1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 709
София, 24.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІІІ г.о.в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2350/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. И. П. чрез пълномощник адв.Правда Баремова срещу решение № 7416 от 28.11.18г. по в.гр.дело № 6423/18г.на Софийски градски съд.С него е потвърдено решение № 309094 от 9.01.18г.по гр.дело № 66832/16г.на СРС,ІІ ГО,77 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от същата страна искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ против „Вилокс груп”ЕООД.
Жалбоподателят поддържа,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1.Следва ли въззивният съд да изложи в решението си собствени мотиви, в които да отрази своята самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,както и да направи въз основа на това свои фактически и правни изводи по съществото на спора; 2.По какви критерии дадена длъжност се определя,че се числи към ръководството на предприятието по смисъла на §1 т.3 ДР на КТ и в частност длъжността на С. П. ръководна ли е ; 3. Необходимо ли е в заповедта за уволнение по чл.328 ал.2 КТ да бъде цитиран договора за управление,на основание на който се извършва уволнението .Поддържа се и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на решението.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 798 от 13.10.16г.на работодателя, с която е прекратено трудовото правоотношение на С. И. П., на длъжност „ регионален мениджър”, на основание чл.328 ал.2 КТ – поради сключване на договор за управление на предприятието, е законосъобразна.Изложени са мотиви,че са налице основанията на приложеното основание за уволнение – сключени са договори за управление с нови управители с поставена конкретна бизнес задача с ясни финансови и икономически параметри ; ищецът е заемал ръководна длъжност в предприятието по смисъла на § 1 ДР на КТ съгласно длъжностната му характеристика,тъй като трудовите му функции са включвали правомощия да организира дейността на игралните зали, да контролира работата на управителите и на персонала на игралните зали , да планира и разпределя задачи на други служители ; трудовото правоотношение е прекратено в законоустановения 9 –месечен срок.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Процесуалният въпрос за задължението на въззивния съд да изложи в решението си собствени мотиви, в които да отрази своята самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,както и да направи въз основа на това свои фактически и правни изводи по съществото на спора, не е разрешен в противоречие с приложените решения на ВКС / р.№ 195 от 16.07.13г.по гр.д.№ 757/12г.на ІV г.о.; р.№ 426 от 5.04.16г.по гр.д.№ 820/15г.на ІV г.о.; р.№ 310 от 8.01.19г.по гр.д.№ 915/18г.на ІV г.о./ В мотивите на обжалваното решение въззивният съд подробно е обсъдил доводите и възраженията на въззивника съгласно правомощията си по чл.269 ГПК.Извършил е собствена преценка на доказателствата и е изложил правни съображения.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпроса по какви критерии дадена длъжност се определя,че се числи към ръководството на предприятието по смисъла на §1 т.3 ДР на КТ, който е разрешен в съответствие с практиката на ВКС.Съгласно легалното определение на понятието „ръководство на предприятието”, дадено в § 1, т. 3 ДР на КТ, в ръководството на предприятието се включват освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес- т.е. неговото организиране и планиране, разпределение на задачи между подчинените работници и служители, контролиране на тяхното изпълнение и пр. Константна е практиката на ВКС, че характерът на длъжността като ръководна се определя от длъжностната характеристика, а не от определянето й като ръководна по Единния класификатор на длъжностите /решение № 111 по гр. д. № 726/2011 г. на IV ГО, решение № 111 по гр. д. № 726/2011 г., IV ГО и др./. В конкретния случай дали длъжността на С. П. е ръководна е фактически въпрос и се отнася до преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е дал положителен отговор. Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не основание за допускане до касационно обжалване, а подлежи на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК.
Въпросът: Необходимо ли е в заповедта за уволнение по чл.328 ал.2 КТ да бъде цитиран договора за управление, на основание на който се извършва уволнението, също не е разрешен в отклонение от практиката на ВКС.В решение № 379 от 10.11.15г.по гр.д.№ 2863/15г.на ВКС,ІV г.о.,на което се позовава касаторът, е посочено,че при основанието за уволнение по чл.328 ал.2 КТ законът не изисква работодателят да връчва или запознава преди уволнението съответния служител,със сключения договор за управление, достатъчно е последният да е посочен в заповедта за уволнение, което в случая е налице.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване – разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото,когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв. По въпроса коя длъжност е ръководна по смисъла на §1 ДР на КТ има трайна и безпротиворечива практика на ВКС,както бе посочено по-горе.
Релевираното от касатора основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение не се установява. Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения, при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл,т.е.съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност, която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не следва да допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата направените пред тази инстанция разноски в размер на 4200 лв адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 7416 от 28.11.18г.,постановено по в. гр.дело № 6423/18г.на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА С. И. П., ЕГН [ЕГН] да заплати на „Вилокс груп”ЕООД [населено място] сумата 4200 лв / четири хиляди и двеста/ разноски за ВКС, представляващи адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.