Определение на ВКС – ГК, III г.о. 5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
гр. София, 19.01.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от председателя Светла Димитрова гр. д. № 3105/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 7076 от 21.06.2016 г. от А. Ж. Д., в качеството й на [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител адв. А. Т. от АК – Х. срещу въззивно решение № V-22 от 31.03.2016 г., постановено по в.гр.д. № 324/2016 г. на Бургаския окръжен съд, пети граждански състав, с което като е потвърдено решение № 219 от 04.12.2015 г., постановено по гр. д. № 240/2015 г. на Карнобатския районен съд, II състав, са уважени като основателни предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ – за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, поради незаконност на уволнението. Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното решение по подробно изложени в касационната жалба съображения. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените правни въпроси, значими за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд са: 1/ Следва ли съдът при преценка на законосъобразността на заповед за прекратяване на трудово правоотношение, в която работодателят не е посочил правната квалификация на прекратяването и в която фактите по прекратяването са посочени непълно, неточно или погрешно, да съобрази установените действително осъществени факти и въз основа на тях да определи правната квалификация на прекратяването като такова по взаимно съгласие, ако установи действително осъществен фактически състав по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ“; 2/ Следва ли съдът, при постановяване на своето решение да е съобразил всички установени по делото факти и да е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително и събраните по делото свидетелски показания“; 3/ „Следва ли въззивният съд да се произнесе в мотивите на своето решение по всички оплаквания във въззивната жалба“. В подкрепа на твърденията си се позовава на противоречие и прилага следната съдебна практика: постановени по реда на чл. 290 ГПК решение № 258/23.09.2013 г. на ВКС, IV г.о. по гр. д. № 1231/2012 г.; решение № 99/05.04.2011 г. на ВКС, IV г.о. по гр. д. № 380/2009 г., решение № 24/28.01.2010 г. на ВКС, I г.о. по гр. д. № 4744/2008 г.; решение № 86/22.07.2015 г. на ВКС, III г. о. по гр. д. № 5957/2014 г.; решение № 65/30.07.2014 г. на ВКС, II т. о. по т. д. № 1656/2013 г.
Ответникът по жалбата С. Ж. Г. от [населено място], не е изразил становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от първия оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е редовна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е уважил предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като е приел, че считано от 27.10.2014 г. страните са били в трудово правоотношение, по силата на срочен трудов договор, сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, като ищецът е заемал длъжност „шофьор – международен”. Със заповед № 1/19.02.2015 г. трудовото правоотношение е било прекратено, като е посоченото основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, а като фактически основания за прекратяването е посочено „завършване на определената работа“. Съдът е приел, че съгласно уведомлението на работодателя до НАП по чл. 63, ал. 3 КТ, срокът на договора изтича на 27.10.2017 г. В случая ищецът е подал по факс молба за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие на 06.02.2015 г., която ответникът е регистрирал на 16.02.2015 г. и вследствие на която е издал процесната заповед. Съдът е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение може да настъпи при условията на чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ – с изтичане на срока (който в настоящия случай не е изтекъл) или предсрочно – на някое от основанията по чл. 325 – 328 КТ. Изложени са съображения, че доколкото процесното правоотношение не е възникнало като срочно по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ – за извършване на определена работа, то само такова възникнало на това основание може да бъде прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ (със завършване на определената работа). Ето защо, въззивният съд е приел, че случаят не касае погрешно посочване на правната норма, тъй като работодателят е посочил и фактите и обстоятелствата, довели до това основание – завършване на определената работа, което не може да се тълкува като фактическа грешка, поради което процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, а искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като основателен да бъде уважен, както и обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. В представеното от касатора изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не се обосновава наличието на тези предпоставки. За да са налице основанията за допускане до касационно обжалване, следва въззивният съд да се е произнесъл по даден правен въпрос от естество, от което зависи изхода на спора и който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата, както и да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая жалбоподателят поддържа, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Приложените решения на ВКС не са в противоречие с приетото от въззивния съд в обжалваното решение. Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, обективирана в решение № 99 от 05.04.2011 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 380/2009 г., че основание за прекратяване на трудовото правоотношение са фактите и обстоятелствата, които пораждат съответното право за работодателя или за работника. Когато работодателят издава заповедта за уволнение той посочва в нея фактите и обстоятелствата, от които произтича правото му и съответния текст на закона, който го урежда. Не е изключено работодателят да направи грешка при правната квалификация и посочи погрешен или дори несъществуващ текст на закона. Това не опорочава заповедта за уволнение, тъй като съдът не е обвързан от сочената от страните правна квалификация, а е длъжен сам служебно да определи вярната правна квалификация на спорното материално право, предмет на делото. Съдът не може да прекрати трудовото правоотношение на основание факти и обстоятелства, които не са посочени в заповедта за уволнение или друг документ, известен на работника, към който тя препраща, но може да признае уволнението за законно, ако твърдените факти пораждат право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение и правото е упражнено надлежно. Цитираното решение е приложено от касаторката, но то не е в противоречие с приетото от въззивния съд, тъй като в случая не се касае за допусната техническа грешка в правната квалификация на основанието за уволнение.
Не е налице основание за допускане и по втория поставен въпрос, тъй като не е налице соченото противоречие с практиката на ВКС и с обжалваното решение въззивният съд е съобразил, че е длъжен в мотивите на решението да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, като посочи кои намира за установени и кои за недоказани. Не е налице противоречие с представеното решение № 86/22.07.2015 г. на ВКС, III г. о. по гр. д. № 5957/2014 г., същото посочва установена практика на ВКС за допустимостта със свидетелски показания да се установява спазването на седмодневния срок за отговор на предложението за прекратяване на договора по взаимно съгласие, но не и във връзка с формата на отправеното предложение, тъй като съгласно чл. 325, ал. 1 КТ взаимното съгласие на страните следва да е изразено писмено.
Третият повдигнат въпрос също не обуславя основание за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд е съобразил и установената практика, че следи служебно само за валидността на първоинстанционното решение и за неговата допустимост – в обжалваната част, като не проверява служебно правилността на решението, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните (напр. при поставяне или отмяна на запрещение) или за интереса на ненавършили пълнолетие деца (напр. при лишаване от родителски права, по брачни искове, искове за произход, разрешаване на разногласие между родители и др.). Въззивният съд не прави доклад по делото. Съгласно чл. 268, ал. 1 ГПК той докладва жалбите и отговорите: в коя част е обжалвано решението, кои правни въпроси във връзка с неговата валидност и допустимост се поставят (за това той следи служебно), какви оплаквания за неправилност са направени и какви пороци е поискано да бъдат отстранени. Следователно, въззивното решение не е в отклонение с установената практика на ВКС, включително с посоченото от жалбоподателката решение № 65/30.07.2014 г. на ВКС, II т. о. по т. д. № 1656/2013 г.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № V- 22 от 31.03.2016 г., постановено по в.гр.д. № 324/2016 г. на Бургаския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 7076 от 21.06.2016 г. от А. Ж. Д., в качеството й на [фирма], [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: