О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1051
София, 13.10. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: А. Б.
ВЛАДИМИР Й.ОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 614 по описа за 2010 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България чрез прокурор С. Я. от О. прокуратура – П. срещу въззивно решение № 54/08.02.2010 г. на П. окръжен съд по гр.д. № 78/2010 г.
С него Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Й. А. С. общо 2000 лв. обезщетение за причинени му неимуществени вреди от незаконно повдигане на обвинение, както и лихва върху главницата, считано от 21.03.2006 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Обжалваемият интерес е над 1000 лв.
Представено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
Й. А. С. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че липсват основания да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.
Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Не са формулирани въпросите, които според касатора въззивният съд е разгледал, за да постанови обжалваното решение, нито пък има развити доводи за наличие на допълнителните условия, предвидени в хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Буквално обосновката е следната: „като основание … сочим чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – ОС П. се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касае се за недоказаност на иска по отношение на твърдените вреди, на размера на присъденото обезщетение, на причинно-следствената връзка между тях и основанието за завеждане на иска, при което твърдените от ищеца вреди по това дело са възприети от съда като своеобразна необорима презумпция, докато в подобни случаи съдът е възприемал друго.”
Съдът многократно се е произнасял, че бланкетното цитиране на чл. 280, ал. 1 ГПК и на уредените в нормата хипотези, не е достатъчно да формира извод за допускане на касационното обжалване.
Твръдението за недоказаност е по същество оплакване за неправилност – касационен повод по чл. 281 ГПК, но не и основание по чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да се извърши преценката по чл. 288 ГПК, трябва да е ясно преди В. кой въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в решението си има предвид касатора и какво е конкретното му отношение към резултата по спора.
С прилагане на съдебно решение – в случая № 340/21.03.2008 г. на П. районен съд, без формулирани въпроси, няма как да бъде обосновано приложение на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Както е изяснено в ТР 1-2009-ОС ГК и ТК, в тази хипотеза е нужно противоречие по приложението на правната норма между обжалваното и приложеното съдебно решение именно по обуславящ изхода на делото в атакувания акт въпрос.
Освен това, съдебна практика се формира от влезли в сила съдебни решения, а приложеното от касатора не съдържа подобно указание.
Липсва каквато и да е обосновка и относно приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В. това дава основание да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
За сторените от ответника съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, касаторът следва да му заплати 780 лв.
Мотивиран от горното, съдебният състав
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ Допуска до касационно обжалване въззивно решение № № 54/08.02.2010 г. на П. окръжен съд по гр.д. № 78/2010 г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Й. А. С. 780 лв. съдебно-деловодни разноски, сторени в производството пред Върховен касационен съд, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: