О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 783
София,18.06.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 58 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 10.10.2012 година по гр.д. № 237/2012 година на Монтански окръжен съд е потвърдено решение от 21.06.2012 г. по гр.д. № 1/2012 г. на Берковски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от К. Д. К. – Ц. от [населено място] против [фирма], [населено място] за признаване за незаконно на уволнение, извършено със заповед № 6 от 01.11.2011 г.; за възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. В решението е прието за установено, че с влязло в сила решение по гр.д. № 58/2011 г. на Берковски районен съд ищцата е била възстановена на заемана преди незаконното и уволнение длъжност „одитор по качество” в [фирма], [населено място], за което е получила по реда на чл. 345, ал.1 КТ уведомление от съда на 06.10.2011 г. На 12.10.2011 г. се е явила в дружеството, за да подаде заявление за започване на работа, но на адреса на управление не е намерила служител, който да приеме заявлението, поради което го е връчила на управителя на 13.10.2011 г. чрез нотариална покана. В заявлението си е посочила, че желае да постъпи на работа на длъжността, на която е възстановена, но не при условията на четиричасов работен ден, а при пълно работно време. С писмо, получено от ищцата на 21.10.2011 г. , ответникът я е поканил да се яви, за да заеме длъжността, на която е възстановена при условията на прекратения трудов договор – при същото трудово възнаграждение и продължителност на работното време. Тъй като ищцата не се е явила, за да заеме длъжността си, с писмо, връчено на 26.10.2011 г. работодателят я е уведомил, че двуседмичният срок за встъпване в длъжност е изтекъл на 21.10.2011 г.; че следва да заяви има ли уважителни причини за неявяването си на работа, както и че ако в тридневен срок от получаване на писмото не представи доказателства за причините за неявяването, трудовото и правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 325, т.2 КТ. Поради неявяването и на работа без уважителни причини, работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал.1, т.2 КТ със заповед № 6 от 01.11.2011 година. При така установените факти, въззивният съд е приел, че уволнението е извършено законно, тъй като ищцата не се е възползвала от правото си да заеме длъжността, на която е била възстановена със съдебно решение. Прието е, че явяването и на 12.10.2011 г. в края на работния ден с цел да подаде заявление за заемане на длъжността при условия, различни от тези, при които е възстановена, не съставлява явяване на работа по смисъла на чл. 345, ал.1 КТ, поради което трудовото правоотношение е прекратено при наличие на предпоставките по чл. 325, ал.1, т.2 КТ.
В касационната жалба против решението на Монтански окръжен съд, постъпила от К. Д. К. – Ц. са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпросите достатъчно ли е еднократното явяване на работника на работа, за да се приеме, че е изпълнил задълженията си по чл. 345, ал.1 КТ; изпълнено ли е задължението на работника по чл. 345, ал.1 КТ с подаването на писмено заявление, че желае да встъпи на длъжността, на която е възстановен, достигнало до работодателя в законовия срок за явяване на работа; следва ли работодателят да извърши определени действия, за да се счита, че е изпълнен състава на чл. 345, ал.1 КТ и следва ли съдът да обсъди всички въведени от страните доводи и доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Приложени са решения № 298 от 28.04.2010 г. по гр.д. № 3972/2008 г. на ІV г.о. на ВКС и решение № 550 от 16.12.2011 г. по гр.д. № 228/2011 г. на ІV г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които е прието, че еднократното явяване на работника на работа, за да заеме длъжността на която е възстановен е достатъчно, за да се приеме, че е изпълнил задължението си по чл. 345, ал.1 КТ; че явяването може да бъде удостоверено с подаване на писмено заявление или по друг подходящ начин; че работодателят следва да допусне работника да изпълнява работата за длъжността, на която е възстановен, а при недопускането му отговаря за обезщетение по чл. 225, ал.3 КТ, както и че съдът следва да обсъди доказателствата по делото заедно и поотделно, както и всички доводи на страните, свързани с твърденията им. Изложени са доводи, че въпросите съставлява ли изменение на трудовия договор отправено към работодателя предложение за заемане на длъжността при пълно работно време; съществен елемент ли е от трудовото правоотношение продължителността на работното време или е допълнително условие, което всяка от страните по трудовия договор може да предложи, без това да е основание за неизпълнение на съдебното решение са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Монтански окръжен съд.
Повдигнатите от касатора въпроси по приложението на чл. 345, ал.1 КТ не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. В приложените съдебни решения № 298 от 28.04.2010 г. по гр.д. № 3972/2008 г. на ІV г.о. и решение № 550 от 16.12.2011 г. по гр.д. № 228/2011 г. на ІV г.о. ВКС е прието, че еднократното явяване на работника на работа е достатъчно, за да се счита, че е изпълнен състава на чл. 345, ал.1 КТ, както и че явяването може да бъде удостоверено с всички допустими доказателствени средства, както и чрез писменото волеизявление на работника, достигнало своевременно до работодателя. Работникът обаче следва да се яви на работа фактически, т.е. да се яви, за да започне изпълнение на работата на работното си място. Изпращането на заявление с декларация за готовност за започване на работа не е еднозначно с фактическото явяване, поради което незаемането от работника на работата, на която е възстановен в срока по чл. 345, ал.1 КТ е основание за уволнение по чл. 325, ал.1, т.2 КТ, в който смисъл са и решение № 353 от 7.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 187/2011 г., IV г. о. и решение № 346 от 4.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1010/2011 г., IV г. о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В съответствие с така установената практика, въззивният съд е приел, че ищцата е изразила писмено желанието си да започне работа, без обаче да се яви и заеме длъжността на която е възстановена; че декларираната писмено готовност да заеме длъжността си не е била реализирана, вкл. и след покана на работодателя.
Не е налице твърдяното противоречие с практиката на Върховния касационен съд и по въпроса следва ли съдът да обсъди всички въведени от страните доводи и доказателствата по делото в тяхната съвкупност. В съответствие с установената практика по приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК, съдът е обсъдил всички въведени от ищцата доводи за незаконност на уволнението и доказателствата, относими към спорното право.
Въпросът следва ли работодателят да извърши определени действия, за да се счита, че е изпълнен състава на чл. 345, ал.1 КТ не е обуславящ изхода на делото. Несъмнено е, че работодателят, в изпълнение на съдебното решение по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ, следва да допусне работника до работата, на която е възстановен, но по делото не е установено, нито се твърди, че ищцата не е била допусната при фактическото си явяване на работното място, а въведените доводи за недопускане чрез отказ да се отговори на мобилни телефони не са обсъждани доколкото не съставляват твърдения за фактическо явяване на работа с възможност за изпълнение на трудовите задължения.
Не дават основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и въпросите съставлява ли изменение на трудовия договор отправено към работодателя предложение за заемане на длъжността при пълно работно време; съществен елемент ли е от трудовото правоотношение продължителността на работното време или е допълнително условие, което всяка от страните по трудовия договор може да предложи, без това да е основание за неизпълнение на съдебното решение. Съгласно чл. 66, ал.1, т.8 КТ, който текст е пълен, ясен и ненуждаещ се от тълкуване, продължителността на работния ден е съществен елемент от трудовия договор, който може да бъде променян само по съгласие на страните. Декларация за готовност за започване на работа при различно съдържание на съществен елемент от трудовия договор по същността си е отказ на работника да заеме длъжността, на която е възстановен със съдебното решение. Независимо от изложеното, повдигнатите въпроси не обуславят изхода на делото при доказателства, че ищцата е предложила промяна на трудовото правоотношение, без да се е явила фактически, за да започне работата на която е била възстановена.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.10.2012 година по гр.д. № 237/2012 година на Монтански окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: