № 87/ 23.02.2005 г. за учредяване на ипотека до 1/ 3 идеални части от имота и
· за прогласяване нищожността на договора на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 33 ЗС.
Решението се обжалва от К. В. Д. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следния материално-правен въпрос (уточнен и конкретизиран, съгласно т. 1 от ТР № 1 / 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): Какви са особеностите на погасителната давност по предявения иск, когато увреденият твърди, че поради слабоумие е в трайна неспособност да разбира и да ръководи онези свои действия, които изискват умствена пълноценност, а в такова състояние е сключил атакуваната сделка? Касаторът твърди, че повдигнатите въпроси обуславят въззивното решение, а се позовава на допълнителните основания за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Претендира разноски.
Ответникът „Уникредит Булбанк“ АД, ответник и по касация, възразява, че сочените основания за допускане на касационния контрол липсват, а решението е правилно.
Останалите ответници, П. К. К., Д. В. Д. и Ж. В. Д. не вземат становище по делото и събраните доказателства, включително и пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира касационната жалба с допустим предмет (въззивното решение е по гражданско дело с цена на всеки кумулативно обективно съединен иск над 5 000 лв.); подадена е от легитимирана страна (касатор е ищецът); при спазен срок по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, а въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол по първите два кумулативно обективно съединени иска при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително). Съображенията са следните:
Тези искове са обосновани с твърденията, че ищецът К. В. Д. страда от вродено хронично заболяване (олигофрения, дебилитас гравис – торпиден вариант), което от раждането му го поставя в трайна неспособност да разбира свойството и значението на онези свои действия, изискващи умствена пълноценост. В такова състояние е извършил сделката с нотариална заверка на подписа (рег. № 506/ 08.02.2005 г. на нотариус с рег. № 458 по описа на НК), с която е упълномощил ответникът Ж. В. Д. да учреди ипотека върху съсобствен жилищен имот в [населено място] в обезпечение на задължение за връщане на кредит на ответника П. К. К., като ЕТ „Кънделов – Петко Кънделов“, към „Банка Хеброс“ АД (ответника „Уникредит Булбанк“ АД), а с договора по н.а. № 87/ 23.02.2005 г. пълномощникът е учредил ипотеката. С предявените искове увреденото лице твърди пороци на упълномощителна сделка и на договора по н.а. № 87/ 23.02.2005 г.
Ответникът „Уникредит Булбанк“ АД е направил възражение за погасителна давност.
В обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че ищецът К. В. Д. страда от вроденото хронично заболяване, което с раждането му го е поставило в трайна неспособност да разбира свойството и значението на онези негови действия, които изискват умствена пълноценност, а такава е упълномощителната сделка. Намерил е, че такова е било състоянието му към 08.02.2005 г., когато я извършва в необходимата писмена форма с нотариална заверка на подписа. Квалифицирал е предявения иск, с която тази сделка е атакувана, по чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Обосновал се е с това, че към нейното извършване ищецът е дееспособен (навършил е 18-годишна възраст), а поради своето заболяване е бил поставен под ограничено запрещение със съдебно решение, влязло в сила на 25.02.2012 г., но действието на решението е занапред. Приел е, че съгласно чл. 32, ал. 2, изр. 1 ЗЗД правото на унищожаване на дееспособно лице, което към сключването на сделката не е могло да разбира или да ръководи действията си, се ползва с тригодишна давност. Давността е започнала да тече от 08.02.2005 г. – датата упълномощителната сделка и към датата на предявяване на исковете – 08.07.2016 г. е изтекла. Отхвърлил е и иска за прогласяване недействителността на договора по н.а. № 87/ 23.02.2005 г. за учредяване на ипотека по отношение на 1/ 3 идеални части от жилищния имот в [населено място], притежавани от ищеца К. В. Д., отчитайки че този иск е обусловен от иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД, а той е неоснователен.
При твърденията, с които чрез предявените искове са атакувани упълномощителната сделка и договорът за учредяване на ипотека и при тези мотиви на въззивния съд, повдигнатите материално-правни въпроси обосновават въззивното решение. Въззивният съд ги е разрешил в противоречие с решение № 566/ 08.07.2009 г. по гр.д. № 2095/ 2008 г. на ВКС, ГК, IV-то отд. В решението се приема, че когато увреденото лице е в трайна неспособност на неразбиране или невъзможност да ръководи правните си действия, а такова е неговото състояние и към сключената сделка, основанието увреденият да я атакува по съдебен ред е в чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД (нищожност поради липса на съгласие). Константна е практиката на Върховния касационен съд, че не се погасява по давност искът за прогласяване нищожността на сделката. Въззивният съд се е позовал на решения на ВКС по чл. 290 ГПК, които квалифицират такъв иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Това са решение № 309/ 14.07.2011 г. по гр.д. № 1890/ 2010 г. ВКС, ГК, IV-то ГО и решение № 374/ 29.12.2015 г. по гр.д. № 1792/ 2015 г. на ВКС, ГК, IV-то отд. Въззивният съд се е позовал и на други решения на ВКС по чл. 290 ГПК, които приемат, че за дееспособните лицата, които са сключили сделката при условията на чл. 31, ал. 1 ЗЗД, без да могат да разбират и да ръководят действията си, но не са поставени под запрещение, се прилага тригодишната давност по чл. 32, ал. 2, изр. 1 ЗЗД, а тя започва да тече от сключване на сделката (решение № 487/ 09.01.2012 г. по гр.д. № 1764/ 2010 г. ГК, IV-то отд., решение № 59/ 24.07.2013 г. по гр.д. № 392/ 2012 г. на ГК, IV-то отд. и решение № 157/ 24.06.2015 г. на ВКС, ГК, III-то отд.). Обжалваното решение съответства и на тези решения на ВКС. Несъответствието му с решение № 113/ 31.05.2012 г. по гр.д. № 1677/ 2010 г. на ВКС, ГК, IV-то отд., с което по реда на чл. 290 ГПК се приема, че правото на унищожение възниква не от извършването на овластителната сделка, а от упражняване на порочно учредената представителна власт, т.е. от сключването на договора от пълномощника, е без значение. В случая, в решението се приема, че пълномощникът е учредил ипотеката по отношение на притежаваните от ищеца К. В. Д. 1/ 3 ид. части от жилищния имот на 23.02.2005 г. И при това начало на 3-годишния срок по чл. 32, ал. 2, изр. 1, вр. изр. 2, пр. посл. ЗЗД погасителната давност е изтекла към датата на исковата молба.
Установеното противоречие в практиката на ВКС не осъществява основанието по чл. 292 ГПК, доколкото първото цитирано решение е по реда на чл. 218а ГПК (отм.) – ТР № 2/ 28.09.2011 г. по тълк.д. № 2/ 2010 г. ОСГТК на ВКС. Това решение обаче осъществява допълнителното основание за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Такова е новото (приложимото) съдържание на разпоредбата след ЗИДГПК в ДВ бр. 86/ 27.10.2017 г. Изложеното налага обжалваното решение да бъде допуснато до касационен контрол, а настоящият състав евентуално да преосмисли практиката на ВКС за съотношението между основанието по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 31, ал. 1 ЗЗД, когато по предявения иск увреденият твърди, че поради слабоумие е в трайна неспособност да разбира или да ръководи онези свои правни действия, които изискват умствена пълноценност, а в такова състояние е сключил атакуваната сделка.
Въпросът е без отношение към въззивното решение в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 33 ЗС. Следователно няма основание то да бъде допуснато до касационен контрол в тази част.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 138/ 12.01.2018 г. по гр.д. № 1340/ 2017 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени исковете за:
· унищожаване на упълномощителната сделка, извършена от К. В. Д. с пълномощно рег. № 506/ 08.02.2005 г. на нотариус с рег. № 458 по описа на НК и
· за прогласяване недействителността на договора по н.а. № 87/ 23.02.2005 г. за учредяване на ипотека до 1/ 3 идеални части от жилищния имот в [населено място].
Делото да се докладва за насрочване на открито съдебно заседание (касаторът е освободен от заплащане на държавна такса с определение № 4530/ 12.07.2016 г. по гр.д. № 3970/ 2016 г. на Бургаски районен съд).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.