Определение на ВКС – ГК, III г.о. 6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
гр. София, 12.02. 2020 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от председателя Светла Димитрова гр.д. № 3761/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 98721 от 02.08.2019 г. от Т. М. Т. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Е. К. от АК – София, против въззивно решение № 5013 от 04.07.2019 г., постановено по в.гр.д. № 3822/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б въззивен състав, с което като е потвърдено решение № 43636 от 19.02.2019 г., постановено по гр.д. № 54413/2018 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 61 с-в, са отхвърлени предявените от касаторката срещу Детска градина № 103 „Патиланско царство“ [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната на заповед № 272 от 30.10.2018 г. на директора; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител“ и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за присъждане на обезщетение в размер на 3 810 лв. за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение. Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното решение по подробно изложени в касационната жалба съображения. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Във връзка с наведените основания, жалбоподателката се позовава на противоречие и прилага следната съдебна практика: Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 167 от 26.10.2017 г. на ВКС, I г.о. по гр.д. № 209/2017 г., решение № 192 от 18.08.2010 г. на ВКС, IІ г.о. по гр.д. № 646/2009 г., решение № 75 от 20.06.2016 г. на ВКС, IІ т.о. по гр.д. № 1608/2015 г., решение № 715 от 05.11.2010 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 139/2010 г., решение № 24/10 от 28.01.2010 г. на ВКС, I г.о. по гр.д. № 4744/2008 г., решение № 447 от 18.11.2011 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 1964/2010 г., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Поставените правни въпроси, с твърдението, че са от значение за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд, конкретизирани от настоящата инстанция с оглед разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, са: за задължението на въззивния съд да изследва и прецени всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви, свързан с приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, както и подлежи ли на съдебен контрол решението на работодателя да извършва промени в щатното разписание в предприятието, в конкретния случай да предприеме съкращаване на единствената длъжност „главен счетоводител“ в общинско предприятие/детска градина/. Релевира и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност.
Ответникът по жалбата Детска градина 103 „Патиланско царство“ [населено място], чрез пълномощника си адв. Е. З. от АК – Шумен, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК е изразил становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от първия оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е редовна.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Приел е за установено от фактическа страна, че ищцата е работила при ответника като „главен счетоводител“, като със заповед № 272 от 30.10.2018 г. на директора на Детска градина 103 „Патиланско царство“ [населено място] е прекратено трудовото й правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, изр. 2 КТ, поради съкращаване на щата. Приел е, че в случая са спазени изискванията за законност на уволнението поради съкращаване на щата, както следва: 1/ да е налице премахване, считано от един определен момент за в бъдеще на отделни длъжности от утвърдения общ брой на работниците или служителите в предприятието или учреждението, поради преустановяване на съответстващите им трудови функции; 2/ съкращението да е реално, т.е. съответната трудова функция действително да се премахва, а не само да се променя наименованието на съответстващата й длъжност при запазване характера на извършваната работа; 3/ да е налице към момента на уволнението – датата на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното фактическо съкращаване и 4/ да е извършено по съответния ред и от компетентния орган. В тази връзка съдът е приел, че щатното разписание, на което ответникът основава възникване на правото си на уволнение, е утвърдено от компетентен орган, като е влязло в сила преди датата на извършване на уволнението, съответно със същото щатно разписание 1 щ.бр. за длъжността „главен счетоводител“ преди уволнението е премахната. Съгласно чл. 13, ал. 3 Наредба № 8 от 11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование, издадена от министъра на образованието и науката, обн. ДВ бр. 66 от 23.08.2016г., списък-образецът се изготвя и утвърждава от директора след съгласуване с началника на регионалното управление на образованието (Р.) за институциите, прилагащи системата на делегиран бюджет, и за частните детски градини и училища. В случая изготвеният списък – образец, въз основа на който е извършено съкращението на посочената длъжност е утвърден от директора след неговото съгласуване с директора на Р.. Приел е, че щатното разписание като документ, който материализира новото длъжностно разписание след промените, съпоставен с предходния такъв документ, съдържа волята на работодателя за съкращаването на щата, следователно е налице реално съкращение в щата. В тази връзка е приел за неоснователно възражението на ищцата, че в случая не са налице предпоставки за промяната в щатното разписание досежно съкратената щатна бройка за заеманата от нея преди уволнението длъжност „главен счетоводител“, която е единствена, тъй като промяната на щатните бройки е въпрос на целесъобразност за работодателя и не подлежи на съдебен контрол като съдът може да преценява единствено дали съкращаването на щата е реално. В случая съдът е приел, че е съкратена единствената длъжност „главен счетоводител“ и тези трудови функции са били възложени по граждански договор на външна фирма. При преценка на трудовите функции за длъжността „финансов контрольор“ и длъжността „касиер/завеждащ административна служба/ в ответното предприятие, въззивният съд е приел, че не се касае за близки/сходни длъжности, поради което работодателят не е бил длъжен да извърши подбор по чл.329 КТ. Приел е, че в случая е налице реално съкращаване на щата, тъй като изпълнението на трудовите функции за длъжността главен счетоводител, заемана от ищцата, е преустановено, поради което процесното уволнение се явява законосъобразно, а искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ като неоснователен следва да бъде отхвърлен, както и обусловените от него искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение по поставените правни въпроси. В представеното от касаторката изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не се обосновава наличието на тези предпоставки. Това е така, тъй като за да са налице основанията за допускане до касационно обжалване, следва въззивният съд да се е произнесъл по даден правен въпрос от естество, от което зависи изхода на спора и който да е решен в противоречие с практиката на ВС и ВКС и/или да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, както и/или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/ чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК/. Въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК.
В конкретния случай по поставените правни въпроси касаторката сочи основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато по поставения процесуалноправен въпрос за задължението на съда да изследва и прецени всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви, свързан с приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Този въпрос се свежда до това, че съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, като преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Този процесуалноправен въпрос е от значение за изхода на спора, но той не е решен от въззивния съд в противоречие както със задължителната, така и с установената съдебна практика, в т.ч. и тази, посочена и представена от касаторката. В нея еднозначно е прието, че съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени обстоятелства и върху закона, като той е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права. Това той може да стори и чрез препращане по реда на чл. 272 ГПК, когато фактическите и правните му изводи съвпадат с тези на първата инстанция – при съвпадение на крайния резултат и при условие, че е еднаква по обем решаващата дейност на всяка инстанция, като отговори на доводите във въззивната жалба. При постановяване на обжалваното решение тази установена съдебна практика е съобразена от въззивния съд, поради което по процесуалноправния въпрос няма основание то да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По поставения материалноправен въпрос – подлежи ли на съдебен контрол решението на работодателя да извършва промени в щатното разписание в предприятието, в конкретния случай да предприеме съкращаване на единствената длъжност „главен счетоводител“ в общинско предприятие/детска градина/, също не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като приетото от въззивния съд е в съответствие с установената съдебна практика, обективирана в решение № 265 от 28.09.2012 г. по гр.д. № 1456/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която решението на работодателя да извършва промени в щатното разписание на предприятието е въпрос на целесъобразност и не подлежи на правораздавателен контрол, тъй като решението за промени в щата касае ефективността на производствения процес и то е единствено в компетентност на управляващия орган на предприятието. В конкретния случай изготвеният списък – образец, въз основа на който е извършено съкращението на длъжността „главен счетоводител“, заемана от ищцата, е утвърден от директора на детската градина, след неговото съгласуване с директора на Р., така както изисква Наредба № 8 от 11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование.
Доколкото касаторката се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280, ал.2, пр.3 ГПК/, същата не е обосновала оплаквания, различни от тези, относими към твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1ГПК по поставените правни въпроси. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните, не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност, поради което не е налице и релевираното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Следователно, по поставените правни въпроси, не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение.
При този изход на делото, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 840 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 25.09.2019 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5013 от 04.07.2019 г., постановено по в.гр.д. № 3822/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б въззивен състав, по касационна жалба с вх. № 98721 от 02.08.2019 г. от Т. М. Т. от [населено място].
ОСЪЖДА Т. М. Т. от [населено място] да заплати на Детска градина 103 „Патиланско царство“ [населено място], направените разноски по делото за настоящото производство в размер на 840 /осемстотин и четиридесет/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: