О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
С. 24.02.2012г.
Върховният административен съд и Върховният касационен съд на Република България,Смесен петчленен състав,в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ТОДОР ТОДОРОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като изслуша докладваното от съдията Бояджиева
гр.дело № 2 по описа на петчленен състав на ВКС за 2012,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.135 ал.4 от АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Районен съд-гр.П. и Административен съд-гр.П. относно компетентния съд,който да разгледа исковата молба на М. Н. М. от [населено място] против Център за спешна медицинска помощ [населено място] за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,причинени вследствие на упражнявана спрямо ищеца непряка дискриминация от длъжностни лица при ответника.
С определение № 880 от 9.12.11г.по адм.дело № 1074/11г.Административният съд в [населено място] е прекратил производството по делото и го е изпратил за разглеждане на Плевенския районен съд,като е приел,че действията на ръководните служители на Ц. /директор и главния медицински фелдшер/,които според решение № 94/5.06.10г.на КЗД са осъществили непряка и пряка дискриминация на ищеца по признак „лично и обществено положение”, не произтичат от административна дейност по смисъла на АПК.
С определение от 16.12.11г.по гр.дело № 8055/11г.Плевенският районен съд не е приел делото за разглеждане и на основание чл.135 ал.5 вр.с ал.4 АПК е повдигнал спор за подсъдност пред смесен състав на ВКС и ВАС за определяне на компетентния съд.Съдът е посочил,че в случая е налице проведено производство пред КЗД и исковете за присъждане на обезщетения за вреди следва да се разгледат по посочения ред в АПК от родово компетентния съд,а именно Административен съд [населено място].
П. състав на Върховен касационен съд и Върховния административен съд на Република България намира,че компетентен да разгледа делото по предявения иск е Плевенският районен съд,на който делото следва да бъде изпратено по подсъдност,поради следните съображения:
Приложимият Закон за защита от дискриминация съдържа уредба на реда и формите за защита от дискриминация,като в глава ІV-та регламентира административен и исков ред като способи за нейното осъществяване.
Съгласно чл.71 от ЗЗДискр.извън случаите по раздел І/уреждащ производството пред специализирания административен орган –Комисия за защита от дискриминация/всяко лице,чиито права по този или по други закони,уреждащи равенство в третирането,са нарушени,може да предяви иск пред районния съд,с който да поиска : 1.установяване на нарушението; 2.осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението,както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения;3.обезщетение за вреди.
Разпоредбата на чл.74 от ЗЗДискр.предписва,че в случаите по раздел І всяко лице,претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони,уреждащи равенство в третирането,може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и /или органите,причинили вредите.Според ал.2 в случаите,когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове,действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица,искът за обезщетение се предявява по реда на ЗОДОВ.Провежданата пред районния съд съдебна защита по чл.71 от ЗЗДискр.и защитата в административното производство по раздел І,глава ІV пред К. за защита от дискриминация са алтернативи,които засегнатите от дискриминационно третиране лица могат самостоятелно да избират.И двете процедури важат за всички случаи на дискриминация срещу всички субекти,като целят установяване и санкциониране фактът на дискриминация.Единствената разлика в двата способа на защита от дискриминация се състои в невъзможността К. за обезщети претърпяните вреди,което при благоприятен за жалбоподателя изход се реализира по реда на чл.74 от ЗЗДискр.,в зависимост от статута на ответника – частноправен субект/пред исковия съд/ или орган на власт /пред административния съд по реда на ЗОДОВ/.
Разграничителният критерий,по кой ред следва да се разглеждат исковете за обезщетения от дискриминационно третиране,е именно от чии действия произтичат вредите,с оглед твърденията на ищеца.В случая изложените в исковата молба на М. М. твърдения и петитум сочат,че ищецът не въвежда обстоятелства,съставляващи основание за иск по чл.1 ал.1 ЗОДОВ доколкото не се претендира обезщетение за вреди от незаконосъобразни актове,действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица,а се твърди неравенство в третирането при упражняване правото на труд,установено в производство пред КЗД.От приложения по делото трудов договор от 1.01.99г.се установява,че между страните съществува трудово правоотношение,т.е.вредите ,посочени от ищеца не произтичат от административна дейност.При искове за вреди,произтичащи от отношения на равнопоставеност,какъвто е настоящия случай,родово компетентен да се произнесе е съответния районен съд.
По изложените съображения,смесеният състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа исковата молба на М. Н. М. срещу Център за спешна медицинска помощ – [населено място],е ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,на когото изпраща делото по подсъдност.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.