О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
[населено място], 10.08.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи август, през две хиляди и единадесета година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: ЖИВА ДЕКОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова ч.гр.д. № 101 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 и ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение на Варненския апелативен съд № 674/09.12.2010 г. по ч.гр.д. № 648/2010 г., в частите му, с които е потвърдено определение № 544 от 21.09.2010 г. по ч.т.д. № 230/2010 г. на Силистренския окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл. 28 ЗОПДИППД на К. з. у. н. и., п. о. п. д., [населено място], срещу Г. Х. С., Б. Б. С., М. Г. С., чрез законните му представители Г. и Б. С. и [фирма] [населено място], с цена на иска 8 324 504, 37 лв., чрез налагане на възбрани върху собствени им недвижими имоти, запори върху притежавани от тях МПС, банкови сметки, дялове и акции в търговски дружества, отменил е определение № 605 от 21.10.2010 г., постановено по същото дело, като е отхвърлил молбата на [фирма] [населено място] за отмяна на определение № 544 от 21.09.2010 г. по ч.т.д. № 230/2010 г. на СОС в частта му, с която е допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана на три недвижими имота в [населено място].
Недоволни от определението на ВАС са жалбоподателите [фирма] [населено място], представлявано от управителя Н. Л. М. и [фирма] [населено място], представлявано от управителя Г. Д. П., които го обжалват в срок като считат, че съдът се е произнесъл по въпроси, които са обусловили изхода на спора и които са от съществено значение за развитие на правото, а именно – какви са критериите за формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност и кои доходи следва да бъдат изследвани за оборване или подкрепа на въведената в чл. 4 от ЗОПДИППД презумпция, както и допустимо ли е налагане на обезпечителни мерки срещу трети лица-приобретатели, евентуални ответници при хипотезата на чл. 7, т. 2 от закона, при условие, че са добросъвестни по смисъла на чл. 4, ал. 2 от закона, както и могат ли да бъдат налагани обезпечителни мерки по ЗОПДИППД върху имущество на контролирано лице по смисъла на закона, което лице обаче не е включено в кръга на ответниците по бъдещия иск от страна на молителя. Твърди се, че тези въпроси се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Частните касатори молят, след като бъде допуснато касационното обжалване на въззивното определение, с което е допуснато обезпечението, същото да бъде отменено като незаконосъобразно и молбата да бъде оставена без уважение. Представена е съдебна практика.
Ответникът по жалбите К. з. у. н. и., п. о. п. д., чрез пълномощника си П. Б., в писмени отговори по чл. 276, ал. 1 ГПК, ги оспорва и моли същите да бъдат оставени без уважение като неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение по жалбата на [фирма], [населено място] е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, а по жалбата на [фирма] [населено място] е постановено по чл. 274, ал. 1 ГПК и подлежи на обжалване по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Частните жалби са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и са редовни по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
След преценка на доводите на жалбоподателите и обстоятелствата по делото, съдът намира следното :
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че молбата на К. з. у. н. и., п. о. п. д./К./ срещу касаторите, за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 28, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност/ЗОПДИППД/, чрез налагане на възбрана върху множество техни недвижими имоти, подробно описани, запор върху притежавани от тях МПС, запор върху дружествени дялове на лицата в търговски дружества и на банковите им сметки, подробно описани, е основателна. Приел е, че спрямо Г. С. е налице наказателно преследване за деяние от посочените в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД, по отношение на дружеството жалбоподател [фирма] е прието, че той му е едноличен собственик, поради което е налице хипотезата на чл. 6 ЗОПДИППД, като в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност и подлежи на отнемане в полза на държавата, което обосновава нуждата от обезпечение. Фактите и обстоятелствата, обосноваващи и оборващи отнемането на имуществото имат значение за основателността на бъдещият иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД, поради което всички те не подлежат на доказване в обезпечителното производство.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че жалбата на [фирма] [населено място], не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като в представеното изложение за допускане на касационно обжалване, на основание чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, посочените от жалбоподателя въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в обжалваното определение, не са обусловили изхода на делото в производството по чл. 22, ал. 1 ЗОПДИППД, вр. с чл. 390 ГПК, не са решавани противоречиво от съдилищата и в тази връзка не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Този извод следва от характера на обезпечителното производство. Предпоставките за допускане на обезпечение са посочени в чл. 391, ал. 1 ГПК – ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или ако бъде представена гаранция в определения от съда размер, съгласно чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. За да допусне обезпечение на иска, съдът трябва да установи, че ищецът има право на иск (предявеният иск да е допустим и вероятно основателен) и че е налице интерес от обезпечаване на иска (нужда от обезпечаване). Изискването за преценка на вероятната основателност на иска е свързано обикновено с подкрепата му с писмени доказателства, доказващи факта, пораждащ претендираното право, респ. факта изключващ, унищожаващ или погасяващ отричаното с иска право, а когато ищецът не разполага с такива документи, той може да удостовери вероятната основателност на иска, като изрази готовност да представи парична гаранция, освен ако молителят не е освободен от представяне на гаранция по силата на закона – чл. 391 ал. 4 ГПК. Именно изхождайки от този характер на обезпечителното производство по поставения въпрос за критериите за формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност и кои доходи следва да бъдат изследвани за оборване или подкрепа на въведената в чл. 4 от ЗОПДИППД презумпция, отговорът е поставен в зависимост от конкретните факти и обстоятелства по отделните дела и с оглед на тях този въпрос се решава от съответния съд, като в конкретния случай той е намерил правилно разрешение във въззивното определение. То е съобразено с трайно установената съдебна практика за условията, при които се допуска обезпечаване на бъдещ иск. Съществуват достатъчно доказателства, които са в подкрепа на искането на комисията за допускане на обезпечение на бъдещия иск – придобити са множество недвижими имоти, автомобили, налични суми по банкови сметки, придобити са дружествени дялове в търговски дружества, подробно описани. Придобитото имущество е значително по критериите на § 1, т. 2 ДР на ЗОПДИППД. Бъдещият иск е допустим и вероятно основателен. Поисканите обезпечителни мерки са подходящи и съответни на обезпечителната нужда. Характерът на производството не обуславя необходимостта в него да бъдат изследвани доходите на контролираните търговски дружества, което ще се извърши в исковото производство по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД. Също така започналото наказателно преследване за престъпления, включени в обхвата на чл. чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД, е само предпоставка за започване на производството по този закон. В обезпечителното производство се изследват предпоставките по чл. 391, ал. 1 ГПК и не е необходимо в него да се изследва причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, тъй като посочената по-горе разпоредба предпоставя производството по ЗОПДИППД от наличието на повдигнато обвинение и на имущество на значителна стойност, за което не се установяват законни средства за придобиването му.
В заключение следва да се отбележи, че релевираните от жалбоподателя „ [фирма] [населено място] правни въпроси, обсъдени по-горе, не обуславят съдържанието на обжалваното определение. Искането за налагане на обезпечителна мярка съдържа необходимия реквизит, обосноваващ необходимостта от обезпечаване на бъдещия иск за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност, а предвид приложените към него многобройни писмени доказателства са дали основание на съда да презумира и неговата евентуална основателност.
Неоснователна е и жалбата на [фирма] [населено място] срещу въззивното определение, в частта му, с която е отменено определение № 605 от 21.10.2010 г., постановено по ч.т.д. № 230/2010 г. на Силистренския окръжен съд и е отхвърлена молбата на [фирма] [населено място] за отмяна на определение № 544 от 21.09.2010 г. по ч.т.д. № 230/2010 г. на СОС в частта му, с която е допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана на три недвижими имота в [населено място]. Установено е, че този жалбоподател е трето лице по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗОПДИППД като по отношение на него и извършената сделка намира приложение чл. 7, т. 2 от закона, а по делото е установено, че процесните имоти са закупени от [фирма] [населено място], чиито едноличен собственик е уличеното лице Г. С., който факт е достатъчен да обоснове обезпечителната нужда.
Предвид посочения характер на обезпечителното производство, следва да се приеме, че въззивният съд в съответствие с представените писмени доказателства, е направил основателно предположение, че придобитото от проверяваното лице, за което са налице основанията по чл. 3 ЗОПДИППД, имущество, е свързано с престъпна дейност, доколкото не е установен законен източник. Съдът е приложил точно закона в обезпечителното производство, с което е гарантирал законосъобразността на наложените обезпечителни мерки.
Изложеното дава основание да се приеме, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по жалбата на „ [фирма] [населено място], а по жалбата на „ [фирма] [населено място] определението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на определение на Варненския апелативен съд № 674/09.12.2010 г. по ч.гр.д. № 648/2010 г. по частна касационна жалба с вх. № 5604 от 22.12.2010 г. на [фирма] [населено място].
ОСТАВЯ В СИЛА определение на Варненския апелативен съд № 674/09.12.2010 г. по ч.гр.д. № 648/2010 г. в частта му, с която е отменено определение № 605 от 21.10.2010 г., постановено по ч.т.д. № 230/2010 г. на Силистренския окръжен съд и е отхвърлена молбата на [фирма] [населено място] за отмяна на определение № 544 от 21.09.2010 г. по ч.т.д. № 230/2010 г. на СОС в частта му, с която е допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана на три недвижими имота в [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: