Определение на ВКС – ГК, III г.о. 5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
гр. София, 24.01. 2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от председателя Светла Димитрова гр. д. № 3152/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 11048 от 27.01.2016 г. от Д. Е. Х., [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Е. Й. от АК – С. срещу въззивно решение от 21.12.2015 г., постановено по в.гр.д. № 14090/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, III – В състав, с което като е отменено решение № II-73-119 от 15.08.2014 г., постановено по гр.д. № 46127/2012 г. на Софийския районен съд, II ГО, 73 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, поради незаконност на уволнението. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното решение по подробно изложени в касационната жалба съображения. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което са отхвърлени предявените искове, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси, значими за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд са свързани с приложението на чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, в частност може ли да бъде прекратено трудово правоотношение по силата на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ без да са изпълнени преди това процедурите на Закона за държавния служител и Наредбата за прилагане на К. по преценката на това отговаря ли служителят на изискванията за назначаване като държавен служител. Позовава се и представя съдебна практика по стария процесуален ред, която обосновава основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът по жалбата Агенция „Митници“ [населено място], не е изразил становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от първия оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е редовна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че неправилно първоинстанционният съд е уважил предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като е приел, че със заповед № 7334/23.07.2012 г. на директора на Агенция „Митници“ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, който е заемал длъжността „митнически сътрудник“ в Митническо бюро „Г. Д.“, Митница Югозападна, на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ, вр. с чл. 1 от ПМС № 129 от 26.06.2012 г. (обн. ДВ., бр. 49/2012 г.) и утвърдено длъжностно разписание на Митница Югозападна (в сила от 01.07.2012 г.), като причина за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено, че длъжността е определена за заемане от държавен служител. Въззивният съд е приел, че на мястото на старата длъжност „митнически сътрудник“ е предвидено създаване на друга „инспектор в Агенция Митници“, но със сходни задължения и статут, без да се засягат същностните характеристики на трудовата функция. От представените по делото длъжностни щатни разписания, действали преди и след уволнението на ищеца, е приел за установено, че длъжността „митнически сътрудник“ не съществува в новото щатно разписание (по отменения Класификатор, приет с ПМС № 47/2004 г., процесната длъжност е определена като „експертна със спомагателни функции“, длъжностно ниво В5). Новата длъжност „инспектор в Агенция Митници“, определена за заемане по служебно правоотношение, също е дефинирана от нормативния акт, като „експертна със спомагателни функции“, като основните трудови функции, изпълнявани от митническия сътрудник, не са престанали да съществуват, а са поети (респективно разширени и допълнени с нови) от длъжността „инспектор в Агенция „Митници“, видно и от представените по делото длъжностни характеристики. Въззивният съд е приел, че щом не се установява трудовата функция, изпълнявана от ищеца да е премахната, независимо от обстоятелството, че наименованията на сравняваните длъжности са различни, за заемането на новата длъжност са завишени изискванията – висше образование, вместо – средно образование за старата, че е разширен обемът отговорности, с включването и на допълнителни трудови задължения, което не може да обоснове извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Следователно, касае се за трансформация на длъжност, без заличаване на трудови функции, т.е., не е налице, някое друго безвиновно основание за прекратяване на трудовото правоотношение. В тази връзка, съдът е приел, че уволнението на ищеца на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е извършено законосъобразно. Предвид изложеното, първоинстанционното решение е отменено, предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението е отхвърлен като основателен, както и обусловените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. В представеното от касатора изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не се обосновава наличието на тези предпоставки. За да са налице основанията за допускане до касационно обжалване, следва въззивният съд да се е произнесъл по даден правен въпрос от естество, от което зависи изхода на спора и който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата, както и да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая жалбоподателят поддържа, че са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Посочените от жалбоподателя решения р. 737-56-II, р. 2236-82- II, р. 78-86-II и р. 378-88-I не попадат в обхвата на основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г., постановено по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, то е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. По поставения правен въпрос от процесуално естество, свързан с приложението на чл. 236, ал. 2 ГПК, следва да се посочи, че в обжалваното въззивно решение съдът е съобразил дадените разрешения с ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК за уеднаквяване на съдебната практика във връзка с въззивното производство. А именно, че при въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. В мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правнорелевантни факти и посочва кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, също и всички искания и възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите им, които имат значение за решението по делото и въз основа на тях излага своите правни изводи по спора. В случая въззивният съд е изложил подробни мотиви, съобразявайки се със събраните по делото доказателства, относими по спора, като е приел, че на мястото на старата длъжност „митнически сътрудник“ е предвидено създаване на друга „инспектор в Агенция Митници“, но със сходни задължения и статут, без да се засягат същностните характеристики на трудовата функция, като се касае за трансформация на длъжност, без заличаване на трудови функции и законово установената промяна в изискванията за заемане на длъжността – по служебно правоотношение, обосновава посоченото в оспорената заповед основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, в който смисъл е посочил и задължителна съдебна практика, като приетото от въззивния съд не е в противоречие с посочената от касатора съдебна практика по стария процесуален ред.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по втория правен въпрос от материално естество, тъй като разрешаването му не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно т. 4 от ТР 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. По тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е налице задължителна практика на ВКС, съгласно която, единствената предпоставка за законно упражняване на правото на прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя е длъжността да е определена за заемане от държавен служител. Във всички случаи основанието по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ ще бъде налице, когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции. За характера и същността на длъжността от значение е не нейното наименование, а правата и задълженията на работника или служителя, определящи съдържанието на трудовите му функции. Изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механичното сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. В този смисъл е практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 231/12.06.2013 г. по гр.д. № 1353/2013 г. на ВКС, IV г.о., решение № 182/13.06.2014 г. по гр.д. № 479/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение № 168/10.06.2014 г. по гр. д. № 5342/2013 г. на ВКС, IV г.о., и др.
Следователно, по поставените правни въпроси въззивното решение не е постановено в отклонение с установената практика на ВКС и не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.12.2015 г., постановено по в.гр.д. № 14090/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, III – В състав, по касационна жалба с вх. № 11048 от 27.01.2016 г. от Д. Е. Х. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: