1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 690
София, 22.10. 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІІІ г.о.в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2299 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Г. Д. чрез пълномощник адв.Р. К. срещу решение № 15 от 5.02.19г. по в.гр.дело № 6/19г.на Сливенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1316 от 14.11.18г.по гр.дело № 3434/18г.на Сливенския районен съд.С него са отхвърлени предявените от същата страна искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ против „Балкам груп”ЕООД [населено място].
Жалбоподателят поддържа,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1.Може ли да се приеме за установено осъществяването на дисциплинарното нарушение без проведено пълно и главно доказване от страна на работодателя, само въз основа на описанието на нарушенията в уволнителната заповед,позоваваща се на доклад на прекия ръководител; 2.Следва ли при процесуална пасивност от страна на работодателя при доказване на фактите по заповед за дисциплинарно уволнение и при наличието на непълнота на доказателствата,съдът да презюмира правилността на уволнението; 3.Следва ли обясненията по чл.193 КТ да се приемат от съда като самопризнание за извършените дисциплинарни нарушения; 4.Следва ли работодателят да ангажира преки доказателства за доказване извършването на всяко едно от посочените в уволнителната заповед нарушения или е достатъчно като доказателство докладната записка от прекия ръководител за констатираните от последния нарушения, срещу които работникът не е възразил, а е дал обяснения за поведението си,като е изложил мотиви и за наличието на пречки от страна на работодателя за нормално изпълнение на задълженията си; 5.Необходимо ли е работникът /служителят изрично да оспори извършването на твърдяните нарушения на трудовата дисциплина в поисканите му обяснения; 6.Следва ли да се приеме, че при оспорването изцяло на дисциплинарното нарушение е налице преклузия на възражението по отношение на някое от нарушенията, посочени в уволнителната заповед, при условие, че тежестта на доказване е изцяло в работодателя; 7.Трябва ли във всички случаи на твърдяно в уволнителната заповед наличие на преждевременни напускания на работа съдът да изследва рамките, в които е следвало работникът да изпълнява трудовите си задължения, при условие, че работодателят не е представил доказателства за начало и край на работното време, или следва да се изследва този въпрос само при направено оспорване от ищеца в преклузивните срокове; 8.Трябва ли в уволнителната заповед при твърдение за неизпълнение на възложени от прекия ръководител задачи същите да бъдат подборно и изчерпателно посочени в нея, с оглед изискването на чл.195 ал.1 КТ за мотивиране на заповедта и възможността за последващ съдебен контрол.
Ответникът по жалбата не заявява становище.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 3519 от 11.05.18г.на „Балкам груп”ЕООД, с която е прекратено трудовото правоотношение с И. Г. Д., на длъжност „ продавач – консултант”, на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ – поради наложено дисциплинарно уволнение, е законосъобразна.Прието е,че от събраните по делото писмени доказателства са установени вменените му дисциплинарни нарушения – неспазване на работното време повече от три пъти, в периода 9.02.18г.- 9.03.18г.,като без разрешение от прекия си ръководител е прекратил изпълнението на трудовите си задължения преди 17.30ч.,както следва – на 9.02.18г.в 15.36ч.; на 12.02.18г.в 09.56ч.; на 26.02.18г.в 14.29ч.;на 27.02.18г.в 16.03ч.; на 28.02.18г. в 15.28 ч.; на 5.03.18г./почивен ден/ е използвал служебния автомобил в периода 9.40ч. – 10.20ч. без предварително съгласие на работодателя; на 14.03.18г.в 10.30ч.е напуснал офиса самоволно без разрешение на прекия ръководител и до края на работния ден не се е явил на работа; на 15.03.18г. и 16.03.18г.е отказал изпълнение на възложени му от прекия ръководител задачи – да извърши пешеходен обход и консултация на обекти от обслужвания от него район и не е представил дневен отчет за двата дни.Съдът е счел,че показанията на св.А. не опровергават констатациите в докладната записка до управителя на дружеството от прекия ръководител на ищеца – М. Х..Обсъдил е възражението на ищеца,че е подал молба за отпуск,като го е приел за неоснователно,тъй като такъв не е бил разрешен по реда на чл.173 ал.1 КТ. Изложени са съображения,че е спазена процедурата по чл.193 КТ, както и че в депозираните от ищеца писмени обяснения, той не оспорва по същество изложените в заповедта факти.Посочено е също,че същата отговаря на законовите изисквания по чл.195 ал.1 КТ.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Поставените от касатора въпроси № № 1, 2 , 4 и 7 са фактически и се отнасят до формиране на вътрешното убеждение на съда при преценката на събраните доказателства.Съдът е приел, че работодателят, за когото безспорно е доказателствената тежест, е доказал нарушенията, послужили като основание за дисциплинарното уволнение. Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на касация.Необосноваността е касационно оплакване по чл.281 т.3 ГПК и може да бъде предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК, но само след допуснато касационно обжалване.
На въпросите за доказателствената сила на писмените обяснения на работника / № № 3 и 5/ е даден отговор в практиката на ВКС.Така например в решение № 694 от 17.11.10г.по гр.дело № 280/09г.на ІV г.о. е посочено,че писмените обяснения на работника, дадени по реда на чл.193 КТ, в които се признава извършеното нарушение, трябва да се преценят от съда с оглед на всички обстоятелства по делото, включително и оглед на актовете, съставени от длъжностни лица на работодателя, на които трудовата функция се изразява в осъществяване на контрол върху дейността на други работници. Признанието по реда на чл.193, ал.1 КТ на нарушенията на трудовата дисциплина, за които е наложено дисциплинарното наказание е извънсъдебно изявление на работника или служителя пред работодателя за това, че са се осъществили неизгодни за него факти.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с тази практика.
В съответствие с практиката на ВКС е разрешен и въпрос № 6.По правния въпрос за възможността съдът да признае незаконността на уволнение на основание, което не се претендира от ищеца, в р.№ 665 от 1.11.10г.по гр.дело № 242/09г.на ІV г.о. Върховният касационен съд е намерил, че предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца. Основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право. За да признае или отрече претендираното право съдът следва да прецени правното значение и на тези факти и обстоятелства, които ответникът счита, че имат значение за възникването, променянето или прекратяването на претендираното право. Когато ищецът претендира съществуването едно материално субективно право, той въвежда правопораждащите факти с иска, а ответникът въвежда правоизключващите, правоунищожаващите, правоотлагащите и правопогасяващите факти с възражения. Когато ищецът отрича съществуването едно материално субективно право, тъй въвежда правоизключващите, правоунищожаващите, правоотлагащите и правопогасяващите факти с иска – те са неговото основание, а ответникът въвежда правопораждащите факти и обстоятелства с възражение. С тези свои процесуални действия, както и с репликите, дупликите и т.н. страните очертават предмета на доказване.
По въпрос № 8 има трайна и последователна практика на ВКС /р. № 201 от 17.03.10г.по гр.дело № 38/09г.на ІV г.о.,р.№ 393 от 7.10.11г.по гр.дело № 1670/10г.на ІV г.о./.Прието е ,че разпоредбата на чл.195 ал.1 КТ предвижда точно определени изисквания за съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание.Касае се до задължителни реквизити – сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, времето на извършване,вида на наложеното наказание и правното основание,въз основа на което се налага.Като е приел,че уволнителната заповед е подробно мотивирана и ясно е изложено за какви конкретни нарушения се налага наказанието, въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика
С оглед на горното настоящият съдебен състав намира, че не следва да допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 15 от 5.02.19г.,постановено по гр.дело № 6/19г.на Сливенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.