4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 968
С., 22.07.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА Ц.
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2537 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № V-186 от 27.12.2012 г. по гр.д. № 2178/2012 г. на Бургаски окръжен съд, на основание чл. 59, ал.2 и 3 СК след развода между страните по делото Е. С. Д. и А. И. Д., родителските права върху децата М., [дата на раждане] и Т., [дата на раждане] са предоставени на майката и е постановено децата да живеят при нея, при определен режим на лични контакти с бащата, който да ги взема при себе си всяка първа, втора и четвърта седмица от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя и 45 дни през лятото по време, когато майката не ползва платения ги годишен отпуск, като бащата е осъден да заплаща по 100 лева месечна издръжка за детето Т. Е. Д. и по 150 лева за детето М. до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката. В решението е прието, че и двамата родители притежават нужните качества да отглеждат и възпитават децата си, разполагайки с добри финансови възможности и битови условия; че поведението на бащата към децата му бележи по-голяма острота,склонност към вземане на безапелативни решения и стремеж към налагане, вкл. манипулативно, тъй като травмата от развода оказва негативно влияние върху цялостното му поведение; че бащата все още не притежава необходимото емоционално равновесие, за да създаде на синовете си нужните за възрастта им усещане за сигурност и спокойствие; че децата са привързани към двамата родители, но с оглед ниската им възраст (на три и шест години) са силно зависими от непосредствена грижа на майката, която играе съществена роля за правилното им отглеждане и психическо развитие, поради което децата следва да живеят при майката в [населено място], която да упражнява родителските права. Същевременно е прието, че за да не се прекъсва добрата емоционална връзка с бащата, следва да бъде определен разширен режим на свиждане с предоставяне на възможност децата да бъдат вземани от него и да прекарват времето си по местоживеенето му в [населено място] три пъти в месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя. При доказателства за доходи на бащата над 2000 лева месечно и на майката около 1000 лева, в решението е прието, че за детето М. е необходима месечна издръжка в размер на 220 лева, от които бащата за заплаща 150 лева, а за детето Т. издръжка в размер на 150 лева месечно, от които бащата за заплаща 100 лева, като разликата се поеме от майката, която ще упражнява и личната грижа по отглеждането и възпитанието им.
Касационна жалба против въззивното решение на Бургаски окръжен съд в частта му за издръжката и режима на лични отношения с бащата е постъпила от А. А. И.. Поддържа се, че въпросите следва ли при определяне режима на лични контакти между родител и дете да се преценява доколко определения режим ще повлияе благоприятно развитието на детето и да се преценят всички обстоятелства на конкретния случай, е разрешен в противоречие с Постановление № 1 от 1974 г. на Пленума на Върховния съд, решение № 26 от 02.03.2010 г. по гр.д. № 598/2009 г. ІV г.о. ВКС и решение № 145 от 18.05.2011 г. по гр.д. № 418/2010 г. ІV го. ВКС. Изложени са доводи, че въпросът следва ли при определяне на издръжката да се изхожда от възможностите на родителите и реалните нужди на децата е разрешен в противоречие с Постановление № 5 от 30.11.2981 г. и Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Върховния съд на Република България.
Касационна жалба против въззивното решение в частта му, с която родителските права са предоставени на майката, определен е режим на лични отношения с бащата и е определена месечната им издръжка е постъпила от Е. С. Д.. Поддържа се, че въпросът относно родителските права е разрешен в противоречие с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на Върховния съд, съгласно което преценката кой от двамата родители е по-пригоден да отглежда и възпитава децата следва да се извършва задълбочено и след анализ на всички относими към конкретния случай доказателства. Изложени са доводи, че въпросите какъв е критерия, по който се определя кой от двамата родители е по-пригоден да отглежда и възпитава децата; следва ли децата да бъдат предоставени на майката при доказателства за склонност към авантюризъм, склонност към индивидуални решения и манипулативно поведение; следва ли децата да се предоставят на родител, който създава пречки за осъществяване на контактите с другия родител, работи на смени и не е подпомаган от трети близки лица, а чрез поведението си се стреми да отчужди децата от другия родител, са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, както и че са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 437 от 28.12.2012 г. по гр.д. № 1145/2011 г. на ІV г.о. ВКС; решение № 715 от 14.12.2010 г. по гр.д. № 156/2010 г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 215 21.06.2011г. по гр.д. № 1325/2010 г. на ІІІ г.о. ВКС.
Д. за допускане на касационно обжалване по въпроса следва ли преценката кой от двамата родители е по-пригоден да отглежда и възпитава децата да се извършва задълбочено и след анализ на всички относими към конкретния случай доказателства е неоснователен. В съответствие с постановките на Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, при преценката на кой от родителите да упражнява родителските права, въззивният съд е съобразил ниската възраст на децата, в която майката е по-пригодна от бащата за отглеждането и възпитанието им, както и възпитателските качества на двамата родители; съобразил е поведението на бащата след раздялата между страните, в т.ч. упражненото от него домашно насилие над майката в присъствие на децата; отказът му да предаде личните им вещи и след намеса на органи на реда и проявите на безапелационно налагане на волята, приемайки, че на този етап от раздялата бащата не е преодолял емоционалната травма от развода и няма нужното емоционално равновесие, необходимо за отглеждане на децата в една сигурна, спокойна атмосфера. Успоредно с това, съдът е ценил и родителските качества на майката, в т.ч. че и след раздялата е продължила да поддържа у децата положителна представа за бащата, осигурявайки им непосредствена грижа и близост, от която децата с оглед ниската им възраст се нуждаят постоянно.
Въпросът какъв е критерия, по който се определя кой от двамата родители е по-пригоден да отглежда и възпитава децата е разрешен в установената практика на Върховния касационен съд, вкл. и с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, поради което предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК не са налице.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване по въпросите следва ли децата да бъдат предоставени на майката при доказателства за склонност към авантюризъм, склонност към индивидуални решения и манипулативно поведение; следва ли децата да се предоставят на родител, който създава пречки за осъществяване на контактите с другия родител, работи на смени и не е подпомаган от трети близки лица, а чрез поведението си се стреми да отчужди децата от другия родител. Повдигнатите въпроси не са обуславящи изхода на спора за родителски права, предвид възприетите от въззивния съд изводи за родителските качества на майката, която не е демонстрирала сочените поведенчески прояви.
Не е налице и твърдяното противоречие с приложените решения на Върховния касационен съд, в които родителските права са предоставени при различна фактическа обстановка и доказателства за възпитателския капацитет на родителите.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставки по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му досежно определените лични контакти между бащата и родените от брака деца, както и в частта за дължимата издръжка, поради постановяване на решението в отклонение от практиката на Върховния касационен съд, предвид което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-186 от 27.12.2012 г. по гр.д. № 2178/2012 г. на Бургаски окръжен съд в частта му, с която е определен режим на лични контакти между бащата Е. С. Д. и малолетните деца М., [дата на раждане] и Т., [дата на раждане] , както и в частта, с която бащата Е. С. Д. е осъден да заплаща по 100 лева месечна издръжка за детето Т. Е. Д. и по 150 лева за детето М. до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката.
УКАЗВА на жалбоподателя А. А. И. в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 30 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-186 от 27.12.2012 г. по гр.д. № 2178/2012 г. на Бургаски окръжен съд в частта му, с която е постановено децата М., [дата на раждане] и Т., [дата на раждане] да живеят при майката А. А. И., както и в частта, с която на майката е предоставено упражняването на родителските права.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: