1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 785
гр. София, 24.11. 2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: К. Ю.
А. Ц.
като изслуша докладваното от съдията Д. гр.д. № 2594/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 11529/27.08.2015 г. от [фирма], [населено място] и М. Р. З. от [населено място], чрез процесуалният им представител адв. А. И. от АК – С. против въззивно решение № 1421 от 26.06.2015 г., постановено по гр.д. № 843/2015 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 2 с-в, в частта му, с която като е потвърдено решение № 18316 от 15.11.2014 г., постановено по гр.д. № 4981/2013 г. на Софийския градски съд, I ГО, 9 състав, касаторите са осъдени солидарно да заплатят на В. С. С. от [населено място] сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на основание чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД. Релевират касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат, че в постановеното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, решен в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Във връзка с наведеното основание, жалбоподателите се позовават на противоречивото му разрешаване със задължителната практика на ВКС, както следва: т. II ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 16 от 06.03.2012 г. по т. д. № 461/2011 г. на ВКС, ТК, II т.о.; решение № 62 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 1065/2011 г. на ВКС, III г.о., решение № 166 от 13.01.2012 г. по т. д. 43/2011 г. на ВКС, I т.о.; решение № 136 от 01.03.2012 г. по гр. д. № 414/2010 г., ВКС, III г.о.; решение № 115 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 593/2011 г., IV г.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Поставеният правен въпрос, значим за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд, е относно справедливостта като критерий при определяне на размера на обезщетението при деликт, което не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства – обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и психологическите последици за увредения, преценени адекватно и в тяхната съвкупност, при това в мотивирано изложение за преценката на приноса им спрямо увреждането, а не единствено изброяването им, като релевантни за определяне на справедливо обезщетение.
Ответникът по жалбата В. С. С. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Д. И. от АК – Б., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Постъпила е и насрещна касационна жалба с вх. № 15880/01.12.2015 г. от В. С. С. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Д. И. от АК – Б. срещу въззивното решение в частта му, с която е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен предявеният иск за сумата от 10 000 лева, представляваща разликата над 25 000 лева до пълния предявен размер от 35 000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди на основание чл. 49 и чл. 45 ЗЗД. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът по насрещната касационна жалба поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Във връзка с наведените основания, жалбоподателят се позовава на противоречието му със задължителната практика на ВКС, както следва: т. II ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 16 от 06.03.2012 г. по т. д. № 461/2011 г. на ВКС, ТК, II т.о.; решение № 215/18.11.2014 г. по гр. д. № 1287/2014 г. на ВКС, III г.о.; решение № 32 от 19.02.2015 г. по гр. д. № 2269/2014 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 95 от 29.04.2015 г. по гр. д. № 5462/2014 г. на ВКС, III г.о.; решение № 16 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 461/2011 г. на ВКС, II т.о.; решение № 136/01.03.2012 г. по гр. д. № 414/2010 г. на ВКС, III г.о.; решение № 49 от 27.04.2011 г. по гр. д. № 697/2010 г. на ВКС, III г.о.; решение № 123 от 23.06.2013 г. по гр. д. № 254/2014 г. на ВКС, III г.о.; решение № 11 от 27.01.2014 г. по гр. д. № 3684/2013 г. на ВКС, III г.о.; решение № 202 от 05.11.2013 г. по гр. д. № 1304/2013 г. на ВКС, III г.о.; решение № 69 от 18.03.2014 г. по гр. д. № 4686/2013 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 142 от 05.06.2013 г. по гр. д. № 419/2012 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 62 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 1065/2011 г. на ВКС, III г.о.; решение № 263 от 15.02.2013 г. по гр. д. № 1740/2011 г. на ВКС, III г.о.; решение № 148 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 6318/2014 г. на ВКС, III г.о.; решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 369 от 26.11.2015 г. по гр. д. № 2098/2015 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 264 от 21.10.2013 г. по гр. д. № 2161/2013 г. на ВКС, III г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Поставените правни въпроси, значими за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд, са свързани с: 1/ Критериите, при които следва да се оценява размера на обезщетението при установен деликт и оценка на последиците от вредоносния характер на публикуваното съдържание в печатно издание, от което са причинените вреди и по-конкретно въпросът за прилагането на критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД и процесуалните задължения на съда в решението да обсъди конкретните обстоятелства от значение за определянето на обезщетението по размер, указани в ППВС № 4/68 г.; 2/ Следва ли да се отчитат при определянето на вредите от деликт съвкупността от конкретните индивидуални фактори и обществено-икономическите условия с оглед на определянето на вредите и това показателно ли е с оглед на оценката на съда за определяне на обезщетение по справедливост; Следва ли да се отчитат при определянето на тези вреди, освен съвкупността от посочените обстоятелства и съдържанието на публикацията, с оглед на определяне на размера на справедливо обезщетение, когато съдържанието на публикацията е разнообразно – включва графично съдържание и текст, и всеки един от отделните елементи на съдържанието предизвиква различни по своя характер и естество негативни изживявания, негативни емоции, психически болки или неудобства на пострадалия от това публикувано съдържание; 3/ Следва ли да се свързва с оглед на особеностите на конкретния случай прилагането на критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД и процесуалните задължения на съда в решението да обсъди всички обективни обстоятелства и да оцени всеки конкретен елемент на публикацията за точното прилагане на принципа на справедливостта; 4/ Следва ли с оглед на прилагане на критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД да се оценява всеки елемент или твърдение в публикацията като пряко свързан с отделно психическо страдание или неудобство, като свързано с конкретен отделен елемент от вредоносното съдържание или като обща последица от цялостното съдържание в съвкупност.
Ответниците по насрещната касационна жалба [фирма], [населено място] и М. Р. З. от [населено място], чрез процесуалният си представител адв. А. И. от АК – С., я оспорват като са изразили становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба и насрещната касационна жалба са допустими и редовни като подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с цена на иска над 5 000 лв. и в сроковете по чл. 283 и чл. 287, ал. 2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че вследствие публикувана в изданието на ответното дружество, с главен редактор ответника М. З. – вестник „Уикенд“, бг. 36 1-7 септември 2012 г., на стр. 2, статия – фотоколаж със снимката и ищеца и лицето К. К. и „пояснения“ към тях (че ищецът е имал интимна връзка с лицето К. К. – депутат от партия „Атака“, докато същата е била още в ученическа възраст, че е заплатил тя да направи аборт, че я е протежирал първо като журналист в Телевизия „Скат“ и след това, за да бъде поставена на избираемо място в листата на партия „Атака“ в [населено място], както и че е бил полковник от ДС), представляващи неверни обстоятелства, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения и неудобство от това, че му е приписана интимна връзка с момиче, което е на годините на дъщеря му и твърденията, че е била налице бременност, за която той е платил да бъде прекъсната, както и твърденията, че е упражнил влияние, за да наложи това лице като кандидат – депутат на избираемо място в листата на партия „Атака“. Съдът е приел, че е било накърнено доброто му име и репутацията му като човек и политик, като публикацията е предизвикала обществен отзвук и доколкото се касае за личност, която е известна в обществото и осъществява обществена дейност, то изнасянето на злепоставящи факти в личен и обществен план предполага значително по-големи вреди от тези, които би претърпял друг човек, който не е така известен и обществено активен. Като е взел предвид, че не се установява влошаване на здравословното състояние, нито притесненията и неудобствата да са търпени през продължителен период от време (реакцията е отшумяла с течение на няколко месеца), както и това да е повлияло негативно върху политическата кариера на ищеца, съдът е приел, че за установените неимуществени вреди сума в размер на 25 000 лева справедливо ще обезщети ищеца за претърпяните от него болки и страдания в резултат та деликта.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК следва правният въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, обусловил изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно приетото в ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 на ОСГТК на ВКС.
Както се изложи по-горе, в изложението за допускане на касационно обжалване на касаторите е формулиран материалноправният въпрос, обусловил изхода на делото, свързан с приложението на чл. 52 ЗЗД, а именно: относно справедливостта като критерий при определяне размера на обезщетението при деликт, което не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства – обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и психологическите последици за увредения, преценени адекватно и в тяхната съвкупност, при това в мотивирано изложение за преценката на приноса им спрямо увреждането, а не единствено изброяването им като релевантни за определяне на справедливо обезщетение. Този въпрос е от значение за изхода на делото по този правен спор, но в случая той не е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната съдебна практика. Това е така, тъй като съдът е съобразил установената съдебна практика, цитирана и от касаторите, че по въпроса за съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като в публикацията във в. „Уикенд” са били изнесени неверни факти за ищеца в личен и обществен план, които са накърнили доброто му име и репутацията му като човек и политик, като въпросната публикация е предизвикала обществен отзвук и доколкото се касае за личност, която е известна в обществото и осъществява обществена дейност, то изнасянето на злепоставящи факти от такъв характер предполага значително по-големи вреди от тези, които би претърпял друг човек, който не е така известен и обществено активен. Въззивният съд е посочил конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. В тази връзка следва да се подчертае, че на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера им, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики -характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. В случая не е налице твърдяното противоречие с ППВС № 4/1968 г., както и с приложената задължителна съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК. Приложените решения касаят различни хипотези и преценката е извършена поотделно за всеки конкретен случай, но по същество е дадено еднакво разрешение за прилагане на принципа за справедливост при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл. 52 ЗЗД. В случая с обжалването решение въззивният съд като е приел с оглед общественото положение на ищеца, че с изнасянето на тези неверни факти в пресата, е било накърнено доброто му име и репутацията му като човек и политик, за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на деликта, сумата от 25 000 лв. е достатъчна да ги репарира, е съобразил задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Доколкото не са налице основания за допускане на касационно обжалване на касационната жалба и разглеждането й по същество, то на основание чл. 287, ал. 4 ГПК, насрещната касационна жалба също не следва да се разглежда.
При този изход на делото, на ответника по касационната жалба не следва да се присъдят разноски за настоящото производство, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1421 от 26.06.2015 г., постановено по гр.д. № 843/2015 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 2 с-в, по касационна жалба с вх. № 11529/27.08.2015 г. на [фирма], [населено място] и М. Р. З. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: