О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 618
гр. София, 02.08.2018 година
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от председателя Светла Димитрова гр.д. № 756/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 9012 от 20.09.2017 г. от Н. Г. П. от [населено място], обл. Пазарджик, чрез процесуалния му представител адв. С. С., против въззивно решение № 267 от 06.07.2017 г., постановено по в.гр.д. № 272/2017 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, гражданска колегия, с което като е потвърдено решение № 104 от 13.02.2017 г., постановено по гр.д. № 2635/2016 г. на Великотърновския районен съд, касаторът е осъден да заплати на А. Н. А. от [населено място], общ. Велико Търново, на основание чл. 200 КТ, сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на претърпяна на 15.12.2014 г. трудова злополука в [населено място], ведно със законната лихва от тази дата – 15.12.2014г. до окончателното изплащане на главницата, както да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Великотърновския районен съд сумата от 1 200 лв., представляваща дължимата по делото държавна такса и сумата 1 275 лева, представляваща направените по делото разноски за платено възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска. Жалбоподателят релевира касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Н. Г. П., чрез процесуалния му представител адв. С. С., поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 200 КТ за сумата от 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Във връзка с наведените основания, жалбоподателят се позовава на противоречие с: Постановление № 4/1968 г. и Постановление № 17/1963 г. на ПВС. Поставени са следните правни въпроси, значими за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд, а именно: 1/ Не е ли нарушен принципа на справедливостта при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, когато са взели превес съображения за възрастта на пострадалото лице, вместо тези за характера, степента и тежестта на увреждането; 2/ При обективно съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, намаляването на дължимото обезщетение обусловено ли е от преценката дали е налице виновно и противоправно поведение на пострадалото лице за настъпването на увреждането и в каква степен е допринесъл за настъпването им.
Ответникът по касационната жалба А. Н. А. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. С. Ц. от АК – Велико Търново, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна, както и изразява становище, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените правни въпроси.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с цена на иска над 5 000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, споделяйки мотивите на първоинстанциония съд, е приел, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „работник-животновъд“, като е претърпял трудова злополука на 15.12.2014 г., във връзка, с която ответникът с влязло в сила решение № 740 от 07.12.2015 г. по АНД № 2486/2015г. на ВТРС е признат за виновен, за това, че на 15.12.2014 г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – създаване на условия като работодател за извършване на работа по трудово правоотношение и експлоатация на работно оборудване без риск от злополуки и опасности за живота и здравето на работниците, като не осигурил предпазно устройство на силоотводния вал /кардана/ на фуражораздаваща машина /миксер/ марка Zelmak, ползвана от ищеца, нарушил разпоредбите на чл. 127 ал. 1 т. 3 и чл. 275 ал. 1 КТ, чл. 7 ал. 3 т. 1 и т. 3 и чл. 14 ал. 1 ЗЗБУТ, чл. 173 ал. 1, чл. 186 ал. 1 и чл. 194 ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999 г. и чл. 15 ал. 1 от Правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от отрасъл „Земеделие“, е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се във фрактури на 7 бр. ребра, довело до трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 3-4 месеца, закрито счупване на лявата лопатка в близост до лявата раменна става, довело до трайно затрудняване движението на горен ляв крайник за срок от 2,5 – 3 месеца и травматичен хемопневмоторакс в лявата гръдна половина /с изразен подкожен емфизем/, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота – престъпление по чл. 134, ал. 1 т. 2 вр. чл. 129 ал. 2 пр. 2, алт. 3 и пр. 5, алт. 2 от НК, за което на основание чл. 78а НК му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 200 лв. Като безспорно е прието за установено между страните, че на 15.12.2014г. сутринта ищецът е бил на работното си място – кравеферма [населено място], общ. Полски Тръмбеж и в изпълнение на трудовите си задължения е предприел действия по хранене на животните посредством трактор към който била прикачена фуражораздаваща машина /миксер/ марка Zelmak (задвижван от управлявания от ищеца трактор, чрез силоотводен вал /кардан/, като е бил снабден с лента, която подавала към яслите на животните готовата храна и се е управлявала посредством три лоста). Лентата била замръзнала и ищецът помолил свой колега да му помогне да я завъртят с ръце, след това лентата се е задвижила и ищецът я спрял с един от лостовете за управление, като започнал да почиства замръзналия фураж от улеите. При привеждане в движение на лентата, той се подхлъзнал, тъй като подът бил мокър, залитнал и паднал върху продължаващия да се върти карданен вал, който не бил снабден с предпазен капак /кожух/, валът захванал долния край на якето му и започнал да го навива около оста си, вследствие на което ищецът бил съборен на земята и му били причинени множество травми по тялото и по главата. Съдът е приел за установено, съобразявайки представената по делото медицинска документация (експертни решения на ТЕЛК и амбулаторни листи), че в резултат на трудовия инцидент на ищеца са причинени фрактури, които по своите медико – биологични признаци се характеризират като средна телесна повреда и като част от престъплението, за извършването на което ответникът е признат за виновен по реда на чл. 375 и сл. НПК с влязло в сила решение, задължително за гражданския съд по силата на чл. 300 ГПК. От данните по делото съдът е приел, че причинените на ищеца увреждания на здравето са довели до временната му неработоспособност и същият е бил в болнични, за периода от 15.12.2014 г. до 21.01.2015 г., впоследствие продължен до 17.11.2015 г., след което с ЕР на ТЕЛК му е призната 75 % трайно намалена работоспособност (тази степен на неработоспособност е определена като експертната комисия е взела предвид и други общи заболявания на работника, предхождащи процесния случай). При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е отчел, че на ищеца е причинена съчетана травма, като всяко едно от отделните травматични увреждания /счупване на ребра, счупване на ключица и травматичен хемопневмоторакс/, само по себе си представлява средна телесна повреда (последната травма е засегнала зона на тялото /гръдната кухина/, в която са разположени жизненоважни органи и се е наложило извършването на оперативна интервенция). Всяко от тези увреждания, както и травмата на лявата ушна мида са предизвикали силни и непрекъснати физически болки и страдания, както към момента на получаването им, така и в началния период на възстановяване, наложило се е ищецът да приема болкоуспокояващи медикаменти. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на трудовата злополука, съдът е взел предвид и възрастта на ищеца към момента на инцидента (63 години), което предполага по-продължително и по-бавно възстановяване от травмите, както и че към момента на приключване на делото болките на ищеца са отслабени, като те се проявявали при разваляне на времето, а нарушаването на пълния обем от движения на лявата ръка не е засегнало хватателната функция на този горен крайник, както и възможността пострадалият да си служи с нея при справяне с елементарни житейски нужди, като е отчел, че механизмът на получаване на травмите е свързан с изживяване на значителен психически стрес у пострадалия, довели до нарушаване на спокойния му сън, който преживявал отново и отново инцидента. По тези съображения, е приел, че правилно първоинстанционният съд е определил справедлив паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД в размер на 30 000 лв.
Като неоснователно е прието оплакването на ответника за нарушение на чл. 300 ГПК и за наличие на съпричиняване, тъй като престъплението, за което ответникът е признат за виновен, е резултатно – съгласно чл. 134 НК средната или тежка телесна повреда следва да са пряка и непосредствена последица от поведението на дееца, поради което след като ответникът е признат за виновен именно за такова деяние, механизмът на увредата и евентуален принос на пострадалия ищец не могат да се изследват в исковото производство, защото това би довело до незачитане на легитимиращия ефект на присъдата.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по поставения материалноправен въпрос, уточнен и конкретизиран от настоящата инстанция, с оглед разрешението дадено в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно – относно съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Този въпрос е относим към правния спор и когато този принцип е нарушен, това дава отражение върху изводите за паричния еквивалент, необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпените от него неимуществени вреди. С обжалваното решение поставеният материалноправен въпрос е решен в противоречие със задължителната съдебна практика, изразена в ППВС № 4 от 23.12.1968 г., както и на установената практика на ВКС в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, както следва: решение № 69 от 18.03.2014 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 4686/2013 г., решение № 414 от 21.11.2012 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 1543/2011 г., решение № 117 от 4.05.2016 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 4754/2015 г. и др. Вторият поставен правен въпрос относно това при обективно съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, намаляването на дължимото обезщетение обусловено ли е от преценката дали е налице виновно и противоправно поведение на пострадалото лице за настъпването на увреждането и в каква степен е допринесъл за настъпването им, с оглед из,,,,,,,,ложеното по-горе, не се явява обуславящ за изхода на спора, поради което по него не е налице общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, тъй като не е посочена противоречива практика на съдилищата по поставените въпроси, а основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е посочено от касатора бланкетно и без обосновка.
Касаторът следва да внесе по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, държавна такса в размер на 600, 00 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТССГПК, като в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 267 от 06.07.2017 г., постановено по в.гр.д. № 272/2017 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, гражданска колегия, по касационна жалба с вх. № 9012 от 20.09.2017 г. от Н. Г. П. от [населено място], обл. Пазарджик.
УКАЗВА на Н. Г. П. от [населено място], обл. Пазарджик, [улица], чрез адв. С. С., с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 3, ап. 3, в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 600, 00 лева, като представи документ за това. В противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, с призоваване на страните.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: