5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 430
гр. София, 03.06.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от съдия СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 4116 по описа за 2018 година.
Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба вх. № 8064/22.06.2018 г., подадена от И. Е. Д. против решение № 147 от 27.04.2018 г. по гр. дело № 1469/2017 г. на Старозагорски окръжен съд, първи граждански състав.
Ответникът – П. П. С. e подал отговор на основание чл. 287, ал. 1 ГПК с доводи за липсата на основания за допускане на касационен контрол.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат, поради което е процесуално допустима.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение след обсъждане на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК намира, че не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол.
С цитираното въззивно решение окръжният съд е отменил решение № 310 от 17.06.2016 г. по гр. дело № 930/2016 г. на Казанлъшки районен съд в частта, с която е уважен предявеният от П. П. С. против И. Е. Д. иск за заплащане на възнаграждение по договор за поръчка, за разликата между 16000 лв. и 23100 лв. и е отхвърлил претенцията за същата разлика, като е потвърдил решението на районния съд в останалата част и е присъдил разноски. Предмет на разглеждане по подадената касационна жалба е съдебния акт, постановен от втората инстанция в осъдителната част, с която искът против настоящия касатор – И. Д. е уважен до размер на сумата 16000 лв. със законните последици. За да уважи частично претенцията, съдът е съобразил указанията на ВКС и при повторното разглеждане на делото е допуснал двама свидетели за доказване възражението на ответницата за неизпълнение на договора от ищеца, както и е изискал определяне на възнаграждение за П. С. по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА /Закон за адвокатурата/ от Софийски адвокатски съвет. Мотивирани са съображения за предоставен широк кръг правомощия на довереника за реализиране на крайната цел – получаване на справедливо обезщетение за причинените на Д. неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й, С. Д., починала на 15.09.2014 г. в [населено място], включително организиране на защита по съдебен ред. Отхвърлени са възраженията на ответницата по иска за недействителност на договора, както и за неизпълнение и невъзможност за изпълнение на задълженията от адвокат С.. Констатирано е, че Д. е сключила споразумение със застрахователя, без да търси съдействие от ищеца. Размерът на дължимата сума – 16000 лв. е определен, съобразно указанията на ВКС, въз основа на решение на Софийски адвокатски съвет, като са присъдени и разноски, съобразно уважената и отхвърлена част от иска.
По чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът Д. е развила доводи за произнасяне на въззивната инстанция в противоречие с решение по гр. дело № 576/2017 г. на ВКС, състав на ІV г.о., поддържайки, че аналогична клауза в договор за правна помощ е приета за нищожна, както и с два други акта – решение по гр. дело № 753/1999 г. на ВКС, състав на V г.о. и решение по гр. дело № 1208/2009 г. на ВКС, състав на ІІІ г.о., за които е посочено, като основание за нищожност на сделките нарушение на добрите нрави, произтичащо от липса на еквивалентност в насрещните престации на страните. Същото допълнително основание се разглежда и във връзка с определение по чл. 288 ГПК, постановено по гр. дело № 3014/2014 г. на състав на ВКС, ІІІ г.о., относно въпроса за нееквивалентността на престациите по договор за застрахователна и правна помощ, предвид договорен размер на възнаграждението – 25% от обезщетение за неимуществени вреди. С тази част от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са мотивирани предпоставки за допускане на касационен контрол, поради липсата на общи основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Противоречие в разрешенията по тълкуването на закона се формира при произнасяне на въззивния съд по правни въпроси, обусловили изхода на делото, които са идентични с въпросите, разгледани от касационния съд или ВС /Върховния съд/ в актовете, изброени в т. 1, ал. 1 на чл. 280 ГПК. Касаторът е задължен да формулира тези въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, но в случая Д. не е поставила правни въпроси, по които да се съпоставят изводите на въззивния съд с приетите от ВС и ВКС. С посочването на приетия от съда размер на дължимата сума жалбоподателката не формулира правен въпрос, а излага становището си за неправилност на съдебния акт. Общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК се формира от приетите от въззивната инстанция разрешения по тълкуването на разпоредбите на чл. 288, ал. 2 ЗЗД, чл. 26, ал. 2 ЗА, чл. 36, ал. 3 ЗА и приложението им към процесния случай, но по отношение на решаващите мотиви на окръжния съд, страната не е въвела правни въпроси. Видно от разясненията в цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС, липсата на общи основания е достатъчно съображение за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания. Затова настоящият състав на ВКС намира, че не са обосновани предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Без да посочва конкретна хипотеза на основание за допускане на касационен контрол, касаторът се позовава на решение по административно дело № 3002/2015 г. на ІІІ отделение на ВАС /Върховния административен съд/, чиито мотиви дословно излага, като отбелязва, че решението е потвърдено с решение на 5 – членен състав на ВАС. И по отношение на тази част от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следва да се имат предвид отразените по – горе съображения на настоящия състав на ВКС, че предпоставки за допускане на касационен контрол не могат да се обосноват, без общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложението не съдържа правни въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд. За да уважи иска, окръжният съд е приел от показанията на свидетелите Д. М. и Р. Ш., че не е установено неизпълнение или невъзможност за изпълнение на задълженията по процесния договор, обосновал е изводи за неприложимост на разпоредбите на чл. 288, ал. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗА към процесния случай, определил е размера на възнаграждението на ищеца по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА, с оглед констатираната частична нищожност на въпросния договор, относно договорено резултативно възнаграждение и заместването й от повелителна разпоредба – чл. 36, ал. 3 ЗА. По така мотивираните правни разрешения от въззивния съд касаторът не е поставил правни въпроси, което има за правна последица недопускане на касационното обжалване, съгласно разясненията в посоченото ТР на ОСГКТК на ВКС. Необходимо е да се допълни още и следното. Не е съобразено от жалбоподателката, че в ТР № 1 от 19.02. 2010 г. на ОСГКТК на ВКС изрично е прието, че понятието „практика на съдилищата“ не включва практиката на административните съдилища, а и цитираните актове на ВАС засягат разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, докато спорът е относим към разпоредбата на чл. 36, ал. 3 ЗА, за приложението на която са дадени изрични указания при предходното разглеждане на делото от ВКС, с които въззивният съд се е съобразил.
Конкретна хипотеза на основание за допускане на касационен контрол жалбоподателката не е мотивирала и в частта от изложението, с която се третира приложението на решение на Съда на Европейския Съюз по дела С – 427/16 и С – 428/16. Касаторът Д. не е поставила правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и не е обосновала произнасяне на въззивния съд по такъв въпрос в противоречие с акт на Съда на ЕС /Европейския съюз/. Цитирането на част от мотиви, изложени в акт на Съда на Европейския Съюз по преюдициално запитване на Софийски районен съд не съставлява обосноваване на противоречие с изводите на окръжния съд, предвид липсата на поставен от касатора правен въпрос, разгледан в обжалваното решение, по който да се прецени твърдението за противоречие, чрез съпоставяне изводите на второинстанционния съд с акта на Съда на ЕС. Несъгласието на страната с изводите на въззивния съд по определяне на дължимата сума, проведено съобразно указанията на ВКС, дадени с решение по гр. дело № 576/2017 г. на ІV г.о. е оплакване по чл. 281, т. 3 ГПК, което не се разглежда в производство по чл. 288 ГПК и с което не се релевират предпоставки за допускане на касационно обжалване. Затова настоящият състав на ВКС намира, че по тази част от изложението също така не е налице основание за допускане на касационен контрол.
По чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е поставен въпрос със следното съдържание: „Възможно ли е повторно да се прогласи нищожност на договорна клауза, която веднъж е била прогласена за нищожна и е била заместена от норма на базата на закона. Възможно ли е клауза, постановена на базата на нормативен акт, която е заместила нищожна норма на договор, да бъде нищожна. Подлежи ли на повторен касационен контрол нищожността на клауза в договор, прогласена от ВКС, която е била заменена с друга нищожна норма от въззивната инстанция“. Цитираните въпроси произтичат от становище на касатора Д., насочено срещу решението на Софийски адвокатски съвет, с което е определено възнаграждение на ищеца за извършената от него работа по процесния договор. В съответствие с указанията на състава на ВКС, дадени с решение по чл. 290 ГПК при първото касационно разглеждане на спора, окръжният съд е приел, че при липсата на договореност между страните, поради нищожността на клаузата, относима към размера на възнаграждението, същият размер следва да се определи от адвокатския съвет – Софийски адвокатски съвет по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА Това решение не подлежи на контрол в производството по настоящето дело, доводите на жалбоподателката и въпросите й, цитирани по – горе са поставени, без оглед мотивите на въззивния съд. Общото основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК произтича от решаващите изводи на въззивния съд, а в случая посочените въпроси не са изведени от мотиви на съда, обусловили изхода на делото, а от становище на касатора Д., поради което не притежават характеристиките на общо основание. Не са мотивирани по въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд допълнителни основания, чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или съдебна практика, която не е актуална, с оглед промяната на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретно посочени разпоредби, когато съдържат уредба, която е непълна, неясна или противоречива. В тази насока страната не е изготвила изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в съответствие с разясненията в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Следва да се посочи като допълнителен аргумент за неоснователност на искането за допускане на касационен контрол поддържането на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, които са самостоятелни състави и не могат да се въвеждат кумулативно в производството по чл. 288 ГПК.
С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че касаторът И. Д. не е обосновала приложно поле на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
При този изход на делото жалбоподателката следва да заплати на ответника по касация разноски за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 3669 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 147 от 27.04.2018 г. по гр. дело № 1469/2017 г. на Старозагорски окръжен съд, първи граждански състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА И. Е. Д. да заплати на П. П. С. сумата 3669 лв., разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: