О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
С., 24.02.2011 г.
Петчленен състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд на Р. Б. в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА СТОИЛОВА
СТОИЛ СОТИРОВ
ТОДОР ТОДОРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева дело № 1/2011 г. – А, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 А..
Образувано е по препирня за подсъдност между С. градски съд и административния съд в С.-град по отношение на подсъдността на подадената молба от Ж. Т. И. с адрес в И., за признаване на чуждестранно съдебно решение.
Относимите обстоятелства по спора са следните:
Молителят сочи, че признаването на чуждестранното съдебно решение е необходимо за представяне по административно дело от 2009 г. на АССГ, 37-ми състав, по жалбата на молителя срещу експертно решение на НЕЛК за непризнаване на причинна връзка между условията на труд и настъпилата злополука, т.е. непризнаване на трудова злополука – нетравматично увреждане. Към молбата се прилагат в заверен препис и легализиран превод съдебно решение № 83 от 15 февруари 2008 г. по дело № 565 от 2007 г. на съда по социални дела № 4 на Севиля, съдебно решение № 1667 от 23 април 2009 г. на състава по социални дела към Върховния съд на Андалусия и удостоверение за уведомяване (влизане в сила на съдебното решение) от съда по социални дела № 4 на Севиля.
С определение без номер от 18 октомври 2010 г. по гр.д. № 10379 по описа на СГС за 2010 г. съдът приел, че СГС не е компетентен да се произнесе по признаването на представеното с молбата решение, макар по реда на чл. 622, ал. 1 СГС да е местно компетентен, но когато изходът на делото зависи изцяло или отчасти от признаването на чуждестранно съдебно решение, постановено в държава-членка на ЕС, съдът, пред който е висящо делото, е компетентен по признаването, както разпорежда чл. 622, ал. 4 ГПК, поради което компетентен е АССГ. Молителят обжалвал това определение пред въззивния съд. С определение № 1920 от 1 декември 2010 г. по гр.д. № 1697 по описа за 2010 г. апелативният съд в[населено място] приел, че в случая е налице спор за подсъдност, тъй като две съдилища са отказали да се произнесат по съществото на спора, поради което СГС не е следвало да изпраща делото обратно на административния съд. Делото е върнато на СГС за последващи процесуални действия. С определение № 18039 от 28 декември 2010 г. по гр.д. № 10370 за 2010 г. СГС, макар да изложил, че не споделя становището на САС, повдигнал спор за подсъдност между СГС и АССГ относно това кой е компетентен да се произнесе по молбата на Ж. Т. И. за признаване на съдебно решение, постановено от Върховния съд на Андалусия, с което е потвърдено съдебно решение на съда по социални дела в Севиля.
Петчленният състав на Върховия касационен съд и Върховния административен съд, като взе предвид изложените обстоятелства и разпоредбите на чл. 622 ГПК, счита, че делото е подсъдно на С. градски съд, по следните съображения:
Молбата е за признаване по реда на Глава 57, раздел ІІ ГПК на съдебно решение, постановено в друга държава-членка на Европейския съюз. Приложими в случая са правилата на чл. 622 ГПК. Признаването на решението съобразно чл. 622, ал. 1 ГПК може да се иска от СГС в случаите, когато заинтересованата страна, както е в случая, няма постоянен адрес или седалище на територията на Р. Б.. Молбата е подадена в СГС по съображение, че признаването на съдебното решение е необходимо за представяне по административно дело за оспорване на административен акт.
Спорен е смисълът, вложен от законодателя в разпоредбата на чл. 622, ал. 4 ГПК – когато изходът на делото зависи изцяло или отчасти от признаването на чуждестранно съдебно решение, постановено в държава-членка на Европейския съюз, съдът, пред който е висящо делото, е компетентен по признаването. Повдигналият препирнята съд сочи, че, след като признаването на решението обуславя изцяло или частично решението по административен спор, то компетентен да проведе процедурата по признаване на чуждестранното съдебно решение, е именно административният съд, пред който обусловеното дело е висящо.
Този извод не може да бъде споделен.
Производството по признаване и допускане на изпълнението на решения и актове по граждански спорове, постановени в други държави – членки на Европейския съюз, е предоставено в компетенцията на гражданските съдилища. Процедурата е уредена в Глави 57, 58 и 58 “а” на ГПК. Следва да се приеме, че законодателят е вложил в правилото на чл. 622, ал. 4 ГПК друго съдържание от възприеманото от СГС. Тъй като чл. 622, ал. 1 ГПК определя местно компетентния съд да разгледа искането за признаване на решението, ако обусловеното дело по смисъла на чл. 622, ал. 4 ГПК е висящо пред друг съд, а не местно компетентният по правилото на ал. 1, то съдът, пред който е висящо делото, следва да разгледа и искането за признаване на решението, от което изцяло или отчасти зависи изходът на висящото дело. Това изключение от правилото за местно компетентният съд е приложимо само в случай, че обусловеното дело се разглежда от граждански съд. Субсидиарно прилагане на правилата на ГПК в това отношение А. не предвижда.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 135, ал. 4 А., петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа молбата на Ж. Т. И., ЕГН [ЕГН], с адрес в К. И., ул. “Фернандина”, № 9, п.к. 41703 Д. Ерманес – Севиля, чрез адв. И. С., за признаване на съдебно решение № 1667 от 23 април 2009 г. на състава по социални дела към Върховния съд на Андалусия, с което е потвърдено съдебно решение № 83 от 15 февруари 2008 г. по дело № 565 от 2007 г. на съда по социални дела № 4 на Севиля, е С. ГРАДСКИ СЪД.
ИЗПРАЩА делото на СГС за произнасяне по молбата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.