1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
гр. София, 11.01. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: К. ЮСТИНИЯНОВА
Г. НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 50397 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата И. С. С. от [населено място], [улица], срещу решение № 166 от 13. 10. 2015г. по в. гр. дело № 341/2015г. на Пловдивски апелативен съд, Първи граждански състав, с което е потвърдено решение № 752 от 28. 04. 2015г. по гр. дело № 1961/2014г. на Пловдивски окръжен съд, 15 граждански състав, с което е отхвърлен предявеният от И. С. С. срещу П. И. П. от [населено място], [улица] иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 30 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна средна телесна повреда – счупване на лява подбедрица, довела до трайно затруднение в движенията на долен ляв крайник, причинена от ПТП, настъпило на 30. 09. 2011г. в [населено място], по вина на ответника като водач на лек автомобил „БМВ Х6“, с рег. [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното плащане, и с което е реализирана отговорността на ищцата за съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на сумата 3 362 лв..
В касационната си жалба ищцата И. С. С. излага доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушения на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
К. въвежда основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните процесуалноправни въпроси от значение за изхода по конкретното дело: „Длъжен ли е в решението си въззивния съд да се произнесе по всички искания и възражения на страните и да изложи правните си изводи по отношение на тях?“ и „Задължен ли е съдът при постановяване на съдебния акт да прецени всички доказателства по делото?“. Поддържа, че горепосочените процесуалноправни въпроси са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 1/1953г.; ТР № 1 от 04. 01. 2001г. на ОСГК на ВКС; решение № 323 от 18. 05. 2010г. по гр. дело № 1338/2009г. на Четвърто г.о.; решение № 163 от 13. 01. 2011г. по гр. дело № 12/2010г. на Първо т.о.; решение № 212 от 01. 02. 2012г. по т.д. № 1106/2010г. на Второ т.о.; решение № 532 от 06. 07. 2010г. по гр. д. № 1459/2009г. на Първо г.о. и решение № 362 от 15. 07. 2010г. по гр. д. № 536/2010г. на Първо г.о..
Ответникът по касационната жалба /ответник в исковия процес/ – П. И. П. не подава отговор и не взема становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ищцата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за неимуществени вреди с цена над 5000 лв., но не са налице посочените от касатора общо и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В. съд е приел за установено, че ищцата е пострадала при ПТП, причинено виновно и противоправно от ответника, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗК [фирма], като е претърпяла неимуществени вреди от причинените телесни увреждания от ПТП – счупване на лява подбедрица. Извършването на деянието, неговата противоправност и виновност са предмет на влязло в сила решение по нахд № 234/2012г. на Асеновградски РС, задължително за гражданския съд съгласно чл. 300 ГПК. Съобразявайки сключен между ищцата и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на деликвента договор за спогодба от 14. 11. 2014г., по който застрахователят е платил на ищцата обезщетение за процесните неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 12 000 лв., Пловдивски апелативен съд е счел за налично съгласие на пострадалата – ищца, че така договорената и платена от застрахователя сума напълно удовлетворява нейните претенции срещу застрахователя за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, и че тя няма да има бъдещи претенции за вреди във връзка с конкретното застрахователно събитие, надхвърлящи изплатеното обезщетение, тъй като с подписване на договора за спогодба съконтрахентите по него са декларирали, че уреждат окончателно отношенията си по делото срещу застрахователя. Приемайки, че процесните неимуществени вреди попадат изцяло в предмета на договора за спогодба от 14. 11. 2014г., сключен между пострадалата и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на деликвента – ответник, доколкото липсват ищцови твърдения за усложнения на травматичните увреждания от ПТП, необхванати от спогодбата, или за ограничаване на размера на договореното обезщетение от лимита на застраховката, въззивният съд приема, че ищцата е вече удовлетворена за същите вреди от застрахователя, срещу когото е избрала да насочи претенцията си за обезвреда, доколкото задълженията на деликвента и неговия застраховател по „Гражданска отговорност“ са еднакви по обем досежно размера на обезщетението в полза на пострадалия за причинени едни и същи вреди. По гореизложените съображения Пловдивски апелативен съд намира, че ищцата няма право да търси допълнително обезщетение за същите неимуществени вреди от деликвента, репарирани в пълния им обем от застрахователя му въз основа на постигнатото извънсъдебно споразумение между последния и ищцата, поради което предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е счетен за неоснователен.
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че касаторът не е формулирал в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, поради което не е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретния правен спор и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение. В изложението към касационната жалба на ищцата не са формулирани правни въпроси, които да са обуславящи изхода по конкретното дело. Сочените процесуалноправни въпроси са твърде общо формулирани, така че биха могли да бъдат съотнесени към кое да е въззивно решение, поради което като несвързани по какъвто и да било начин с изхода на конкретния правен спор, представляват единствено оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, и като такива са неотносими към производството по чл. 288 ГПК. Така изложените доводи и обстоятелства в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на ищцата не осъществяват не само общото, но и соченото допълнително основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В атакуваното въззивно решение въззивният съд е взел впредвид всички искания и възражения на страните, преценил е всички приети доказателства, които са от значение за конкретния правен спор по предявения иск на пострадалата срещу деликвента с правно основание чл. 45 ЗЗД, зачитайки правните последици на валидното извънсъдебно споразумение на ищцата със застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на деликвента /ответник/, имащо за предмет същите неимуществени вреди – предмет на настоящото дело. Приемайки, че пострадалата вече е обезщетена за процесните вреди от застрахователя на деликвента в пълен обем, за решаващия съд е безпредметно обсъждането на експертни заключения и гласни доказателства, относими към размера на претендираното обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД. П. по горепосочения начин, Пловдивски апелативен съд е съобразил изцяло формираната безпротиворечива задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, вкл. цитираната от касатора в касационната му жалба, по приложението на чл. 235 и чл. 236 ГПК.
На основание изложеното не следва да бъде допускано касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 166 от 13. 10. 2015г. по в. гр. дело № 341/2015г. на Пловдивски апелативен съд, Първи граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: