4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
С., 24.01.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1783 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 548 от 08.04.2011 година е допуснато касационно обжалване на решение от 21.07.2010 година по гр.д. № 9920/2009 година на Софийски градски съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Й. К. Й. от [населено място] против [фирма], [населено място] за отмяна на заповед за уволнение № V-4 от 25.03.2008 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 2770,20 лева.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 КТ поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 71 КТ относно необходимостта да се мотивира заповедта за прекратяване на трудов договор със срок за изпитване.
В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието, че в заповедта за уволнение по чл. 71, ал.1 КТ работодателят следва да изложи мотиви по чия инициатива се извършва прекратяването, а липсата на отразяване на това обстоятелство води до незаконност на уволнението.
В противоречие с това становище, в решение № 1364 от 06.07.2005 г. по гр.д. № 890/2003 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд е прието, че в Кодекса на труда не е предвидено изискване за мотивиране на заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 71, ал.1 КТ.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно становището, формирано в решение № 1364 от 06.07.2005 г. по гр.д. № 890/2003 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Договорът със срок за изпитване по чл. 70, ал.1 КТ се сключва с цел да се провери годността на работника да изпълнява възложената му работа (срок за изпитване в полза на работодателя), както и с цел работникът да провери дали работата е подходяща за него (срок в полза на работника). Когато в договора не е отразено в чия полза е срокът, то съгласно чл. 70, ал.2 КТ се счита, че срокът е уговорен в полза и на двете страни. В срока на изпитване работодателят извършва преценка за годността на служителя да изпълнява възложената му работа, която преценка не подлежи на съдебен контрол, а до изтичане на срока за изпитване разполага с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при условията на чл. 71, ал.1 КТ във всеки момент от изпълнението му. Когато срокът е уговорен в полза и на работника, той разполага със същите права – да провери доколко възложената му работа е подходяща за него и да прекрати трудовия договор с едностранно волеизявление. Независимо в чия полза е уговорен срокът за изпитване, за да се прекрати действието на трудовия договор е достатъчно писменото изявление на страната, в чиято полза е уговорен срокът, да достигне до насрещната страна, без да се излагат причините, мотивирали страната да прекрати договора. Без правно значение е и дали в заповедта за уволнение е отразено по чие искане е прекратено трудовото правоотношение – въпросът дали страната по трудовия договор е разполагала с правото да го прекрати по чл. 71, ал.1 КТ е въпрос по съществото на трудовия спор за незаконно уволнение.
В решението на Софийски градски съд е прието за установено, че на 02.10.2007 г. между страните е сключен трудов договор при срок за изпитване до 6 месеца, уговорен в полза на двете страни. Със заповед № V-4 от 25.03.2008 г., работодателят е прекратил трудово правоотношение на основание чл. 71, ал.1 КТ. Прието е, че уволнението е извършено незаконно, в нарушение на чл. 195 КТ, тъй като работодателят не е изложил мотиви за уволнението; че когато срокът за изпитване е уговорен в полза на двете страни, в заповедта за уволнение следва изрично да е посочено по чия инициатива се извършва прекратяването на трудовия договор. Предявените от Й. К. Й. против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на заповед за уволнение № V-4 от 25.03.2008 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 2770,20 лева са уважени като основателни.
В касационната жалба против въззивното решение, подадена от [фирма], [населено място] се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 71, ал.1 КТ; че въведените в чл. 195 КТ изисквания са неприложими спрямо договора със срок за изпитване.
Ответникът по касационната жалба Й. К. Й. счита, че касационната жалба е неоснователна и моли да бъде оставено в сила въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания основателни.
Договорът от 02.10.2007г. е сключен при условията на чл. 70 КТ с шестмесечен изпитателен срок, уговорен в полза на двете страни. Работодателят е разполагал с правото да прекрати договора едностранно до изтичане на срока за изпитване, поради което издадената заповед за уволнение по чл. 71, ал.1 КТ е законосъобразна.
Неправилни са и изводите на въззивния съд, че разпоредбата на чл. 195, ал.1 КТ, изискваща мотивиране на заповедта за уволнение е приложима и при прекратяване на трудовото правоотношение при условията на чл. 71 КТ. Въведените в КТ изисквания към работодателя при налагане на дисциплинарно наказание не могат да бъдат прилагани спрямо други основания за прекратяване на трудовото правоотношение.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор.
По делото е установено по безсъмнен начин (отразяване върху заповед за уволнение І V-4/2008г., заключение на графологическа експертиза, показания на свидетеля А. А. и удостоверено от ищеца получаване на 24.03.2008 г. на трудовата му книжка ), че заповедта за уволнение е връчена на работника на 24.03.2008 г. лично т.е. в срока за изпитване, уговорен в трудовия договор. С достигане на волеизявлението на работодателя до работника трудовият договор е прекратен на посоченото в него основание чл. 71, ал.1 КТ при наличие на законните предпоставки за това – от страна по трудовия договор, в чиято полза е уговорен срок за изпитване и в рамките на уговорения шестмесечен срок, поради което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид обусловеният им характер, като неоснователни следва да се отхвърлят и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на касатора, ответник в инстанционното производство следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски общо в размер на 1040 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение от 21.07.2010 година по гр.д. № 9920/2009 година на Софийски градски съд, ІІ „в” въззивен състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. К. Й. от [населено място], ЕГН [ЕГН] против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, за отмяна на заповед за уволнение № V-4 от 25.03.2008 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 2770,20 лева.
ОСЪЖДА Й. К. Йорданов от [населено място], ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 1040 (хиляда и четиридесет) лева съдебни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: