Определение на ВКС – ГК, III г.о. 2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
гр. София, 25.04. 2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя Светла Димитрова гр.д. № 5004/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 7270 от 18.05.2016 г. от Л. Д. К., [фирма], [фирма], чрез процесуалния им представител адв. И. М. от АК – С. против въззивно решение № 500 от 21.03.2016 г., постановено по в.гр.д. № 5169/2015 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 12 с-в, в частта му, с която е потвърдено решение № 17019 от 29.09.2014 г., постановено по гр.д. № 2554/2008 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-19 с-в и е уважен предявения иск по чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 4, ал. 1 З. /отм./ за отнемане в полза на държавата на движимо и недвижимо имущество от Л. Д. К., [фирма], [фирма], придобито от престъпна дейност, подробно описано в първоинстанционното решение. Релевират се касационните основания за отмяна по чл. 281 т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите поддържат, че за да постанови решението си, въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Изведените от касаторите въпроси са: 1/ Може ли по конкретно дело да се приеме, че е налице имущество, придобито от престъпна дейност, при положение, че по делото е установено, че отнеманото имущество е такова на трети лица (Соверен Имуно Т. – Б., физически лица), спрямо които не е извършена проверка от Комисията и не са налице основания по чл. 3 З. /отм./; 2/ Възможно ли е по конкретното дело да е налице имущество, което да подлежи на отнемане, ако същото е придобито с парични средства на трето лице, за което по делото няма данни, че е осъществявало престъпна дейност? 3/ В тежест на ищеца по делото ли е да установи наличие на каквато и да е престъпна дейност от третото лице, което предоставило паричните средства на ответника, чрез които е придобито отнеманото имущество; 4/ Може ли да е налице обосновано предположение за наличие на връзка между отнеманото имущество и престъпна дейност, когато имуществото /имуществените права/ са придобити преди установеното по делото престъпление на проверяваното лице. Позовават се на противоречие с Тълкувателно решение № 7 от 30.07.2014 г., постановено по тълк. д. № 7/2013 г. на ВКС, ОСГК.
Ответникът по касационната жалба Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /К./, представляван от М. М. – главен инспектор при Териториална дирекция – В., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, изразява становище за липсата на основанията за допускане на касационно обжалване, както и за нейната неоснователност по същество.
Контролиращата страна Прокуратурата на Република България не е изразила становище по касационната жалба в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационното обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване въззивен акт – иск по чл. 28 З. /отм./, с цена над 5 000 лева, поради което се явява допустима. Същата е редовна, като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи иска по чл. 28 З. /отм./ против касаторите за отнемане в полза на държавата на подробно описаното движимо и недвижимо имущество, както и сумата в размер на 1 031 028, 24 лева, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 3, ал. 3 З. /отм./, за отнемане имуществото от ответниците, доколкото поради липсата на установен законен източник, може да се направи обосновано предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност на лицето Л. Д. К., извършена в чужбина. Съдът се е позовал на доказани по делото обстоятелства – осъждането на ответника Л. Д. К. (с двойно гражданство – на Великобритания и на САЩ, и притежава карта на продължително пребиваващ в България чужденец) за „разпространение на кокаин“ на лишаване от свобода за срок от 240 месеца и парична глоба в размер на 500 000 щ.д. (с присъда на Областния съд на САЩ, Ю. област на Флорида – отделение М., потвърдена от Апелативния съд на САЩ); процесното имущество е на значителна стойност, а периодът, който се определя съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 З. /отм./ от органа по този закон за лицето Л. Д. К. е съответно от 1993 г. до 2007 г. През 2005 г. първият ответник Л. К. регистрира [фирма] и [фирма] с дялов капитал 5 000 лв. за всяко от дружествата, като през същата година ответникът, като едноличен собственик на [фирма], придобива два недвижими имота с обща пазарна стойност, съгласно приетата оценителна експертиза в размер на 407 000 лв., а през текущата година, видно от съдебно-икономическата експертиза, е декларирал пред органите на НАП като финансов резултат от дейността на дружеството — загуба в размер на 4 873, 91 лв., а съгласно заключението на вещите лица дружеството няма доходи и съответно не са констатирани източници за финансиране на покупката на недвижимите имоти през 2005 г. През 2006 г. Л. Д. К. като физическо лице е придобило лек автомобил марка и модел „БМВ 730 Д”, с цена по документи 31 000 евро и пазарна оценка в размер на 65 000 лв., а като едноличен собственик на [фирма] придобива три недвижими имоти с обща пазарна стойност, съгласно приетата оценителна експертиза в размер на 567 000 лв., като през текущата година не е декларирал пред органите на НАП приходи от дейността, разходи за дейността и финансов резултат от дейността на дружеството. Съгласно заключението на вещите лица, дружеството няма доходи и съответно не са констатирани източници за финансиране на покупката на недвижимите имоти през 2006 г. В заключение вещите лица обобщават, че общият размер на постъпилите средства по банковите сметки на двете дружества, чийто едноличен собственик е Л. Д. К. възлиза на 2 070 028, 24 лв., средствата за закупуване на недвижими имоти през 2005 г. и 2006 г. възлизат на 974 000 лв., за закупуване на лек автомобил възлизат на 65 000 лв., а сборът от двете суми за закупуване на имущества възлиза на 1 039 000 лв., като разликата между постъпленията по банковите сметки и стойността на закупеното възлиза на сумата от 1 031 028, 24 лв., въз основа на което съдът е приел, че ответниците не са доказали законен произход на средствата, постъпили по банковите сметки на двете дружества и преведени от чужбина. Съдът е отчел и характера на престъпната дейност – наркотрафик, която се осъществява винаги при условията на пряк умисъл и е от характера да генерира големи парични средства, поради което и на проверяваното лице Л. Д. К. е наложено тежко наказание – лишаване от свобода за срок от 20 години от американски съд. Предвид изложеното, съдът е приел, че са налице трите кумулативно изискуеми законови предпоставки: срещу лицето да е започнало наказателно преследване за някое от престъпленията посочени в чл. 3, ал.1 З. /отм./, за което има постановена, влязла в сила осъдителна присъда, установяване чрез проверка по реда на чл. 15, ал.1 от З. /отм./, че проверяваното лице притежава в България имущество със значителна стойност, както и да се направи обосновано предположение, че то е придобито от престъпна дейност, доколкото не е установен законен източник, като ответниците не са оборили презумпцията по чл. 4, ал. 1 З. /отм./. При тези изводи от фактическа и правна страна, съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 4, ал. 1 от З. /отм./ и това имущество подлежи на отнемане в полза на Държавата.
За да се допусне разглеждане на касационната жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. Въпросите трябва да са от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В случая формулираните от касаторите правни въпроси, свързани с преценката на решаващия съд на събраните по делото доказателства и доводите на страните и други факти по делото всъщност касаят произнасянето по същество по очертания с молбата на К. по чл. 28 З. предмет на делото. Поставените въпроси са основани и обосновани с твърдяна от касаторите неправилност на фактическите и правни изводи на съда относно това установени ли са източниците за финансиране на покупката на процесните имоти, или не. Съгласно задължителните постановки, дадени в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, основанията за допускане до касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт, включително и преценката по поставените от касаторите въпроси, свързани с обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните при условията на чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК, не може да се извърши в рамките на производството по селекция на касационните жалби. По повдигнатият правен въпрос за приложението на чл. 4, ал. 1 З. /отм./, преценка относно необходимостта от наличие на връзка между конкретната престъпна дейност по чл. 3, ал. 1 З. /отм./ и придобитото имущество, въззивното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС, а приетото от въззивния съд по тези въпроси е в съответствие с установената по реда на чл. 292 ГПК задължителна съдебна практика – ТР № 7 от 30.06.2014 г. по тълк. д. № 7/2013 г. на ВКС, ОСГК. Съгласно нея е необходимо да има връзка /пряка или косвена/ между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 З. /отм./ и придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 З. /отм./. Конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото, са тези, които определят релевантния период във всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на чл. 11 З. /отм./. В случая по поставените въпроси въззивният съд е изхождал от тази задължителна съдебна практика, че разпоредбата на чл. 4 З. /отм./ обвързва отнемането на имуществото с конкретния случай, при който е възможно да се направи предположение, че имуществото е свързано с престъпната дейност, доколкото липсва законен източник на доходи за придобиването му. В тази връзка имуществото, което се отнема по З. /отм./ трябва да е придобито пряко или косвено от осъществяването на престъпен състав измежду изброените в чл. 3, ал. 1 от закона, което да е установено с осъдителна присъда. Дори връзката между конкретното престъпление и конкретното придобиване да не е установена, ако тя може да се предположи, то предположението е основателно и достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник, като съдът изгражда изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая, на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност, както в случая е процедирал въззивният съд в обжалваното решение.
Въз основа на изложеното, следва, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Не е налице и основанието за допускане на касационното обжалване по поставените правни въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно тази разпоредба, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, от който зависи изхода на спора, чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторите само са посочили това основание, но не са се позовали нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон.
При този изход на делото, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените за касационното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 000 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване въззивно решение № 500 от 21.03.2016 г., постановено по в.гр.д. № 5169/2015 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 12 с-в, по касационна жалба с вх. № 7270 от 18.05.2016 г. от Л. Д. К., [фирма], [фирма].
ОСЪЖДА Л. Д. К., [фирма], [фирма] да заплатят на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, Териториално бюро – [населено място] направените разноски за касационното производство в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: