О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
София, 13.02.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Бойка Ташева Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4162 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 416 от 16.06.2008 година по гр.д. № 398/2007 година на Пазарджишки окръжен съд е отхвърлен иск с правно основание чл. 109 ЗС, предявен от К. Г. И. и И. Г. И., двамата от гр. П. против Р. “М”, гр. П. за премахване на стълбищна клетка, построена в имот пл. № 3* в кв. 274 по плана на гр. П.. В решението е прието, че ищците не са установили правото си на собственост върху имот пл. № 3* в кв. 274 по плана на гр. П., поради което претенцията им за премахване на застроената в същия имот стълбищна клетка е неоснователна. Решението е постановено след отмяна на решение по гр.д. № 247 от 2001 г. на Пазарджишки окръжен съд, потвърдено с решение № 1* от 19.10.2006 г. на Върховен касационен съд, ІVб гражданско отделение. Отмяната на влезлите в сила решения е допусната с решение № 147 от 21.04.2008 г. по гр.д. № 67/2007 г. на Върховния касационен съд, Петчленен състав на основание чл. 233, ал.1 ГПК (отм.) след констатация, че в производството по делото не е участвувал необходим другар – И. Г. И., съпруг на ищцата К. При новото разглеждане на делото, с определение от 06.12.2007 година, въззивният съд е постановил повторното извършване на всички процесуални действия, осъществени без участието на страната И. Г. И., в т.ч. повторен разпит на свидетелите, изслушване на техническите експертизи и е приел като доказателства по делото всички писмени доказателства, представени при първоначалното му разглеждане. В срока по чл. 154, ал.1 ГПК, въззиваемия И. Г. И. не е оспорил истинността на приетите по делото писмени доказателства.
Касационна жалба против решението на Пазарджишки окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от И. Г. И.. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Поддържа се, че неправилността на съдебния акт е обусловена от допуснати от съда съществени процесуални нарушения, изразяващи се в преценка на доказателства, събрани без участие на страната и в частност – заповед № 1* от 18.06.1980 година и необсъждане на всички въведени от страната доводи; че по съществените процесуални въпроси: следва ли да бъдат ценени доказателства, събрани без участие на страната и има ли задължение съда да отговори на всички доводи на страната, решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 492 от 24.06.2005 г. на Върховния касационен съд, търговска колегия, Първо отделение; решение № 1* от 14.12.1999 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение; решение № 442 от 12.05.1987 по гр.д. № 171/1987 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение; решение № 2* от 28.07.1981 г. по гр.д. № 1890/1981 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение; решение № 78 от 10.02.1986 г. по гр.д. № 368/1985 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение; решение № 249 от 18.02.1980 г. по гр.д. № 2718/1979 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение и решение № 1* от 27.11.1983 г. по гр.д. № 1217/1983 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение.
Ответникът по касационната жалба Р. “М”, гр. П. поддържа становище, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК за касационно обжалване на съдебния акт. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решението по гр.д. № 416 от 16.06.2008 година по гр.д. № 398/2007 година на Пазарджишки окръжен съд.
Въззивното решение е постановено в съответствие с трайно установената съдебна практика по приложението на чл. 4, ал. 2 ГПК (отм.), чл. 188, ал.1 ГПК (отм.) и чл. 154, ал.1 ГПК (отм.). В съответствие с установената практика по приложението на чл. 4, ал.2 ГПК (отм.), чл. 154, ал.1 ГПК (отм.) и чл. 188, ал.1 ГПК (отм.), намерила израз в посочените решения на Върховния касационен съд, съдът е осигурил на страните равна възможност да упражнят предоставените им процесуални права; да се запознаят с приетите по делото писмени доказателства, съответно да оспорят истинността на представените доказателства от насрещната страна и е обсъдил доказателствата по делото и доводите на страните в тяхната цялост. Съдът е повторил всички процесуални действия, извършени преди конституирането на ищеца И. Г. И., в т.ч. приел е като писмено доказателство по делото заповед № 1* от 18.06.1980 година за отчуждаване на процесния имот по реда на ЗТСУ и е формирал изводите си за правните последици от отчуждаването въз основа на неоспорени от страните писмени доказателства, обсъждайки въведените от страните доводи, относими към спорното право.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.2 ГПК, на ответника в производството по чл. 288 ГПК следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски в размер на 60 лева – възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 11.09.2008 г. с адвокат И от Адвокатска колегия, гр. П..
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 416 от 16.06.2008 година по гр.д. № 398/2007 година на Пазарджишки окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Г. И. от гр. П., ул. “А” № 37 да заплати на Р. “М”, гр. П. сумата 60 (шестдесет) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: