Определение на ВКС – ГК, III г.о. 6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
гр. София, 10. 04.2017 година
Върховният касационен съд – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Светла Димитрова търг. д. № 60410/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 8603/13.06.2016 г. от Н. В. Н., действаща лично и като законен представител на Т. К. Т. и К. К. Т., както и от С. К. Т., всички от [населено място], [община], чрез пълномощника си адв. Н. Д. от АК-Шумен против въззивно решение № 882 от 03.05.2016 г., постановено по в.т.д. № 945/2016 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав, с което е обезсилено решение от 29.12.2015 г., постановено по гр.д. № 11373/2012 г. на Софийския градски съд, ГО, 12 състав и е прекратено производството по делото като процесуално недупустимо. Релевират касационните основания за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторите поддържат, че в постановеното решение въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Поставените правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, с твърдението, че са от значение за изхода на делото, са: 1/ Грижата за лични и имуществени интереси по см. на чл. 337, ал. 2 ГПК от страна на временния попечител включва ли и предявяването на съдебни претенции за тяхната защита. 2/. Може ли да се санира валидно липсата на представителна власт от страна на наследниците на починалия в хода на производството ищец.
Ответникът по жалбата [фирма] [населено място], чрез процесуалния си представител адв. К. И. от АК-С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, я оспорва като неоснователна, както и изразява становище за липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените правни въпроси. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд по търговско дело, с цена на иска над 20 000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е обезсилено първоинстанционното решение и производството по делото е прекратено като процесуално недопустимо, въззивният съд е приел, че в случая липсва активна процесуална легитимация, а от там и на представителна власт на подателя на исковата молба – адв. С. К., упълномощен от съпругата на ищеца К. Т. Н. – Н. В. Н., която към датата на депозиране на исковата молба – 17.08.2012 г. и респ. упълномощаване на адв. К. – 14.08.2012 г., не е разполагала с представителна власт по отношение на своя съпруг, тъй като все още не е била назначена за негов настойник, което не става и по-късно, тъй като поради смърт на лицето/ищец/, производството за поставянето му под запрещение е било прекратено, като същата към този момент не е имала и качеството временен попечител, която като такъв е била назначена по реда на чл. 337, ал. 2 ГПК с протоколно определение от 17.09.2012 г., постановено по гр.д. № 663/2012 г. на Окръжен съд Добрич. В тази връзка съдът е приел, че временният попечител е представител на лицето по ЗЗД, а не процесуален представител, т.е. така се ограничава материалноправната, но не и процесуалноправната дееспособност на последното. Т.е. временният попечител, който се назначава по преценка на съда в производството за поставяне под запрещение, за да се грижи за личните му и имуществени интереси, не е негов процесуален представител и не би могъл еднолично и без съгласие на лицето да упълномощи адвокат за образуване на производство по чл. 226 КЗ/отм./. Съдът е приел, че липсата на представителна власт от страна на наследниците на починалия в хода на производството ищец не може валидно да се санира. Представителната власт е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, предявен от представител, за която съдът следи служебно, и тъй като в случая извършените действия без представителна власт не могат да бъдат потвърдени, поради смъртта на ищеца, с когото не е възникнало валидно процесуално правоотношение към 17.08.2012 г.,/датата на подаване на исковата молба/, респ. към 09.02.2013 г./датата на смъртта на ищеца/, неговите наследници не могат да го заместят и потвърдят действията към момента. Приел е, че наследниците могат да образуват отделно производство за причинените им лично вреди от процесното ПТП с оглед смъртта на техния наследодател, което е сторено и делото е висящо пред СГС, но не и да встъпят в настоящия процес като потвърдят извършените до момента на смъртта процесуални действия без представителна власт. Съдът е приел също така, че към този момент е безсмислено даване на указания по чл. 101, ал. 1 ГПК, тъй като лицето, което единствено би могло да санира действията на адвоката е вече починало, а съпругата му не е назначена за настойник, поради което е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото като процесуално недопустимо, тъй като предявеният иск от ненадлежна страна и/ или при липса на представителна власт е недопустим.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК следва правният въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, обусловил изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно приетото в ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 на ОСГТК на ВКС. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В конкретния случай по поставените два правни въпроса се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, но настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение намира, че разрешаването им не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Това е така, тъй като съгласно т. 4 от ТР 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите, какъвто не е настоящият случай. По въпросите за грижата за лични и имуществени интереси по см. на чл. 337, ал. 2 ГПК от страна на временния попечител включва ли и предявяването на съдебни претенции за тяхната защита и може ли да се санира валидно липсата на представителна власт от страна на наследниците на починалия в хода на производството ищец, е налице установена непротиворечива съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд в обжалваното решение. Така със служебно известните на съда решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК/решение № 315 от 23.06.2011 г. по гр.д. № 1591/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 128 от 29.04.2011 г. по гр.д. № 1356/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 44 от 19.05.2014 г. по гр.д. № 4428/2013 г. на ВКС, І г.о./ е прието, че съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. В това число влизат на първо място надлежната процесуална легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност и надлежното им представляване, тъй като нито едно съдопроизводствено действие не може да бъде извършено валидно от или срещу процесуално нелегитимирано неправсубектно и ненадлежно представлявано лице. Предявяването на иска е първото процесуално действие, с което се сезира съда и възниква двойката процесуални правоотношения между ищеца и съда и между ответника и съда. Когато посоченото в исковата молба лице не е процесуално легитимирано да отговоря по предявения иск или според изискванията на закона е налице задължителна съвместна процесуална легитимация, съгласно чл. 101, ал. 1, изр. 2 ГПК съдът указва на ищеца да вземе мерки за конституирането на надлежните страни. Ако указанията на съда не бъдат изпълнени в срок, производството по делото се прекратява съгласно чл. 101, ал. 3 ГПК, тъй като предявеният от ненадлежна или срещу ненадлежна страна иск е недопустим. В конкретния случай такива указания на ищеца, който след ПТП е изпаднал в кома, е било безпредметно да се дават от съда, тъй като той е починал в хода на процеса, а исковата молба е била предявена от упълномощен от съпругата му, която не е имала качеството на негов настойник, адвокат, който се явява лице без представителна власт, следователно в случая липсва активна процесуална легитимация, а от там и на представителна власт на подателя на исковата молба и производството се явява процесуално недопустимо. Освен това, не може да се породи процесуално правоотношение със страна, която към момента на предявяване на иска не съществува като правен субект, поради което нейните правоприемници не могат да придобият качеството на страна по делото по пътя на процесуалното правоприемство / чл. 227 ГПК/ или по реда на чл. 228 ГПК за замяна на страна, защото приложимостта на тези институти на процесуалното право предпоставя надлежно възникнало процесуално правоотношение, каквото липсва при предявяване на иска срещу лице, което към този момент вече е починало. Липсата на представителна власт за предявяване на иска е порок, който не може да бъде саниран от правоприемниците на ищеца, тъй като искът е израз на волята на представлявания и абсолютна процесуална предпоставка за допускане на правоприемство по реда на чл. 227 ГПК е да е налице валидно възникнало процесуално правоотношение, т.е. да е налице валидно конституиран първоначален ищец. Съгласно дадените разяснения в ППВС № 5/1979 г., т. 6, до влизането в сила на решението за поставяне под запрещение, лицето, за което се иска това е дееспособно и участва в производството по чл. 336 ГПК лично, това решение няма обратно действие. По преценка на съда на лицето в производството за поставяне под запрещение може да се назначи временен попечител, който да се грижи за личните му и имуществени интереси, който е представител по ЗЗД и ограничава материалноправната дееспособност на лицето, но не и неговата процесуална дееспособност. В тази връзка изводът на въззивния съд, че временният попечител не е процесуален представител на лицето и не би могъл еднолично и без съгласието му да упълномощи адвокат за образуване на производство по чл. 226 КЗ/отм./., както и че липсата на представителна власт от страна на наследниците на починалия в хода на производството ищец не може валидно да се санира, е в съответствие с тази установена задължителна съдебна практика, което изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставените правни въпроси.
Следователно, поради липса на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
При този изход на делото, на ответника по касация за настоящата инстанция следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6 957 лв., съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и допълнително споразумение към договор за процесуално представителство от 22.08.2016 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 882 от 03.05.2016 г., постановено по в.т.д. № 945/2016 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав, по касационна жалба с вх. № 8603/13.06.2016 г. от Н. В. Н., действаща лично и като законен представител на Т. К. Т. и К. К. Т., както и от С. К. Т., всички от [населено място], [община].
ОСЪЖДА Н. В. Н., действаща лично и като законен представител на Т. К. Т. и К. К. Т., както и С. К. Т., всички от [населено място], [община] да заплатят на [фирма] [населено място], направените разноски за настоящата инстанция в размер на 6 957 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: