5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 607
гр. София, 24.07.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 696/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба вх. № 6378 от 17.01.2019 г. от Т. В. З. от [населено място], приподписана от пълномощника й адвокат Й. Й. от АК-София, против въззивно решение № 7364 от 26.11.2018 г., постановено по в.гр.д. № 9408/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, IІ-A въззивен състав, с което като е потвърдено решение № 379453 от 04.04.2018 г., постановено по гр.д. № 24896/2017 г. на Софийския районен съд, ГО, 65 състав, е обявено за недействително допълнително споразумение № 216/07.02.2017 г., с посочена в него дата на сключване 30.01.2017 г., с което е изменена заеманата длъжност от Т. З. при ответника Върховен касационен съд, по трудов договор от 03.10.2011 г., от „началник отдел „Счетоводство“ на „началник отдел „Счетоводство и финанси“ и са отхвърлени предявените от Т. З. срещу Върховен касационен съд искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 438/24.02.2017г.; по чл. 344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и по чл. 344, ал.1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за заплащане на сумата от 18 915,00 лв. – обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение, за периода 24.02.2017г. – 24.08.2017 г. Релевира касационните основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че с постановено решение на въззивния съд, с което са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконното уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси са: Налице ли е прекратяване на трудово правоотношение, поради съкращаване на щата за длъжност, заета от работник/служител по силата на трудов договор, която не е съществувала по щатно разписание, като при прогласяване недействителността на клаузата от трудов договор относно длъжността на работника/служителя в предприятието, прави ли недействително и извършеното уволнение от тази длъжност; Има ли правомощия председателят на ВКС да намалява или премахва бройки в щатното разписание на съда, без да има решение за това на Съдийската колегия на ВСС и без да е отправяно предложение в тази връзка от Председателя на ВКС до ВСС, както изискват изричните разпоредби на чл.30, ал.5, т.8 ЗСВ, чл.341, ал.2 ЗСВ и чл.92, ал.3 ПАВКС и налице ли е действително съкращаване в щата в администрацията на ВКС, когато е издадена заповед на председателя на ВКС, без съпътстващо решение на Съдийската колегия на ВСС и без отправено предложение до същата затова, както и решението на Съдийската колегия на ВСС за съкращаване на дадена длъжност в администрацията на ВКС, взето на основание чл. 341, ал. 2 ЗСВ, ограничава ли правомощията на председателя на ВКС при одобряване на щатното разписание на администрацията на съда и при назначаването и освобождаването на служители; Има ли правомощия председателят на ВКС да намалява или добавя бройки в щатното разписание на съдебните служители на съда, преди произнасянето на Съдийската колегия на ВСС, когато промяната в щатното разписание се случва в рамките на определената от ВСС щатна численост. В случай, че председателят на ВКС прецени, че с оглед оптимизиране на персонала, е необходимо съкращаване на определени щатове, това негово решение подлежи ли на предварително одобрение от страна на Съдийската колегия на ВСС; длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички, наведени с въззивната жалба доводи срещу неправилността на първоинстанционното решение, когато се позовава изцяло на мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 ГПК, както и длъжен ли е въззивният съд да мотивира заключението си за липса на необходимост от провеждане на подбор и защо приема, че няма сходство в трудовите функции на длъжността, заемана от уволнения работник/служител и останалите длъжности, за които се твърди, че са сходни и длъжен ли е въззивният съд да се мотивира защо смята, че презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ не е оборена или може само да констатира, че страната която твърди недобросъвестност, не е провела пълно доказване на твърдението си. Отделно, според касаторката, правните изводи, до които е достигнал въззивния съд, по така поставените въпроси, обуславят очевидна неправилност на постановения от него акт, което е допълнително основание за допустимост по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Върховен касационен съд, представляван от председателя Л. П., чрез процесуалния си представител експерт-юрисконсулт З. Х. С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 74, ал. 1, вр. с ал. 4 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е редовна.
За да постанови обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че извършеното на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване в щата уволнение е законно, като е приел, че в случая сключеното допълнително споразумение с ищцата № 216/07.02.2017 г., с което е преназначена на длъжност „началник на отдел „Финанси и счетоводство“ е недействително, тъй като такава длъжност не е предвидена да съществува в структурата на администрацията на ВКС, но към момента на сключване на това допълнително споразумение не са създадени отделните структурни звена, включени в отделите на общата администрация на ВКС, а доколкото това споразумение с ищцата е сключено само с цел изменение на длъжността й, без да е извършена промяна в останалите съществени елементи на трудовия договор, съдът е приел, че е запазено трудовото правоотношение с нея за длъжността „началник отдел „Счетоводство“ при ответника. Приел е, че в случая са спазени изискванията за законност на уволнението поради съкращаване на щата, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 12 и т. 13 ЗСВ председателят на Върховния касационен съд одобрява щатното разписание на администрацията на съда и назначава и освобождава служителите в съда и упражнява функциите на работодател по отношение на съдебните служители. В съответствие с изложеното, със Заповед № 422 от 23.02.2017 г. на председателя на ВКС, издадена на основание чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗСВ, вр. чл. 4, ал. 2, чл. 5, ал. 1, т.4 ПАВКС, обн. ДВ бр. 101/20.12.2016 г., е била утвърдени структурата и състава на администрацията на ВКС с обща щатна численост 235 щатни бройки в съответствие с новия ПАВКС, считано от 23.02.2017 г. С утвърждаване на новото щатно разписание са премахнати, при съобразяване на нормативните промени в структурата на общата администрацията на ВКС, длъжностите „директор на дирекция „Финанси и счетоводство“ и „началник отдел „Счетоводство“ – заемана от ищцата. С оглед приетите по делото доказателства, въззивният съд е приел, че съкращението е реално, трудовата функция на заеманата от ищцата длъжност е престанала да бъде съдържание на отделна длъжност по новото щатно разписание. Заеманата от ищцата длъжност е била и единствена при работодателя като съдържание на съответната трудова функция и в новото щатно разписание няма запазена, или създадена друга такава за същата трудова функция, с оглед на приетите по делото длъжностни характеристики. Приел е, че в този случай работодателят не е бил длъжен да извърши подбор и е спазил закона, като е прекратил правоотношението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, без подбор. Приел е също така, че в случая презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ не е оборена, тъй като ищцата, чиято е доказателствената тежест, не е установила, че работодателят чрез предоставените му от закона средства е целял единствено прекратяването на трудовия й договор, поради което е отхвърлил предявените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, като неоснователни.
При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност на решението по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, доколкото не се установяват допуснати от въззивния съд по поставените правни въпроси тежки нарушения на процесуалния или материалния закон. Не е налице явна необоснованост поради нарушаване правилата на формалната логика при тълкуването и прилагането на закона или нарушение на императивни правни норми. Мотивите на решението съдържат преценката на съда за установените по делото факти и приложението на закона към тях в съответствие с основните начала на гражданския исков процес, поради което липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК по поставените правни въпроси.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените материалноправни въпроси: Компетентен ли е председателят на Върховния касационен съд на Република България да одобрява щатното разписание на администрацията на ВКС, съобразно разпоредбата на чл.114, ал.1, т.12 ЗСВ, след като представлява ВКС и назначава и уволнява служителите в съда, на основание чл.114, ал.1, т.13 ЗСВ. В правомощията на председателя на ВКС ли е да намалява или премахва бройки в щатното разписание на съдебните служители на съда, преди произнасянето на съдийската колегия на ВСС при условията на чл.30, ал.5, т.8 ЗСВ. Изводите на въззивния съд по тези въпроси обуславят изхода на делото и разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване. По останалите правни въпроси, поставени от касаторката, съдът ще се произнесе по същество в производството по чл. 290 и сл. ГПК.
Тъй като спорът е трудов, а касаторката е служителка при ответника, предвид разпоредбата на чл. 359 КТ, същата не следва да внася държавна такса за производството пред ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7364 от 26.11.2018 г., постановено по в.гр.д. № 9408/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, IІ-A въззивен състав, по касационна жалба вх. № 6378 от 17.01.2019 г. от Т. В. З. от [населено място].
Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: