О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 255
гр.София, 17.04.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на четвърти април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4909 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, а се разглежда по реда до влизане в сила на ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 86/ 27.10.2017 г. – арг. от § 74 ПЗР към това изменение.
Обжалвано е решение № 1770/ 19.07.2017 г. по гр. д. № 3942/ 2017 г., с което Софийски апелативен съд е обезсилил решение № 999/ 01.02.2016 г. по гр. д. № 2868/ 2008 г. на Софийски градски съд и е прекратил производството по иска на Министерство на здравеопазването на Република България срещу [фирма].
Решението се обжалва от Министерство на здравеопазването с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по процесуално-правните въпроси: 1. Допустим ли е иск за нищожност на нотариален акт, съставен в свидетелство на право на собственост върху недвижим имот? и 2. Налице ли е правен интерес от такъв иск, ако ищецът го обосновава с твърденията, че е носител на вещно право на собственост, засегнато от съставения нотариален акт? Касаторът счита въпросите включени в предмета на делото и обуславящи решението, а допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с довода, че въззивният съд го е решил в противоречие с решение № 267/ 15.05.2015 г. по гр. д. № 3225/ 2014 г. на ВКС, I-во ГО, постановено по реда на чл. 290 – 293 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради съществено нарушение на чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът [фирма], ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси имат претендираното значение, но те не са обсъждани в решението по реда на чл. 290 – чл. 293 ГПК, на което касаторът се позовава, а правните изводи на въззивния съд съответстват на задължителното нормативно тълкуване, извършено от ВКС в ТР № 5/ 14.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 5/ 2012 г. и ТР № 11/ 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/ 2012 г. ОСГТК. Претендира разноските в настоящото производство.
Касаторът е предявил два иска за прогласяване на нищожността на нотариален акт № № 160 и 161/ 18.02.2008 г. със съставянето на които нотариусът е удостоверил, че ответникът [фирма] е собственик на една двуетажна и четири едноетажни сгради в [населено място]. Обосновал ги е с твърденията, че нотариусът е нямал право да извърши двете нотариални удостоверявания, а е надхвърлил своята материална компетентност от чл. 569, т. 2 ГПК, защото сградите са с временен характер, а не недвижими имоти. Правния си интерес от предявените искове касаторът е извел с това, че постройките са разположени върху два урегулирани поземлени имота (УПИ); първият – публична, а вторият – частна държавна собственост, които са му предоставени за управление (А. (публична) № 03395 и А. (частна) № 04386/ 08.02.2005 г.
Първоинстанционният съд е квалифицирал исковете по чл. 576, вр. чл. 569, т. 2 ГПК и ги е отхвърлил.
Касаторът е обжалвал това решение, а въззивният съд е третирал исковата молба като нередовна. Дал е указания и срок, в които касаторът да уточни обстоятелствата, от които извлича своя правен интерес, активна материална и процесуална легитимация по исковете, като съобрази, че не е предявявал иск собственост.
В изпълнение на тези указания касаторът е заявил, че неговият правен интерес произтича от предоставените му за управление УПИ – държавна собственост и от разположените върху тях сгради, а именно на тези сгради ответникът е признат за собственик с двата нотариални акта.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че е длъжен да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството (чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК). Развил е две групи съображения. Първо, недопустими са исковете за прогласяване на нищожността на двата констативни нотариални акта. Нищожността на всеки вид нотариално удостоверяване е факт с правно значение; законът предвижда основания за нищожност на нотариалните удостоверявания (чл. 576 ГПК), но не и възможност те да се установяват самостоятелно в исков процес, а изключенията от чл. 124, ал. 4 ГПК, при които е допустим иск за факт с правно значение не са осъществени. Второ, дори да приеме, че такъв иск е допустим, касаторът не е изпълнил указанията с разпореждането по чл. 129, ал. 4 ГПК и не е доказал правния си интерес от заявеното искане зазащита.
Настоящият състав намира, че при тези мотиви на въззивния съд поставените от касатора въпроси обосновават обжалваното решение. Вторият е включен в първия, а съотношението между тях е на частен към общ. Въпросите, на които е отговорено в решение № 267/ 15.05.2015 г. по гр. д. № 3225/ 2014 г. на ВКС, I-во ГО, са различни. По поставените от касатора няма актове на нормативно тълкуване, включително са различни диспозитивите на двете посочени от него тълкувателния решения. Първият (общият) въпрос обаче е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следователно по него въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол. Налице са общото и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1770/ 19.07.2017 г. по гр. д. № 3942/ 2016 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена в полза на ВКС държавна такса в размер на 15.00по съществото на спора е лв.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или прекратяване в зависимост от изпълнението на указанията.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.