Определение на ВКС – ГК, III г.о. 5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
гр. София, 11.01. 2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: К. Ю.
Д. С.
като изслуша докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 3083/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 62305 от 05.05.2016 г. от В. С. Б. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. А. Т. от АК – С. против въззивно решение от 15.03.2016 г., постановено по гр.д. № 14414/2015 г. на Софийския градски съд, III – Г състав, с което като е потвърдено решение № III-113-118 от 01.10.2015 г. по гр.д. № 36351/2015 г. на Софийски районен съд, ГО, 113 с-в, са отхвърлени като неоснователни предявените от В. С. Б. срещу Патентно ведомство на Република България искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване на уволнението от длъжността „заместник-председател на Патентно ведомство“ за незаконно и отмяната му, извършено със заповед № II-25/20.10.2014 г. и по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност. Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното решение по подробно изложени в касационната жалба съображения. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторката поддържа, че в постановеното решение, с което са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивния съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, разрешаването на които е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси, значими за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд са свързани с: 1/ Правомощията на въззивния съд при възприемане и оценка на установените по делото факти и обстоятелства и ангажираните от страните доказателства, съобразно указанията на първоинстанционния съд и разпределената доказателствена тежест; 2/ Приложението на чл. 153 ГПК, съдържащ принципа на концентрационното начало в процеса и ранната доказателствена преклузия и по-конкретно – следва ли пасивното поведение на страна в процеса и неизразяване на възражение срещу доклада по делото и разпределената доказателствена тежест в дадените от закона преклузивни срокове за извършване на процесуални действия, да се счита за неоспорване и признание на тези факти, твърдения и доказателства и същите да бъдат обявени за ненуждаещи от доказване по смисъла на чл. 153 ГПК.
Ответникът по жалбата Патентно ведомство на Република България, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. М. е изразил становище за нейната неоснователност в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, поради което се явява допустима. Същата е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е редовна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове за защита срещу незаконно уволнение като е приел, че ищцата е заемала длъжността „заместник-председател на Патентно ведомство на Република България“ по силата на заповед № 1-07/30.05.2014 г. на Председателя на Патентно ведомство, като считано от 21.10.2014 г. трудовото й правоотношение е прекратено едностранно със заповед № II-25/20.10.2014 г. на К. В. – и.д. председател на Патентното ведомство на Република България, на основание чл. 81, ал. 1 З., вр. с чл. 19а, ал. 2 З.. Изложени са съображения, че процесната заповед за уволнение е законосъобразна като издадена от компетентен орган в рамките на предоставените от закона правомощия и исканията за прогласяването й за нищожна и възстановяването на правното положение, съществувало преди издаването й, са неоснователни. В тази връзка въззивният съд е приел, че по силата на заповед № КВ – 376 от 8 октомври 2014 г. на министър-председателя на Република България, за председател на ПВ на РБ е назначен К. В., като съгласно т. 2 от същата заповед до встъпването му в длъжност като титуляр, той ще изпълнява временно функциите на отсъстващия поради временна нетрудоспособност председател Т. Н. М. до връчване на заповедта й за освобождаване, следователно К. В. в пълен обем е имал функциите на председател, които са разписани от закона, а именно – орган на изпълнителната власт, който разработва, организира, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на закрилата на индустриалната собственост, включително изключителната компетентност да назначава и освобождава служителите и работниците в Патентно ведомство по реда на Закона за държавния служител и Кодекса на труда. По тези съображения, съдът е стигнал до извода, че заповедта за уволнение е законосъобразна и като такава не подлежи на отмяна съгласно чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, а с оглед неоснователността на главния иск е отхвърлен и обусловения от него иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. В представеното от касаторката изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не се обосновава наличието на тези предпоставки. За да са налице основанията за допускане до касационно обжалване, следва въззивният съд да се е произнесъл по даден правен въпрос от естество, от което зависи изхода на спора и който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата, както и да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая жалбоподателката поддържа, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като в т. 4 от ТР 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, е разяснено в кои случаи е налице това основание, а именно: „Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия, промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите“. В случая жалбоподателката е поставила процесуалноправни въпроси, свързани с правомощията на въззивния съд, но на практика се сочат допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, които не са били релевирани във въззивната жалба. В този смисъл не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, тъй като при постановяване на обжалваното решение, въззивният съд е съобразил задължителните указания, дадени с ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК – т. 1, т. 2 и т. 3. При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, като въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище /т. 1/. Въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, като в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства /т. 2/. Въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма /т. 3/. Следва да се посочи, че в случая въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС по тълкуване и прилагане на закона. Председателят ръководи Патентното ведомство и отговаря за изпълнението на дейностите на ведомството; утвърждава устройствения правилник на ведомството и го обнародва в „Държавен вестник“, назначава и упражнява служебен контрол върху персонала; представлява Патентното ведомство в международните организации и съюзи; сключва двустранни и регионални договори с чуждестранни патентни ведомства, съгласно чл. 81, ал. 1 З., който се явява орган на изпълнителната власт и по силата на чл. 19, ал. 4, т. 4 З.., вр. с чл. 19а, ал. 2 З., правоотношенията със заместник- министрите, областните управители, заместник областните управители, както и с посочените в чл. 19, ал. 4 еднолични органи, техните заместници и членовете на колегиални органи, могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава, съответно определя, по негова преценка. В тази връзка както въззивният, така и първоинстанционният съд са изградили правните си изводи на база приложените по делото доказателства, че процесната заповед за уволнение е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му по силата на закона правомощия и в изискуемата от закона писмена форма, поради което са приели, че същата като законосъобразна не подлежи на отмяна, а предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като неоснователен подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и с оглед направеното искане, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК и чл. 9, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.03.2016 г., постановено по гр.д. № 14414/2015 г. на Софийския градски съд, III – Г състав, по касационна жалба с вх. № 62305 от 05.05.2016 г. от В. С. Б. от [населено място].
ОСЪЖДА В. С. Б. от [населено място] да заплати на Патентно ведомство на Република България разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: