Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
1688_10_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1282
София, 10.12. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори декември две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА Ц.
ЧЛЕНОВЕ: Алексей Иванов
ВЛАДИМИР Й.
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 1688 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Р. В. срещу въззивно решение от 26.05.2010 г. по въззивно гр.д. № 320 /2010 г. на В. окръжен съд, г.о., в частта, с която е отменено частично решение на В. районен съд в частта, с която иск за изменение на издръжка е отхвърлен за разликата над 80 лева до 120 лева и вместо това искът е уважен за тази разлика. Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която искът е отхвърлен за разликата от 120 лева до пълния предявен размер 200 лева.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и излага основания за това и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите дали мотивите на въззивното решение следва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност по въпроса дали е налице основание за изменение – увеличение на издръжката; дали въззивният съд не следва да извърши собствени преценки и изложи собствени мотиви, за което жалбоподателят твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с т.19 от ТР № 1 /2000 г. на ВКС за въззивното производство и с ППВС № 5 /1970 г., че противоречието със задължителната практика на ВКС е основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
Ответникът в това производство не изразява становище.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство е над 1,000 лева.
Производството пред първоинстанционния и въззивния съд е по действащия ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил самостоятелни мотиви по наведените във въззивната жалба на ищеца доводи за неправилност на решението в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 80 лева до предявения размер от 200 лева, като при това въззивният съд се е произнесъл по предпоставките за уважаването на иска за увеличение на издръжката и по-конкретно е извършил преценка на конкретните нужди на малолетното дете, на необходимостта от разпределението на необходимата издръжка между двамата родители съобразно възможностите им, като се съобрази и кой упражнява родителските права, при което е обсъдил възможността на ответника да дава издръжка и липсата на особени затруднения за това.
Изведените въпроси са процесуалноправен – за самостоятелните мотиви и материалноправен – за преценката на предпоставките за увеличаване на месечната издръжка.
Въззивното производство е разгледано по реда на ГПК от 2007 г., поради което за него не е приложимо приетото с ТР № 1 /2000 г. на ВКС за въззивното производство, което урежда приложението на друго въззивно производство по измененията на ГПК от 1952 г. (отм.). Поради което първият въпрос не е обусловил изхода от спора.
Разрешенията на въззивния съд относно необходимостта и размера на дължимата от жалбоподателя издръжка не са в противоречие, а са в съответствие с цитираното ППВС № /5 /1970 г. и по точно с неговите точки 2, 4, 6 и 7.
Поради което наведените основания по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване не са осъществени.
Страните не претендират разноски и такива не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 26.05.2010 г. по въззивно гр.д. № 320 /2010 г. на В. окръжен съд, г. о. в обжалваната част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.