4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 670
С., 25.10..2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: К. ЮСТИНИЯНОВА
Г. НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 2753 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма] срещу решение № 974 от 29. 01. 2016г. по в. гр. дело № 16153/2015г. на СГС, ГО, Втори – „г“ въззивен състав, с което е потвърдено решение от 23. 09. 2015г. по гр. дело № 69664/2014г. на СРС, Второ ГО, 57 състав, с което са уважени предявените от П. М. Н. срещу касатора обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, като е отменено като незаконно извършено на основание чл. 328, ал. 2 КТ уволнение и ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител отдел в съобщенията /Б./ в структурно звено „А.“ на отдел „ТКК, Б.“ в Специализирано поделение „Българска филателия и нумизматика“ към [фирма].
Касаторът поддържа, че решението на СГС е постановено в нарушение на материалния закон /чл. 328, ал. 2 КТ/ – основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че не са осъществени няколко от кумулативно изискуемите материалноправни елементи от фактическия състав на чл. 328, ал. 2 КТ за прекратяване на безсрочния трудов договор с ищцата по инициатива на работодателя – ответник: заповедта за прекратяването му не е мотивирана; заеманата от ищцата длъжност не е ръководна по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР КТ и отсъства бизнес програма с конкретни икономически показатели и изработена въз основа на нея бизнес задача на новия управител към момента на сключване на договора за управление на ответното търговско дружество и към момента на прекратяване на трудовия договор между страните, поради което предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са приети за основателни и решението на първоинстанционния съд е потвърдено като правилно, макар с по – различни мотиви /СРС е уважил предявените искове поради това, че не е осъществен един елемент от фактическия състав на правото на работодателя по чл. 328, ал. 2 КТ, а именно: отсъствие на бизнес задача и бизнес програма на новия управител към момента на сключване на договора за управление с ответното ЕАД и към момента на прекратяване на процесния трудов договор/.
Жалбоподателят – ответник [фирма] въвежда основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следния материалноправен въпрос, от значение за изхода по конкретното дело: дали длъжността, заемана от ищцата, има ръководен характер и попада ли в приложното поле на чл. 328, ал. 2 КТ.
Ищцата П. М. Н. не подава отговор на касационната жалба на насрещната страна.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ответника е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, но не са налице посочените от касатора общо и допълнителни основания на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по същество по поставения горепосочен правен въпрос.
Според пар. 1, т. 3 ДР КТ „ръководство на предприятието“ е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление /стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни/. Формирана е безпротиворечива задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, т.е. по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /решение № 442 от 08. 06. 2010г. по гр. дело № 1621/2009г. на ВКС, Трето ГО; решение № 535 от 19. 12. 2012г. по гр. дело № 83/2012г. на ВКС, Четвърто ГО; решение № 250 от 13. 02. 2014г. по гр. дело № 2682/2013г. на ВКС, Трето ГО и др./, според която служители от ръководството на предприятието – работодател са заемащите длъжността „главен счетоводител“, „главен юрисконсулт“, „началник на отдел или служба“, „ръководител на цех и др. производства“, „ръководител екип“, когато отговарят за цялостния производствен процес, като характерът на длъжността като ръководна се определя от длъжностната й характеристика, а не от определянето й като ръководна по Е.. Обстоятелството, че не е пряко подчинена на изпълнителния директор на търговското дружество – ответник, а на директора на съответното поделение, не променя извода за ръководния характер на длъжността, базиран на длъжностната характеристика, според същата задължителна практика на ВКС. Заеманата от ищцата длъжност преди процесното прекратяване на трудовия й договор по чл. 328, ал. 2 КТ е „ръководител отдел в съобщенията /Б./ в структурно звено „А.“ на отдел „ТКК, Б.“ в Специализирано поделение „Българска филателия и нумизматика“ към [фирма], като от представената длъжностна характеристика, връчена на ищцата на 06. 12. 2010г., ведно с допълненията, връчени на 01. 04. и 28. 04. 2014г., може да бъде направен извод, че същата е ръководна по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР КТ, макар да е на пряко подчинение на директора на поделението, а не на главния изпълнителен директор на ответника. Направеният от въззивния съд правен извод, че длъжността на ищцата не е ръководна, е в противоречие с цитираната по – горе безпротиворечива задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но той не е единственият правен извод обусловил изхода на правния спор, доколкото прекратяването на трудовия договор между страните е признато за незаконно и поради отсъствието на бизнес програма на новия управител към момента на прекратяването, поради което не е обуславящ изхода по конкретното дело и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Що се отнася до отсъствието на бизнес програма на новия управител в хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ като достатъчно основание за незаконност на прекратяването на трудовия договор са постановени решения на ВКС по чл. 290 ГПК: № 76 от 27. 03. 2012г. по гр. дело № 937/2011г. на Трето ГО и № 230 от 08. 06. 2015г. по гр. дело № 346/2015г. на Четвърто ГО, според последното от които договорът на новия управител за управление следва да съдържа бизнеспрограма и конкретни задачи, без значение дали те са различни от предходните, като няма пречка да се ползва бизнесплан на предходен управител, но само ако той бъде изрично приет от новия управител. Въззивното решение е в съответствие с горепосочените решения по чл. 290 ГПК на ВКС, но доколкото касаторът не е поставил такъв правен въпрос в касационната си жалба, не следва да бъдат обсъждани спрямо този въпрос общото и допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е осъществено и соченото от ответника допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като цитираното от касатора решение № 1629 от 18. 01. 2000г. по гр. дело № 522/1999г. на ВКС, не е приложено към касационната жалба – достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване съгласно т. 3 от ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Освен това то не е в противоречие с обжалваното въззивно решение, тъй като в първото е приета за ръководна по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР КТ длъжността „главен счетоводител“ от категорията „други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес“ по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР КТ, каквато не е заеманата от ищцата длъжност.
Съгласно т. 4 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По поставения от касатора – ответник правен въпрос е формирана безпротиворечива задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, ненуждаеща се от осъвременяване или корективно тълкуване, при липса на непълнота, неяснота или противоречие в материалния закон, поради което не е налице освен общото и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато, поради което, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 974 от 29. 01. 2016г. по в. гр. дело № 16153/2015г. на СГС, ГО, Втори – „г“ въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: