Определение №34 от 13.1.2020 по гр. дело №1448/1448 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 34

гр. София, 13.01. 2020 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 77/2020 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение №6575 от 19.09.2019 г. по в.гр. д. № 15389/2018г. на СГС, с което като краен резултат са уважени искове с правно основание чл.222, ал.3 във вр. с чл. 36, ал.2 К. , обусловен от него иск по чл.86 ЗЗД, иск по чл. 269, ал.2 КТ във вр. с чл.70 и чл.71 К. и обусловен от него иск по чл.86 ЗЗД.
Касаторът – ДП”Национална компания железопътна инфраструктура” – УДВГД София, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно и необосновано и иска отмяната му и отхвърляне на исковете. В приложено към жалбата изложение посочва, че с решението е даден отговор на правни въпроси които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Поддържа също така, че решението е постановено при очевидна неправилност.
Ответникът по жалбата П. С. П., в писмено становище, чрез процесуалния си представител, поддържа, че касационната жалба е недопустима, алтернативно – че не следва да се допуска касационно обжалване. Претендира разноски в размер 1200лв. съгласно представен договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е уважил предявените от П. С. П. срещу ДП”Национална компания железопътна инфраструктура” – УДВГД София, искове за следните суми: 1) сумата от 4230лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл.36, ал.2 К. вр. чл.222, ал.3 КТ, дължимо при пенсиониране, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 11.07.2017 г. до окончателното плащане ; 2) сумата от 65,94лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за неизплатеното обезщетение за периода от 16.05.2017 г. до 10.07.2017 г. ; 3) сумата от 1680 лв., представляваща парична равностойност на ваучери за безплатна храна за периода м.12.2014г. до м.03.2017г.вкл, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.07.2017г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 269, ал.2 КТ във вр. с чл.70 и чл.71 К.; сумата от 26,19лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата 1680 лв. за периода от 16.05.2017 г. до 10.07.2017 г., на основание чл. 86 от ЗЗД.
При тези данни настоящият състав намира, че касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК /в редакция след ДВ бр. 86/2017 г./ предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева за граждански дела. В настоящия случай са предявени искове за парични вземания – обезщетения по трудово правоотношение, и лихви за забава върху главниците. На всеки от исковете цената е определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК от размера на търсената сума. Тъй като цената на всяка от заявените претенции / в случая релевантни са цените на двете главни претенции, доколкото останалите две са обусловени от тях/ е в размер по-малък от минималния праг за касационно обжалване, установен в разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК, касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
На ответника по жалбата се следват сторените разноски за настоящата инстанция, така, както са удостоверени с представените към отговора доказателства за направени такива – в размер 1200лв.
Предвид изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на ДП”Национална компания железопътна инфраструктура” – УДВГД София, вх. № 136258 от 06.01.2019г. против решение №6575 от 19.09.2019 г. по в.гр. д. № 15389/2018г. на СГС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№77/2020г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, поради недопустимост на жалбата.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщаването му на касатора.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Scroll to Top