Определение по гр.д. на състав на ВКС и ВАС по чл.135,ал.4 АПК стр.4
30_11_opr135(4)APC.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
С., 03.02. 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
ТОДОР ТОДОРОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 30 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.135,ал.4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Софийски градски съд и Административен съд – София град по въпроса кой съд е компетентен да разгледа исковата молба на двадесет физически лица, акционери в [фирма]: И. Г. С., И. Н. Д., Стойка Н. Т., Т. П. Д., А. С. В., А. Д. Б., Г. Й. С., Д. А. Н., Е. Д. З., Й. Г. С., К. П. Т., М. С. С., М. М. П., П. Б. С., Ж. И. П., Х. Д. З., В. Г. Ц., Т. Н. К., Д. Г. Ц. и А. Д. И., всеки от които е посочил притежаваните от него акции, които твърдят, че сборът на акциите им представлява общо 51 % от капитала на дружеството, срещу К. за финансов надзор, С., за обезщетение за вреди на всеки един от ищците, които са им причинени от К. за финансов надзор (нататък и КФН и К.) вследствие на незаконосъобразни действия на К. във връзка с продажбата на акции на [фирма], извършена чрез Централния депозитар.
Първоначалната искова молба е подадена до Софийски градски съд от ищците срещу Централен депозитар АД (ЦД) за колективен иск за вредите, които ЦД им е причинил с незаконосъобразните си действия, като е регистрирал продажбата на акции на [фирма], което е публично дружество, въпреки наложен запор от Пазарджишкия РС. Като основание на иска е посочен чл.1 на ЗОДОВ. Ищците са поискали конституирането на КФН като трето лице – помагач.
СГС е приел, че исковата молба е нередовна, че твърдените вреди следва да се индивидуализират, че предявеният иск не е колективен, че ЦД е търговско дружество и отговорността му не е по ЗОДОВ, оставил е исковата молба без движение и двукратно е дал указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба.
Ищците са уточнили, че са увредени от действията на ЦД и КФН довели до неправомерната продажба на техните акции без тяхно съгласие и без да получат цената, че имуществените вреди, претърпени от всеки един от тях са в размер на цената на акциите на всеки един от тях според котировката им на Българската фондова борса, (Б.) уточнили са, че предявяват искове срещу Б., срещу КФН и срещу ЦД и че акциите им са продадени въпреки наложения от съд запор след писмо на КФН с посочен номер и дата.
Въз основа на уточненията с определение от 22.06.2011 г. СГС е приел, че е сезиран със субективно съединени искове срещу Българската фондова борса и срещу Централния депозитар, че КФН е специализиран държавен орган, който регулира и осъществява функция по надзор на капиталовия и застрахователния пазар, пазара на допълнителното пенсионно осигуряване и доброволното здравно осигуряване; че ищците навеждат твърдения, че вредите са им причинени вследствие на незаконосъобразни действия на ответника КФН във връзка с продажбата на акции на дружеството [фирма], следователно отговорността на КФН следва да бъде по реда на чл.1 ЗОДОВ , като претенцията бъде разгледана от съответния административен съд. Въз основа на това СГС е прекратил производството по делото в тази част и в тази част е изпратил делото на Административен съд София – град .
Административен съд София – град с определение от 24.10.2011 г. е приел, че е предявен колективен иск от акционерите в [фирма] срещу Централен депозитар АД с правно основание чл.378 ГПК и чл.1 ЗОДОВ и следователно АССГ не е компетентен да го разгледа, т.к. тези искове се разглеждат от окръжен съд като първа инстанция, а съобразно правилата на местната подсъдност по чл.108 ГПК това е СГС. Така Административен съд София – град е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на СГС.
Новият състав на СГС е приел по съображенията, изложени в определението от 22.06.2011 г. на предишния състав на СГС, че производството по делото по исковете на ищците срещу КФН не му е подсъдно и е повдигнал спор за подсъдност.
Настоящият смесен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че спорът е подсъден на Административен съд София – град поради следното:
Предмет на производството, по което е повдигнат спор за подсъдност, са предявени субективно съединени искове на всеки един от описани по-горе ищци, в качеството им на акционери в [фирма], срещу ответника КФН в качеството му на специализиран държавен орган, за обезщетение на вредите, които всеки един отделен ищец е претърпял от незаконосъобразните действия на КФН, индивидуализирани в исковата молба, а не един колективен иск.
Съгласно чл.1,ал.2 от Закона за К. за финансов надзор функциите на К. за финансов надзор е надзор върху дейността на регулираните пазари на ценни книжа, Централния депозитар, инвестиционните посредници, колективните инвестиционни схеми и инвестиционните дружества от затворен тип и управляващите дружества, физическите лица, които непосредствено извършват сделки с ценни книжа и инвестиционни консултации, публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа, съгласно Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за пазарите на финансови инструменти и Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране.
Съгласно чл.2,ал.2 от Закона за К. за финансов надзор тя е специализиран държавен орган за регулиране и надзор върху дейността на лицата по чл.1,ал.2 (вкл. Централния депозитар), наричани по-нататък „поднадзорни лица“, съгласно ал.3 К. е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в [населено място].
В закона за КФН са уредени отделни правомощия на К. и на нейните органи по отношение на Централния депозитар. Точно за тях в уточнената част от исковата молба се твърди, че са упражнени незаконосъобразно.
Съгласно чл.13,ал.7 и ал.3 от Закона за КФН при осъществяване на правомощията си К. приема нормативни актове и издава индивидуални административни актове.
От изложеното следва, че правната квалификация на предявените срещу КФН субективно съединени искове, определена според твърденията в исковата молба и последващите молби – уточнения, е чл.1 ЗОДОВ.
Съгласно чл.1,ал.2 ЗОДОВ тези искове се разглеждат по реда, установен в АПК. Съгласно чл.203 АПК тези искове се разглеждат по реда на глава единадесета АПК – чл.203 – чл.207 АПК.
Следователно спорът е административен, подведомствен е на административните съдилища и съгласно правилата за родовата и местна подсъдност – чл.132 и чл.133 АПК компетентен да го разгледа е Административен съд София – град.
Въз основа на изложеното, смесеният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
Компетентен да разгледа исковете на И. Г. С., И. Н. Д., Стойка Н. Т., Т. П. Д., А. С. В., А. Д. Б., Г. Й. С., Д. А. Н., Е. Д. З., Й. Г. С., К. П. Т., М. С. С., М. М. П., П. Б. С., Ж. И. П., Х. Д. З., В. Г. Ц., Т. Н. К., Д. Г. Ц. и А. Д. И., акционери в [фирма] с посочени от всеки един акции от капитала на дружеството, срещу К. за финансов надзор, със седалище в С., за обезщетение за вреди на всеки един от ищците, които са им причинени от незаконосъобразните действия на К. за финансов надзор, е Административен съд София – град.
Изпраща делото по подсъдност на Административен съд София – град.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.
. 5.