О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 373
гр.София, 13.05.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 4333 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2270/ 10.05.2018 г. по гр.д. № 15/ 2017 г. в частта, с която Окръжен съд – Благоевград, изменяйки решение № 5852/ 04.10.2016 г. по гр.д. № 1254/ 2015 г. на Районен съд – Разлог, на основание чл. 150 КТ и за периода месец декември 2012 г. – м. септември 2015 г. е осъдил „Ем Ви К.“ ООД да заплати на Н. Л. А. сумата 115.57 лв., ведно със законните лихви от 12.12.2015 г., като е отхвърлил иска до пълния размер от 10 000 лв.
Решението се обжалва от Н. Л. А. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси: 1. Следва ли съдът да приеме релевантния факт неосъществен само поради това, че за неговото установяване по делото свидетелските показания се разминават? 2. Следва ли съдът да приеме за недостоверни свидетелските показания само поради това, че разпитаният е сред лицата по чл. 172 ГПК и длъжен ли е да прецени показанията на такъв свидетел съвкупно, заедно с останалите събрани по делото доказателства? 3. Следва ли съдът да приеме писмени доказателства, след като се е преклудирала възможността страната да ги представи по делото? 4. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението да обсъди всички събрани по делото доказателства и да обоснове фактическите си и правни изводи? 5. Допустимо ли е съдът да постави върху ищеца доказателствената тежест за установяване на отрицателен факт при условие, че представения по делото документ не изхожда от него, а от ответника? Касаторът счита, че въпросите обуславят решението, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с довода, че въззивният съд ги е решил в противоречие с конкретни решения на ВКС по реда на чл. 290 -293 ГПК, които цитира. Като се позовава и на общото и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът счита за обуславящи, а от значение за точното прилагане на процесуалния закон и за развитието на правото и следните въпроси: 6. Длъжен ли е съдът да приеме писмени доказателства, по които е работило вещото лице по допуснатата съдебна експертиза, въпреки че по делото са представени несвоевременно? и 7. Следва ли да се приемат по делото писмени доказателства, които произвеждат действие в обективната действителност след утвърждаването им по съответния ред, без този ред да е спазен? Оплакванията по същество са, че решението е неправилно поради допуснати от въззивния съд съществени нарушения на онези процесуални правила, свързани с повдигнатите въпроси. Претендира разноски.
От ответника „Ем Ви К.“ ООД, ответник и по касация, не е постъпил отговор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира касационната жалба с допустим предмет (чл. 280, ал. 3, т. 3, in fine ГПК), подадена от легитимирана страна (касатор е ищецът по частично уважения иск с правно основание чл. 150 КТ), при спазване на срока по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, а решението в обжалваната част следва да бъде допуснато до касационен контрол, макар и само по първия повдигнат процесуално-правен въпрос. Съображенията са следните:
За да уважи частично иска с правна квалификация чл. 150 КТ, въззивният съд е приел, че в релевантния период ищцата е полагала извънреден труд на заеманата длъжност продавач-консултант, а работодателят не го е заплатил. Изводът е базирал на допълнителното заключение на експертизата, а е възприет вторият вариант, който вещото лице е изготвило по данните от касовата книга и графика на работните смени, представени от работодателя. Въззивният съд е отказал да кредитира останалите събрани (гласни) доказателства по установяване основанието на този иск. Мотивирал се е, че свидетелските показания се разминават за конкретни обстоятелства. Допълнително е посочил, че разпитаните свидетели са все в кръга на лицата по чл. 172 ГПК (съпруг и майка на ищцата).
При тези мотиви само първия процесуално-правен въпрос обуславя решението, а въззивният съд го е решил в противоречие с отговора на правния въпрос, даден в решение № 177/ 25.10.2016 г. по гр.д. № 1263/ 2016 г. на ВКС, ГК, Трето отделение. В това решение, постановено по реда на чл. 290 – 293 ГПК се приема, че когато свидетелските показания се разминават по отделен релевантен факт, съдът не може да направи извод, че фактът не се е осъществил. Обратното, той е длъжен да прецени способността на всеки свидетел обективно и точно да възприеме фактите, да съхрани впечатленията си и да ги изложи пред съда. Съдът следва да съобрази също, при какви обстоятелства свидетелят е узнал съответния факт и за кое време в хода на развитие на отношенията между страните се отнася той (решение № 554/ 08.02.2012 г. по гр.д. № 1163/ 2010 г. на ВКС, Четвърто отделение, също постановено по реда на чл. 290 – 293 ГПК). Следователно по първия повдигнат въпрос е налице и общото, и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Вторият повдигнат въпрос не обуславя решението, а по него е изключено общото основание от чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Изложените мотиви в приложението на чл. 172 ГПК са само допълнителни, а не основните, при които въззивният съд е отказал да кредитира свидетелските показания.
Касаторът няма интерес от третия и шестия повдигнати въпроси. За да уважи иска частично (в осъдителната част), въззивният съд се е базирал на писмените доказателства, представени от ответника. Тази част от решението касаторът няма интерес да обжалва, респ. да твърди, че доказателствата са недопустими (след преклузия).
Четвъртият въпрос обуславя решението, но въззивния съд го е решил съобразно практиката на ВКС, включително с решенията по чл. 290 – 293 ГПК, на които касаторът се позовава. Обсъдени са доказателствата по релевантните факти, а правните изводи са в съответствие с онези, възприети за осъществени.
Останалите въпроси (петият и седмият) не обуславят решението. Начинът, по който са формулирани, изключват тяхната връзка с изложените фактически и правни изводи, а и с предмета и особеностите на доказването по разгледания иск по чл. 150 КТ.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2270/ 10.05.2018 г. по гр.д. № 15/ 2017 г. на Окръжен съд – Благоевград в частта, с която искът по чл. 150 КТ е отхвърлен над сумата 115.57 лв. до 10 000 лв.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание (ищецът е освободен от държавна такса по силата на чл. 359 КТ).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.