Определение на ВКС и ВАС – 5 членен с-в 4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
гр. София, 13 март 2018 година
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, смесен петчленен състав, в закрито съдебно заседание на шести март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: ТЕОДОРА НИКОЛОВА
ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. № 5/2018 г.–А и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Районен съд – Лом и Административен съд – Монтана, повдигнат с определение № 200 от 16.01.2018 г. по гр.д. № 2433/2017 г. на Районен съд – Лом, относно компетентният съд, който да разгледа жалбата на [фирма], [населено място] срещу отказ на Началника на О.с.по з. [населено място], обективиран в писмо с изх. № 444 от 26.07.2017 г. за изпълнение на административна услуга – регистриране на договори за отдаване под наем на земеделски имоти по заявление вх. № 549/25.07.2017 г.
Пред Административния съд Монтана е образувано адм.д. № 360/2017 г. по жалба на Ю. М. К., в качеството си на управляващ и представляващ [фирма], [населено място] срещу против отказ на Началника на О.с.з. [населено място], обективиран писмо с изх. № 444 от 26.07.2017 г. С определение № 363 от 18.09.2017 г. по делото Административен съд – Монтана се е десезирал и е изпратил делото по компетентност на Районен съд – Лом. В тази връзка съдът е приел, че отразяването на заявените обстоятелства по чл. 37б, ал. 1 ЗСПЗЗ, респ. чл. 69 и чл. 70 ППЗСПЗЗ в нарочния за това регистър на собствениците и ползвателите на земеделски земи, е задължение на общинската служба по земеделие, като се касае за административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. „а“ ДР на Закона за администрацията, попадаща изцяло в приложното поле на ЗСПЗЗ и правилника по приложението му. Изложени са съображения, че съгласно § 8 от ПЗР на АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго, а процесният случай попада в изключението на цитираната разпоредба. Разпоредбата на § 19, ал. 1 от ЗИД на АПК въвежда специални правила за родова подсъдност на дела с предмет – административни актове, издадени по реда на ЗСПЗЗ и отказите за издаването им и тази подсъдност не може да бъде изменяна по волята на страните или на административния орган. В тази връзка е прието, че с оглед естеството на отказа и неговия предмет, попадащ изцяло в приложното поле на ЗСПЗЗ и правилника за приложението му, при определяне на компетентния за разглеждане на делото съд е приложимо правилото на § 19, ал. 1 от ЗИД на АПК и оспорването е неподсъдно на Административен съд Монтана.
С определение № 200 от 16.01.2018 г., постановено по гр.д. № 2433/2017 г. Ломският районен съд е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност пред смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд за определяне на компетентния съд, като в мотивите си е приел, че спорът попада в обхвата на правомощията на Административен съд, [населено място], тъй като оспореният отказ да се извърши услугата по вписване в регистъра от О.с.“З.“, не попада в приложното поле на разпоредбата на § 19, ал. 1 от ЗИД на АПК, въвеждаща специални правила за родова подсъдност на дела с предмет административни актове. Изложени са съображения, че с оглед естеството на отказа и неговия предмет, касаещ извършването на административна услуга, независимо, че попада изцяло в приложното поле на ЗСПЗЗ и правилника за приложението му, при определяне на компетентния за разглеждане на делото съд не е приложимо правилото на § 19, ал. 1 от ЗИД на АПК, а е приложимо общото правило за определяне на подсъдността по АПК.
За да се произнесе, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, съобрази следното:
Подадената жалба от [фирма], [населено място] е срещу отказ, обективиран в писмо изх. № 444 от 26.07.2017 г. на началника на О. с.з. – Я., с което жалбоподателят е уведомен, че по негово заявление с вх. № 549/25.07.2017 г. не са налице основанията за извършване на административна услуга – регистриране на вписани договори за наем на посочените недвижими имоти, тъй като във водените от О. – Я. регистри не се установява наемодателят [фирма] да е собственик/съсобственик на земеделските имоти, и/или наемател/арендатор.
Разпоредбата на чл.37а ЗСПЗЗ урежда регистрацията на договори за наем на земеделски земи от собственици и ползватели. Регистрацията представлява административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията/ЗА/. Отказът за извършването й съставлява отказ за извършване на административна услуга и е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.3 АПК, защитата срещу който е по реда на АПК.
Съгласно правилото на § 19, ал. 1 ЗИД на АПК (ДВ бр.39/2011г.) индивидуалните административни актове по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Касае се за норма, с която по отношение на обжалването на индивидуални административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и отказите за издаването им е въведено отклонение от общото правило. Водещ елемент при определянето на съда, компетентен да разглежда тези спорове, е законът, съобразно който е издаден индивидуалният административен акт – а не вида на самия акт. Достатъчно е обжалваният акт да е издаден по прилагането на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ – като е без значение дали е индивидуален административен акт по АПК или индивидуален административен акт, с който се удостоверяват факти с правно значение по § 1, т. 2 ДР на ЗА. В случая се атакува отказ за регистрация на договори за наем на земеделска земя – т.е. отказ за извършване на административна услуга, съставляващ индивидуален административен акт по прилагането на ЗСПЗЗ. При това положение и доколкото не са касае до някое от посочените в §19 от ПЗР на ЗИД на АПК изключения, съобразно предвиденото в него правило, компетентен да се произнесе по спора е районен съд.
По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 и 7 от АПК, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че компетентен да разгледа и се произнесе по допустимостта, редовността и основателността на подадената от [фирма], [населено място] жалба срещу отказа на Началника на О. Я., обективиран в писмо с изх. № 444 от 26.07.2017 г., за регистрация на договори за наем на земеделска земя по заявление вх. № 549/25.07.2017 г., е Районен съд – Лом.
По изложените съображения, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,
О п р е д е л и :
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа жалбата на [фирма], [населено място], чрез управителя Ю. М. К., срещу отказ на началника на О.с.з. – Я., обективиран в писмо с изх. № 444 от 26.07.2017 г., по заявление вх. № 549/25.07.2017 г., е РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ.
ИЗПРАЩА делото на Районен съд – Лом.
Копие от определението да се изпрати на Административен съд – Монтана и на страните, за сведение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.