3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
гр. София, 26.10.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Д. ч.гр.д. № 4010/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 6426 от 21.06.2016 г. на З. Ц. Ш. от [населено място] срещу определение № 180 от 08.06.2016 г., постановено по гр.д. № 2098/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане подадена молба вх. № 9744/08.09.2015 г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК от З. Ц. Ш., конкретизирана с молба от 25.01.2016 г., на влезли в сила решения както следва – решение № 804/19.12.2008 г., постановено по гр.д. № 866/2008 г. на Софийски окръжен съд и оставеното с него в сила решение от 23.05.2008 г. по гр.д. № 399/2007 г. на Елинпелинския районен съд и решение № 325/20.05.2011 г. по гр.д. № 533/2009 г. на ВКС, I г.о., постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК, с което е оставено в сила решение № 804/19.12.2008 г. по гр.дело № 866/2008 г. на Софийски окръжен съд и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения, изложени в частната жалба.
Ответниците по частната жалба С. Д. П., Н. Д. М., С. Д. Д. и Б. С. С., всички от [населено място], не са изразили становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното определение с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, е оставил без разглеждане подадената от частния жалбоподател молба за отмяна, като е приел, че същата е процесуално недопустима. Изложени са съображения, че молбата е подадена след изтичане на срока, предвиден в чл. 305, ал. 1, т. 3 ГПК и същата не съдържа мотивирано изложение на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Съдът е приел, че решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 20.05.2011 г., а молбата за отмяна е подадена на 08.09.2015 г. – повече от четири години след влизане на решението в сила, като молителят не е посочил постановление на държавно учреждение, което да е отменено след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, като посочените заповеди са били част от доказателствата по делото и са били обсъдени от първоинстанционния, съответно от въззивния съд и от състава на ВКС с решенията, чиято отмяна е поискана. Съдът е приел, че оплакванията в молбата за отмяна са свързани с неправилност на въззивното решение поради необоснованост, които не съставляват основания за отмяна, като са мотивирани и доводи за нищожност на решенията, чиято отмяна се иска, което също не представлява основание за отмяна по чл. 303 ГПК.
Обжалваното определение е правилно.
Съставът на ВКС, Четвърто гражданско отделение, правилно е приел, че подадената молба за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая в молбата е посочено, че се подава на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, но в изложението липсват фактически твърдения, които да обосноват извод за наличието на този фактически състав. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Разпоредбата има предвид случаите, когато съдебният акт, чиято отмяна се иска, е бил обусловен от задължителната сила на съдебен или административен акт по преюдициален въпрос, отменен с обратна сила, какъвто не е настоящият случай. Вън от това, правилно съдът е приел, че молбата за отмяна е и просрочена като подадена извън срока по чл. 305, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня на узнаване на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането му в сила. В случая молителят не е ангажирал доказателства, от които да е видно, че при подаване молбата за отмяна са спазени законоустановените преклузивни срокове, за което съдът следи служебно. При неспазен срок по чл. 305 ГПК се преклудира правото на страната да иска отмяна на влязло в сила решение, поради което правилен е изводът на съда в обжалваното определение, че е налице абсолютна процесуална пречка за допускане на молбата за отмяна до разглеждане в открито заседание по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Релевираните възражения с частната жалба са неоснователни и не доказват наличие на основания за неправилност на обжалваното определение на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна като процесуално недопустима, доколкото изложените в нея оплаквания се отнасят до неправилност и нищожност на влезлите в сила съдебни решения, чиято отмяна се иска.
В заключение производството по молбата за отмяна на заявеното основание е недопустимо, поради отсъствието на предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 305, ал. 1, т. 3 ГПК. Въведените в молбата твърдения не сочат за основания от кръга на лимитативно изброените предпоставки за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, в частност по т. 3 от този законов текст, а съставляват касационни оплаквания, целящи ревизиране на неблагоприятно за страната решение, без да са налице релевираните предпоставки за отмяна, поради което с обжалваното определение на ВКС правилно молбата да отмяна е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Ето защо, подадената частна жалба срещу него като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О п р е д е л и :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 180 от 08.06.2016 г., постановено по гр.д. № 2098/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: