5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
С.,25.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: К. ЮСТИНИЯНОВА
Г. НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 2676 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на ищците и ответника Д. П. И. срещу решение от 16. 03. 2016г. по в. гр. дело № 23/2016г. на Монтански окръжен съд в частта му, в която е потвърдено решението на РС Монтана от 30. 11. 2015г. по гр. дело № 141/2015г, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от Д. К. А. и П. И. А. срещу Д. П. И. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 26 от 17. 12. 2009г., том VІІІ, рег. № 11358, д. № 680/2009г. на Нотариус В. Т.. Въззивното решение в частта му, в която е обезсилено като недопустимо първоинстанционното решение в частта му, в която е отхвърлен като неоснователен предявения от Д. К. А. и П. И. А. срещу втория ответник – П. Д. И. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 26 от 17. 12. 2009г., том VІІІ, рег. № 11358, д. № 680/2009г. на Нотариус В. Т. и е прекратено исковото производство спрямо същия ответник, е влязло в сила като необжалвано.
Касаторите поддържат, че решението на Монтански окръжен съд е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необосновано – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че задължението по процесния договор за продажба, поето от купувача, да не се разпорежда с прехвърляния недвижим имот докато продавачите са живи е недействително поради противоречие със закона, тъй като е част от правото на собственост и не може да бъде отделено от него, както ограниченото право на ползване, последното признато от закона като самостоятелно вещно право, поради което неизпълнението на това задължение не съставлява основание за разваляне на договора за продажба в хипотезата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Освен това Монтански окръжен съд е посочил, че направеното от ответника Д. П. И. признание на иска не обвързва съда, тъй като разпоредбата на чл. 237, ал. 3, т. 1 ГПК задължава съда да не постановява решение по признание на иска, когато признатото право противоречи на закона, както е по процесното правоотношение. Поради това предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД срещу купувача по договора за продажба е отхвърлен като неоснователен.
Жалбоподателите – ищци Д. К. А. и П. И. А. сочат като основание за допускане на касационно обжалване това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, извеждайки следния процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело: при признание на иска следва ли съдът да излага мотиви в решението си, когато в хипотезата на чл. 237, ал. 3 ГПК отхвърля иска, приемайки че признатото от ответника право противоречи на закона и добрите нрави.
Жалбоподателят – ответник Д. П. И. се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, като в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не извежда правен въпрос от значение за изхода по конкретния правен спор, нито излага доводи за разрешаването му в противоречие с конкретна задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а визира единствено основания по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, относими към правилността на правните и фактически изводи на въззивния съд, обусловили формираното от него вътрешно убеждение по спора. Касаторът – ответник сочи като основания за допускане до касационно обжалване по същество и такива по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните правни въпроси: 1/ следва ли когато купувачът по договор за продажба на недвижим имот, въпреки поето задължение да не се разпорежда с имота докато праводателите му /негови родители/ са живи, го дари на трето лице, запазвайки пожизнено правото си на ползване върху същия имот и когато признае иска на продавачите за отмяна на сделката, съдът да не постанови решение по признание на иска /чл. 237, ал. 1 ГПК/, а да приеме, че е осъществена хипотезата на чл. 237, ал. 3, т. 1 ГПК; 2/ следва ли да се приеме за нищожен договор за продажба с горепосочената утежняваща клауза поради липса на съгласие, тъй като без тази клауза сделката не би била сключена от продавачите, както при признание на иска от ответника, така и без такова признание; 3/ следва ли да бъде отхвърлен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, ако договорът, чието разваляне се иска е нищожен, дори да не е направено признание на иска от ответника и 4/ следва ли при постановяване на съдебно решение клауза за забрана за разпореждане с вещ – предмет на договор за продажба да се разглежда във функционалната и логическата й връзка с останалите клаузи от договора, за да се изведе истинската воля на съконтрахентите и при двете хипотези: признаване на иска от ответника и оспорване на иска от ответника.
Страните не подават отговори на касационната жалба на насрещната страна.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД с цена над 5 000 лв.. Не са налице обаче посочените от касаторите /ищците и ответника Д. И./ основания на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси. Съгласно т. 4 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
Поставеният от жалбоподателите – ищци правен въпрос: при признание на иска следва ли съдът да излага мотиви в решението си, когато в хипотезата на чл. 237, ал. 3 ГПК отхвърля иска, приемайки че признатото от ответника право противоречи на закона и добрите нрави, е от значение за изхода по конкретното дело, но спрямо него не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Това е така, тъй като по този въпрос е създадена трайна безпротиворечива съдебна практика, ненуждаеща се от осъвременяване, според която в хипотезата на чл. 237, ал. 3, т. 1 ГПК съдът задължително излага мотиви както досежно наличието на предпоставките на чл. 237, ал. 3, т. 1 ГПК за непостановяване на решение по признание на иска, така и досежно невъзникването, погасяването или изменението на спорното субективно право, каквито подробни мотиви е обективирал Монтански окръжен съд в обжалваното съдебно решение. Не е налице и непълнота, неяснота или противоречие в процесуалния закон /чл. 237, ал. 3 ГПК/, според който при признание на иска в хипотезата на чл. 237, ал. 3, т. 1 ГПК съдът постановява решение по общия исков ред след проведено съдебно дирене, което решение мотивира съгласно чл. 235 и чл. 236 ГПК както при уважаване, така и при отхвърляне на иска.
Не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване и по поставените от касатора – ответник четири правни въпроси. По първия и четвъртия формулирани правни въпроси: следва ли когато купувачът по договор за продажба на недвижим имот, въпреки поето задължение да не се разпорежда с имота докато праводателите му /негови родители/ са живи, го дари на трето лице, запазвайки пожизнено правото си на ползване върху същия имот и когато признае иска на продавачите за отмяна на сделката, съдът да не постанови решение по признание на иска, а да приеме, че е осъществена хипотезата на чл. 237, ал. 3, т. 1 ГПК, и следва ли при постановяване на съдебно решение клауза за забрана за разпореждане с вещ – предмет на договор за продажба да се разглежда във функционалната и логическата й връзка с останалите клаузи от договора, за да се изведе истинската воля на съконтрахентите и при двете хипотези: признаване на иска от ответника и оспорване на иска от ответника, въззивното решение съдържа отговор, съответстващ на формираната трайна безпротиворечива съдебна практика, вкл. задължителната такава по чл. 290 ГПК, както и на решение № 185 от 20. 02. 2009г. по гр. дело № 555/2008г. на Първо ГО на ВКС, постановено в производство по чл. 218а, б. „а“ ГПК /отм./. Според последната уговорката за забрана за разпореждане на купувача с продаваната вещ, докато продавачът е жив, не произвежда действие, тъй като правомощието на собственика да се разпорежда със собствената вещ не може да се отдели от собствеността, както напр. ограниченото вещно право на ползване, тъй като е част от съдържанието на правото на собственост и не може да се отделя от него. Постановявайки решение в хипотезата на чл. 237, ал. 3, т. 1 ГПК, с което искът с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен, поради приемане на клаузата за забрана за разпореждане с прехвърляната вещ за недействителна, Монтански окръжен съд е съобразил формираната безпротиворечива съдебна практика по горепосочените правни въпроси, ненуждаеща се от осъвременяване или корективно тълкуване, при липса на непълнота, неяснота или противоречие в закона.
Вторият и третият правни въпроси, формулирани от ответника в касационната му жалба: следва ли да се приеме за нищожен договор за продажба с горепосочената утежняваща клауза поради липса на съгласие, тъй като без тази клауза сделката не би била сключена от продавачите, както при признание на иска от ответника, така и без такова признание, и следва ли да бъде отхвърлен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, ако договорът, чието разваляне се иска е нищожен, дори да не е направено признание на иска от ответника, не са обсъждани от въззивния съд, наведени са за първи път в касационната жалба, поради което по никакъв начин не са обусловили правните му изводи и са извън предмета на заявения правен спор. Като такива те не осъществяват нито общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито специалното по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато, поради което, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16. 03. 2016г. по в. гр. дело № 23/2016г. на Монтански окръжен съд в частта му, в която е потвърдено решението на РС Монтана от 30. 11. 2015г. по гр. дело № 141/2015г, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от Д. К. А. и П. И. А. срещу Д. П. И. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 26 от 17. 12. 2009г., том VІІІ, рег. № 11358, д. № 680/2009г. на Нотариус В. Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: