3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
С., 24.01.2011 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Абена Б.
В. Йолданов
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 1247 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 09.03.2010 година по гр.д. № 3301/2009 година на С. градски съд е оставено в сила решение от 06.01.2009 г. по гр.д. № 14297/2007 г., с което е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З., предявен от П. П. Я. от[населено място] против П. на Р. Б.,[населено място]. Присъдени са сумите 3000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди и 300 лева обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконно обвинение. За разликата до предявения размер от 8000 лева обезщетение за неимуществени вреди, искът е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на С. градски съд в частта му, с която искът за неимуществени вреди е уважен в размер на 3000 лева е постъпила от П. на Р. Б.. Поддържа се, че въпросите относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и отговаря ли П. на Б. за вреди от задържане, което не е разпоредила, са разрешени в противоречие с практиката на съдилищата и трайно установената практика на Върховния касационен съд. Приложени са решение № 936 от 13.11.2008 г. по гр.д. № 3251/2007 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 997 от 27.10.2008 г. по гр.д. № 1784/2007 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 383 от 17.03.2008 г. по гр.д. № 72/2008 г. на В. окръжен съд и решение № 135 от 02.06.2006 г. по гр.д. № 166/2006 г. на В. апелативен съд, в които съдът се е произнесъл по искове с правно основание чл.2, ал.1, т.2 З..
Касационна жалба против въззивното решение в частта му, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до пълния му предявения размер е постъпила от П. П. Я.. Поддържа се, че обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата и в частност с решение № 23 от 03.02.2009 г. по гр.д. № 816/2008 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 740 31.05.2004 г. по гр.д. № 72/2003 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 20 от 26.01.2010 г. по гр.д. № 1609/2008 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 26 от 04.03.2009 г. по гр.д. № 4724/2007 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 239 от 22.04.2009 г. по гр.д. № 43/2008 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 5795 от 23.12.2009 г. по гр.д. № 1583/2009 г. на С. градски съд.
По въведените от страните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на С. градски съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която съдът се е произнесъл по размера на обезщетението за неимуществени вреди. За да уважи претенциите за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З., въззивният съд е приел, че вследствие на незаконно обвинение за престъпление по чл. 242, ал.2 НК, повдигнато с постановление на Софийска градска прокуратура от 05.07.2006 г., прекратено с постановление от 08.03.2007 г. на основание чл. 243, ал.1, т.1 НК, тъй като деянието не съставлява престъпление, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, притеснения, страх и морални страдания от накърняване на доброто му име в обществото и авторитета в работата му. Приел е, че справедливото обезвъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди съответствува на обезщетение в размер на 3000 лева, които е присъдил на чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 З.. По така формираните от съда изводи за справедливо обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от дейност на правозащитни органи не е налице противоречива практика на съдилищата. В съответствие с трайно установената практика съдът е изследвал всички обстоятелства, имащи отношение към последиците от проведеното следствие, приключило с прекратяване поради несъставомерност и при обсъждане на всички доказателства, имащи отношение към определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Между изводите, формирани в обжалваното съдебно решение и тези в приложените съдебни актове не е налице противоречие, тъй като обезщетението се определя при условията на чл. 52 ЗЗД съобразно обстоятелствата, имащи отношение към претърпените неимуществени вреди за всеки конкретен случай.
Въпросът отговаря ли П. на Р. Б. за вреди от задържане, което не е разпоредила, не е обуславящ изхода на делото. Отговорността на П. по чл.2, ал.1, т.2 З. не е ангажирана по повод задържането на ищеца на 18.06.2006 година за време от 24 часа на Аерогара С., а въз основа на доказателствата за повдигнато обвинение по чл. 242, ал.2 НК, прекратено поради това, че извършеното от лицето деяние не е престъпление.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.03.2010 година по гр.д. № 3301/2009 година на С. градски съд, Четвърти „Г” състав на въззивно отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: