ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 545
гр. София, 23.11.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдията Цачева частно гражданско дело № 4768 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
С определение № 234 от 22.07.2016 г., постановено по гр.д. № 2335/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 20778 от 16.02.2016 г., подадена от [фирма], [населено място] срещу решение № 254 от 11.01.2016 г. по гр.д. № 5977/2015 г. на Софийски градски съд в частта му по искове с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 224 КТ.
Срещу определението на Върховния касационен съд е постъпила частна жалба вх. № 7987 от 10.08.2016 г., подадена от [фирма]. Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно, тъй неразглеждането на касационната жалба срещу част от исковете, всички касаещи трудово правоотношение, би могло да доведе до постановяване на противоречиви съдебни актове.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 2 ГПК, тъй като е насочена против разпореждане, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Разгледана по същество е неоснователна.
Гражданско дело № 49370/2013 г. на Софийски районен съд, 65 състав е образувано по искова молба на Е. Л. И. – С. против [фирма]. Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ за заплащане на сумата в размер на 11 824,41 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от месец декември 2010 г. до месец февруари 2012 г., както и законна мораторна лихва върху отделните месечни трудови възнагараждения за периода от 01.02.2011 г. до 28.11.2013 г. в размер на 2 950, 67 лв.; иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 20 дни през 2012 г. в размер от 367, 89 лв.; иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 404, 69 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение и иск с правно основание чл. 222 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа за един месец след уволнението в размер на сумата от 384, 57 лв. С решение № II-65-2 от 18.02.2015 г. съдът се е произнесъл по съществото на така предявените искове. Първоинстанционното решение е потвърдено с решение № 254 от 11.01.2016 г., постановено по гр.д. № 5977/2015 г. по описа на Софийски градски съд, II“А“ състав.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба вх. № 20778 от 16.02.2016 г. от [фирма], [населено място], която е оставена без разглеждане в частта и по исковете с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 224 КТ с определение № 234 от 22.07.2016 г., постановено по гр.д. № 2335/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е законосъобразно.
Съгласно чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК (ЗИД на ГПК – ДВ бр. 50 от 3.07.2015 г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв.
Въззивното решение на Софийски градски съд е постановено по искове с правно основание чл. 224 КТ за сумата от 367, 89 лв., чл. 220, ал. 1 КТ за сумата от 404, 69 лв. и чл. 222, ал. 1 КТ за сумата от 384, 57 лв., представляващи обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска под 5 000 лв., т.е. цените на исковите претенции са под установения минимален праг за достъп до касационно обжалване от 5 000 лв., поради което и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК в тази част жалбата е недопустима.
В. в частната касационна жалба довод за допустимост на касационната жалба поради наличието на връзка на взаимна обусловеност между всички предявени по делото искове е неоснователен. Решението на въззивния съд подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал.1 ГПК само по иска с правно основание чл. 128 КТ за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение – иск с цена над 5 000 лв. и обусловеният иск по чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава при изпълнението на това парично задължение в размер на законната лихва. Исковете с правно основание чл. 220, ал.1 КТ, чл. 222, ал. 1 и чл. 224 КТ с оглед на предмета им – обезщетения, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение не са обусловени от изхода на делото по спора по чл. 128 КТ за дължимо трудово възнаграждение за времето на съществуване на трудовото правоотношение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 234 от 22.07.2016 г., постановено по гр.д. № 2335/2016 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: