О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №227
гр.София, 30.03.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4815 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК и се провежда по реда до ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86/ 2017 г. – аргумент от §74 от ПЗР на това изменение.
Обжалвано е решение № 1690/ 10.07.2017 г. по гр. д. № 1311/ 2017 г., с което Софийски апелативен съд, изменяйки решение № 5842/ 09.11.2016 г., поправено с решение от 06.01.2017 г. по гр. д. № 425/ 2015 г. на Окръжен съд – Благоевград, е отхвърлил иска на Б. Г. Г. за осъждането на държавата чрез Прокуратурата на Република България да заплати сумата 35 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди по причина на незаконно наказание „лишаване от свобода“ за престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 54 НК.
Решението се обжалва от Б. Г. с искане да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата правилност по следния материално-правен въпрос, обобщен и уточнен според заявеното касационно основание (т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): Възниква ли отговорност на българската държава да обезщети неимуществените вреди по причина на приведено в изпълнение наказание „лишаване от свобода“, ако влязлата в сила присъда е била отменена с решение на ВКС за възобновяване и прекратяване на наказателното производство поради това, че деянието съставлява административно нарушение, за което административно-наказателното производство е приключило? Касаторът счита въпроса включен в предмета на делото и обуславящ решението, а допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускането му до касационен контрол обосновава с довод, че има значение за правилното прилагане на материалния закон и за развитието на правото. По същество се оплаква, че отрицателният отговор, който въззивният съд е дал в обжалваното решение, е в нарушение на материалния закон (чл. 7 от Конституцията на Република България, чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, а и на предвиденото в ЗОДОВ). Претендира разноски.
От ответника Прокуратурата на Република България, ответник и по касация, не постъпва отговор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Въззивното решение е по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. Подадена е при надлежна процесуална легитимация. Касатор е ищецът по отхвърления иск. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, а повдигнатият въпрос има претендираното значение. Съображенията са следните:
За да постанови решението въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, въпреки събраните доказателства за верността на твърденията, с които е обоснован: 1) приведено в изпълнение наказание за извършено на 24.03.2009 г. престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 54 НК по влязла в сила осъдителна присъда по нохд №569/ 2011 г. на РС – Сандански, по което касаторът Б. Г. е лишен от свобода и е престоял в затвора 1 година, 4 месеца и 19 дни; 2) решение № 227/ 21.05.2012 г. по н. д. № 651/ 2012 г. на ВКС, с което присъдата е отменена след възобновяване и прекратяване на наказателното производство поради това, че деянието е административно нарушение, а за извършеното на 24.03.2009 г. с влязло в сила решение № 502/ 26.03.2009 г. по нахд № 202/ 2009 г. на Районен съд – Сандански на Б. Г. е наложено административното наказание по Указа за борба с дребното хулиганство „задържане за 15 денонощия“ и 3) понесени неимуществени вреди по причина на наказанието „лишаване от свобода“. Въззивният съд се е мотивирал с това, че случаят не попада в ЗОДОВ, а само при материално-правните предпоставки на някой от деликтните състави, предвидени в ЗОДОВ, е допустимо да се ангажира отговорността на Българската държава за вредите, причинени на граждани от правосъдна дейност (на разследващите органи, прокуратурата или съда).
При тези мотиви на въззивния съд, повдигнатият от касатора въпрос е включен в предмета на делото, обосновава обжалваното решение, включително и поради това, че със ЗИДЗОДОВ, обн. ДВ бр. 98/ 11.12.2012 г. законодателят разшири предметния обхват на Закона, и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По него на настоящия състав не е известна практика на Върховния съд или на Върховния касационен съд на Република България. Налице са основанията от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително) за допускане на касационния контрол.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1690/ 10.07.2017 г. по гр. д. № 1311/ 2017 г. на Софийски апелативен съд.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, доколкото касаторът е освободен от внасяне на държавна такса с определение № 570/ 31.01.2017 г. по гр. д. № 425/ 2015 г. на Окръжен съд – Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.