3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
С., 27.02.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Д. СТОЯНОВА
гр.дело № 4412/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, подадена от пълномощника юрисконсулт И. Лакова, срещу въззивното решение на Видинския окръжен съд, ГК, № 84 от 19.07.2016г. по в.гр.д. № 195/2016г., с което е потвърдено решението на Видинския районен съд, № 100 от 07.03.2016г. по гр.д. № 1699/2015г., с което са уважени предявените от К. С. Г. против ИА „Автомобилна администрация” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 КТ.
Ответникът по касация К. С. Г. от [населено място] в подадения писмен отговор от пълномощника му адв. В. К. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявените от К. С. Г. против ИА „Автомобилна администрация” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 КТ въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно поради нарушена закрила по чл. 333, ал. 3 КТ. Ищецът К. С. Г. е изпълнявал длъжността „главен специалист–инспектор” в Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – В., към ИА” Автомобилна администрация”. Трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради съкращаване на щата. Съдът е счел за основателен довода на ищеца за нарушена закрила по чл. 333, ал. 3 КТ, тъй като ищецът е бил секретар на синдикалната секция на Ф.”Подкрепа” в РД”АА” [населено място] и е имал качеството на член на синдикално ръководство до момента на уволнението; работодателят е поискал предварително съгласие за прекратяване на трудовото му правоотношение и синдикалният орган не е дал такова съгласие.
Касаторът Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос „ползват ли се от предварителна закрила по чл. 333, ал. 3 КТ председателите и секретарите на вътрешните секции на създадената в предприятието синдикална организация или тази закрила обхваща само председателя и секретаря на синдикалната организация в предприятието” поради противоречие с ТР № 9/12.12.2014г. ОСГК на ВКС. Позовава се и на решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. На второ място в изложението касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по процесуалноправния въпрос за приложението на чл.12 и чл.235 ГПК като твърди наличието на противоречие със задължителна съдебна практика, обективирана в приложени към изложението актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
С поставения от касатора процесуалноправен въпрос не се обосновава наличието на общо основание по смисъла на чл.280 ГПК за допускане на касационното обжалване. Обосновката на касатора във връзка с този въпрос по същество представлява оплакване за неправилност на въззивното решение, чрез позоваване на касационните основания по смисъла на чл. 281, т.3 ГПК, която не е предмет на проверка във фазата по селекция на касационната жалба.
Върховният касационен съд намира, че поставеният материалноправен въпрос е от значение за решаването на делото предвид мотивите на въззивния съд за основателност на исковете и е решен в противоречие с посоченото по-горе ТР, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
На жалбоподателя следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 50лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Видинския окръжен съд, ГК, № 84 от 19.07.2016г. по в.гр.д. № 195/2016г.
Указва на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 50 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: