1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
С., 28.02. 2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 3868 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба вх. № 20132 от 30.06.2016 г. от П. С. П. от [населено място], [община], област Пловдивска, чрез пълномощника си адв. А. А. от АК-П. против въззивно решение № 750 от 20.05.2016 г., постановено по в.гр.д. № 659 по описа за 2016 г. на Окръжен съд [населено място], ГК, осми граждански състав, с което като е потвърдено решение № 414 от 23.12.2015 г. по гр.д. № 743/2015 г. на Районен съд – Карлово, І гр. с-в, е признато за установено по отношение на П. С. П., че същата дължи на М. С. В. и Ю. Н. В., и двамата от [населено място], сумата от 4 000 евро, съставляваща дължимо капаро по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 05.12.2014 г., като неустойка за виновно неизпълнение на договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на подаване на заявлението – 22.05.2015 г. до окончателно изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед № 236/25.05.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 499/2015 г. по описа на Районен съд-Карлово. Релевира доводи за нищожност и неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 1 и т. 3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване и допълнително такова по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е посочила, че с обжалваното решение са решени правни въпроси от материално и процесуално естество, от значение за изхода на спора, свързани с приложението на чл. 9, чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, чл. 92 и чл. 93, ал. 2 ЗЗД при изпълнение от страните на клаузите на сключения предварителен договор за продажба на недвижим имот, както и относно приложението на чл. 265, ал. 2 ГПК, като правният въпрос от материално естество, конкретизиран от настоящата инстанция, съгласно разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, се отнася до значението и последиците на договореното между страните при връщане на полученото капаро по чл. 93 ЗЗД по сключен между тях предварителен договор за продажба на недвижим имот и дължимостта на неустойка при неизпълнение. Позовава се и представя задължителна съдебна практика, с твърдението, че приетото от въззивния съд в обжалваното решение й противоречи – решение № 474 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 457/2009 г., ІV г.о. и решение № 224 от 25.11.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1894/2013 г., ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Останалите правни въпроси от материално естество са по съществото на спора и не съставляват общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Що се отнася до поставения правен въпрос от процесуално естество, касаещ приложението на чл. 265, ал. 2 ГПК, в смисъл, че съпругът на купувачката по предварителния договор П. П., Р. Я. се явява необходим другар в процеса и не е бил конституиран служебно от съда, поради което въззивното и първоинстанционно решения се явяват нищожни, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Това е така, тъй като в производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД, съпрузите не се явяват необходими другари по см. на чл. 216, ал. 2 ГПК, тъй като се касае до облигационен иск, предявен срещу единия от съпрузите за неизпълнение на негово договорно задължение, поради което съдебното решение по иска на кредитора срещу единия от съпрузите по никакъв начин не обвързва другия съпруг, който не е участвал по делото и спрямо него не се формира сила на пресъдено нещо, още повече, че в случая съпругът ответник по делото е поел лично облигационно/договорно/ задължение и спрямо другия съпруг, неучаствал в производството по делото, не би могла да се формира сила на пресъдено нещо, а след като спорът не е с вещноправен характер, то спорното правоотношение не е от такова естество, че решението да е еднакво и за двамата съпрузи. За пълнота следва да се отбележи, че ако е налице хипотезата на чл. 216, ал. 2 ГПК и единия съпруг, спрямо който акакуваното решение има сила и който не е бил страна по делото, то постановените решения биха били недопустими и подлежащи на обезсилване, а не нищожни, чието прогласяване за такива се иска от касаторката. Останалите правни въпроси относно приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК са по съществото на спора и не съставляват общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответниците по касационната жалба М. С. В. и Ю. Н. В., и двамата от [населено място], не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлени оценяеми искове по чл. 422, вр. с чл. 92 ЗЗД, с цена над 5 000 лв. и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което същата е редовна и допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че иска с правно основание чл. 422, вр. с чл. 92 ЗЗД, за признаване на установено по отношение на П. С. П., че същата дължи на М. С. В. и Ю. Н. В., и двамата от [населено място], сумата от 4 000 евро, съставляваща дължимо капаро по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 05.12.2014 г., като неустойка за виновно неизпълнение на договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на подаване на заявлението – 22.05.2015 г. до окончателно изплащане на сумата, е основателен, тъй като с оглед на събраните по делото доказателства е приел, че в случая е налице виновно неизпълнение на задължението на купувача, поето в предварителния договор, да сключи окончателен договор в срок не по-късно от 15.04.2015 г., поради което е възникнало задължението на ответницата за заплащане на ищците на уговорената в т. 7.2 от предварителния договор неустойка. Размерът на тази неустойка съвпада с размера на уговореното по договора капаро /задатък/ – 4 000 евро. Съдът е приел, че същият не е прекомерен, доколкото задатъкът сам по себе си служи за доказателство, че договорът е сключен и обезпечава неговото неизпълнение /чл. 93 ЗЗД/, като в случая изплатеното по договора капаро /задатък/ е било върнато от продавачите на купувача, а те претендират за неустойка в единичен размер на капарото, каквото право имат по принцип според разпоредбата на чл.93, ал. 2 ЗЗД.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по поставеният от жалбоподателката правен въпрос относно значението и последиците на договореното между страните при връщане на полученото капаро по чл. 93 ЗЗД по сключен между тях предварителен договор за продажба на недвижим имот и дължимостта на неустойка при неизпълнение, който е от значение за изхода спора, тъй като е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд. На този въпрос е дадено разрешение в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 474 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 457/2009 г., ІV г.о. и решение № 224 от 25.11.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1894/2013 г., ІІІ г.о., посочени и представени от касаторката, на което приетото от въззивния съд в обжалваното решение противоречи, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, което изключва приложението на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Останалите правни въпроси от материално и процесуално естество, както се посочи по-горе са по съществото на спора и по тях настоящата инстанция ще се произнесе с касационното решение.
На жалбоподателката следва да й бъде указано в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение по чл. 288 ГПК да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 156,47 лв., като в противен случай жалбата ще бъде върната и производството по делото пред касационната инстанция ще бъде прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 750 от 20.05.2016 г., постановено по в.гр.д. № 659 по описа за 2016 г. на Окръжен съд [населено място], ГК, осми граждански състав.
УКАЗВА на П. С. П. от [населено място], [община], област Пловдивска, чрез пълномощника си адв. А. А. от АК-П., със съдебен адрес: [населено място], [улица], в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение по чл. 288 ГПК, да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 156, 47 лв./сто петдесет и шест лв. и 47 ст./, като в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
След представяне на документ за внесена в срок държавна такса от касаторката, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: