О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 188
гр.София, 18.06.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1604 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 21/ 18.01.2018 г. по гр.д. № 829/ 2017 г., с което Окръжен съд – Пазарджик е изменил решение 118/ 18.10.2017 г. по гр.д. № 751/ 2017 г. на Районен съд – Панагюрище и по исковете на Д. Г. М. срещу [фирма] с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ:
· признал е за незаконна и е отменил заповед № 6/ 28.06.2017 г., с което управителят на [фирма] е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ;
· възстановил е Д. Г. М. на длъжностите „ръководител отдел транспорт“ и „счетоводител-оперативен“;
· осъдил е [фирма] да заплати на Д. Г. М. за периода 20.07.2017 г. – 11.09.2017 г. сумата 3 216 лв., ведно със законната лихва от 16.08.2017 г.
Решението се обжалва от [фирма] с искане да бъде допуснато до касационен контрол поради очевидна неправилност. Касаторът обосновава основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК с доводи, че решението е неправилно поради противоречие с чл. 195, ал. 1 КТ, а причината е в необоснования извод на въззивния съд, че не е мотивирана заповедта за дисциплинарното уволнение на Д. М. поради нарушение на предвиденото в чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Според касатора, Д. М. е била наясно за какво нарушение на трудовата дисциплина й е наложено наказанието „дисциплинарно уволнение“. Първо, тя е знаела за отсъствията си от работа. Второ, чл. 195, ал. 1 КТ допуска заповедта за дисциплинарното нарушение да препрати към друг документ. С писмо изх. № 0054/ 17.05.2017 г. работодателят я е поканил да обясни отсъствията си от работа (в периода 09.05. – 16.05.2017 г.), а с неявяването си в пощенската станция, за да получи писмото, тя сама се е поставила в невъзможност да узнае неговото съдържание. Като не е съобразил това, а е приел, че дисциплираното уволнение е незаконно, въззивният съд е постановил необосновано решение и е нарушил материалния закон. Допълнил е, че тези оплаквания са обективно годни да покрият касационните основания (по чл. 280, т. 3, пр. 1 и 3 ГПК), а въззивното решение е „очевидно“ неправилно, защото ако във втората фаза на касационното производство бъдат констатирани, това неизбежно ще доведе до отмяна на обжалваното решение.
Ответникът по касация Д. М. възразява, че подобно изложение не покрива основанието от чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, а въззивното решение е правилно. Претендира разноски и пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира касационната жалба с допустим предмет. С въззивното решение са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ (осъдителният – частично), а това осъществява изключението от чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК. Подадена е от процесуално легитимирана страна. Касатор е ответникът. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите основания за редовност и допустимост на касационната жалба, а соченото основание по чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК касаторът е мотивирал.
Действително в обжалваното решение въззивният съд е приел, че е допустимо в заповедта за дисциплинарно уволнение работодателят да препрати към друг документ (към писмото от 17.05.2017 г.), но за удовлетворяване на изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ е необходимо работникът или служителят да е известен за неговото съдържание. Приел е, че пощенската пратка до ищцата, съдържаща писмото, не е получена, а това означава, че дисциплинарното уволнение е незаконно.
При тези мотиви на въззивния съд и с оглед обосновката, с която е мотивирано основанието от чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касаторът го съзира в задължението да посочи такива пороци на въззивното решение, които могат да се квалифицират като основания за касационно обжалване (по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 3 ГПК), в излагането на доводи, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд ги е допуснал и в обосноваването на такава връзка между решението и сочените основания, че ако действително въззивният съд ги е допуснал, решението е „очевидно“ неправилно (със сигурност подлежи на касационна отмяна във втората фаза на производството).
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира основанието „очевидна“ неправилност, което законодателят въведе със ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 86/ 2017 г., несъответно на чл. 8, 117, ал. 1, чл. 119, ал. 1 и чл. 122, ал. 1 от Конституцията на Република България (мотивите са в определение № 172/ 24.04.2018 г. по ч.гр.д. № 1371/ 2018 г. на ВКС, ГК, III-то ГО). Поради това и на основание чл. 150, ал. 2 КРБ отправи искане до Конституционния съд да упражни правомощието си по чл. 149, ал. 1, т. 2 КРБ. С определение от 04.06.2018 г. по конст.д. № 10/ 2018 г. К. съд допусна искането до разглеждане и производството е висящо. Изложеното прави безпредметно настоящият състав повторно да упражни правомощието си по чл. 150, ал. 2 КРБ, но мотивираното изложение за основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, с което касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, го задължава да спре производството по настоящото дело до приключване на конституционното.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по гр.д. № 1604/ 2018 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия, Трето отделение на основание чл. 150, ал. 2 КРБ.
Делото да се докладва след приключване на конституционно дело № 10/ 2018 г. по описа на Конституционен съд на Република България.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.