О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 136
гр.София, 26.02.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4656 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 154/ 14.07.2017 г. по гр. д. № 199 по описа за 2017 г., с което Великотърновски апелативен съд е обезсилил решение № 84/ 22.02.2017 г. по гр. д. № 479/ 2016 г. на Окръжен съд – Русе в частта, с която е отхвърлен иска на С. Б. Ардити срещу И. М. И. с правна квалификация чл. 284, ал. 2, пр. 2 ЗЗД над сумата 13 418.60 евро до пълния предявен размер от 45 000 евро и е върнал делото за ново разглеждане от друг първоинстанционен състав.
Решението се обжалва от ответника И. И. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по процесуалноправните въпроси (уточнени и конкретизирани в духа на въведените касационни оплаквания (т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): 1. Според предвиденото в чл. 269 ГПК има ли правомощие въззивният съд да установи, че в обжалваното решение първата инстанция неправилно е квалифицирала твърденията на ответника в писмения отговор на исковата молба като възражение за настъпило прихващане с вземането по иска (като материално възражение за прихващане) вместо като възражение за съдебна компенсация, въпреки че такова оплакване във въззивната жалба няма? и 2. В тази хипотеза какво следва да е въззивното решение? Касаторът счита въпросите включени в предмета на делото и обуславящи въззивното решение, а допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (редакция на текста преди ЗИДГПК с ДВ бр. 86/ 2017 г. – § 74 от ПЗР на изменението) извежда с довода, че въззивният съд ги е решил в противоречие с решение № 243/ 30.07.2013 г. по гр. д. № 479/ 2012 г. на ВКС, ГК, IV-то отд. Оплакванията по същество са, че решение е неправилно поради допуснато съществено процесуално нарушение (на чл. 269, изр. 2, чл. 270, ал. 3 и чл. 271 ГПК). Касаторът претендира разноските по делото.
От ответника по касация С. Ардити не постъпва писмен отговор на касационната жалба.
Настоящият състав на Върховния касационен съд я намира с допустим предмет. Въззивното решение е по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. и не попада в изключенията от чл. 280, ал. 2 ГПК (приложимата редакция). Налице е надлежна процесуална легитимация. Касатор е ответникът по иска. Спазен е срокът от чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбата. Повдигнатите въпроси обосновават въззивното решение, а касационният контрол следва да бъде допуснат, макар и при допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съображенията са следните:
В исковата молба ответникът по касация С. Ардити, който е ищец по иска, е обосновал материалната си легитимация по осъдителния иск с правно основание чл. 284, ал. 2, пр. 2 ЗЗД с твърденията, че с пълномощно с нотариална заверка на подписа от № 1493/ 18.07.2011 г. е упълномощил касатора И. И. да продаде притежаваната идеална част от имот в [населено място] и да получи цената, но въпреки че пълномощникът е сключил договора с нотариален акт № 77/ 22.07.2011 г., не му е платил цената от 45 000 евро, която е получил.
В писмения отговор на исковата молба касаторът И. И. е заявил, че дължи на С. Ардити сумата 13 418.60 евро – онази част от цената, останала непогасена след изявление за прихващане с насрещни вземания на упълномощителя към пълномощника по множество други договори за защита и представителство, включително процесуално, които страните са сключвали в периода 2003 – 2015 г., а насрещните вземания представляват възнаграждения и разноски, които И. И. в качеството си на адвокат и пълномощник на С. Ардити по тези договори е направил, но последния не му е платил, съответно авансирал, респ. възстановил. Касаторът е твърдял, че изявлението за прихващане е направил с отчетен доклад, връчен по нотариален ред на 04.05.2016 г. В писмения отговор е индивидуализирано всяко от насрещните вземания, обект на компенсаторно изявление.
С. Ардити е реплекирал, че възражението е неоснователно, защото тези вземания са погасени по давност.
С първоинстанционното решение осъдителният иск е уважен в размера от 13 418.60 евро. Първостепенният съд е приел, че при сочените и неоспорени обстоятелства е възникнало вземането с правно основание чл. 284, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за 45 000 евро, предмет на осъдителния иск, но още към датата на предявяването на иска (06.07.2016 г.) то е било частично погасено – поради компенсация, извършена с изявлението от 04.05.2016 г. Намерил е, че страните не спорят за предпоставките, при които са възникнали и насрещните вземания с кредитор И. И. и длъжник С. Ардити, включително за техните размери. Разкрил е, че правният спор е единствено за това, погасени ли са те по давност (възражение на ищеца с репликата). Добавил е, че вземането по иска с длъжник касатора-пълномощник по чл. 284, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за 45 000 евро е съществувало преди да изтекат давностните срокове на насрещните вземания, обект на извършеното извънсъдебно компенсаторно изявление, а чл. 103, ал. 2 ЗЗД допуска прихващане със вземане, погасено по давност, когато компенсацията е можела и е била извършена преди изтичане на давностните срокове.
Първоинстанционното решение е било обжалвано от ищеца С. Ардити с оплакване, че неговото възражение за погасителна давност е неправилно отхвърлено, а предявеният иск е основателен до пълния размер.
В решението, което се обжалвано пред настоящата инстанция, въззивният съд е квалифицирал твърденията на касатора в писмения отговор на исковата молба като съдебно възражение за прихващане. Позовал се е на това, че към извършване на извънсъдебното изявление за прихващане (на отчетния доклад с изявлението за това, връчени на 04.05.2016 г.), насрещните вземания не са ликвидни. Добавил е, че когато в защитата си срещу иска ответникът се позовава на извънсъдебна компенсация, но по делото се установи, че към изявлението за прихващане не е осъществена предпоставка на погасителния способ от чл. 103 – чл. 105 ЗЗД, съдът е длъжен да квалифицира възражението като изявление за съдебно прихващане. Това е така, защото законът допуска прихващане пред съд със спорно вземане (чл. 104, ал. 1 ЗЗД). Приел е, че решението в обжалваната от ищеца част е недопустимо, тъй като първата инстанция неправилно е приела за осъществен погасителния способ на извънсъдебното прихващане, а не се е произнесла по направеното възражение за съдебно прихващане. Произнасянето е дължимо, доколкото осъдителният иск е изцяло основателен и е осъществено положителното процесуално условие, под което евентуалното съдебно възражение за прихващане е направено. Така възражението става допълнителна част от предмета на делото, а решението следва да формира сила на пресъдено нещо и по него (чл. 294, ал. 4 ГПК). Пропускът на първата инстанция да се произнесе по този допълнителен предмет въззивната инстанция е квалифицирала като недопустимост – порок, който е установим без изрично оплакване в жалбата и който обуславя обезсилване на решението в обжалваната част (арг. от чл. 269, изр. 1, пр. 2 ГПК и от чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК).
При тези мотиви на въззивния съд повдигнатите въпроси са включени в предмета на делото и обуславят обжалваното решение. То следва да се допусне до касационно обжалване при основанието от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въпросите са от значение за точното прилагане на чл. 269, чл. 270, ал. 3, изр. 3 и чл. 271, ал. 1, изр. 1 ГПК и за развитието на правото, а не са обсъждани в решение № 243/ 30.07.2013 г. по гр. д. № 479/ 2012 г. на ВКС, ГК, IV-то отд., на което касаторът се позовава.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 154/ 14.07.2017 г. по гр. д. № 199/ 2017 г. на Великотърновски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена в полза на ВКС държавна такса от 1 246.16 лв.
След представяне на платежния документ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, но не по-късно от изтичане на срока.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.