4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1416
София, 11.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4541 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1019 от 15.03.2013 година по гр.д. № 612/2012 година на Благоевградски окръжен съд е уважен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, предявен от В. Я. П. от [населено място] против Обединено детско заведение, [населено място], област Благоевград. В решението е прието за установено, че в изпълнение на трудов договор с [община], ищцата е заемала длъжността „директор на ОДЗ”, [населено място]. Трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед № 157 от 11.11.2008 г. на основание чл. 328, ал.1, т.5 КТ поради липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата. Прието е, че в заповедта не е посочено конкретно кои са липсващите качества, умения или способности на служителката, препятстващи ефективното изпълнение на работата и, което обстоятелство сочи за незаконност на извършеното уволнение. Същевременно, доколкото като основание за уволнението в заповедта е посочено, че служителката е допуснала нарушения на бюджетната и финансова дисциплина, е прието, че извършването на такива нарушения не е доказано (изплащането на внесени такси за работни заплати на служителите в ОДЗ, както и неправомерно изплащане на парични компенсации при заместване на служители, а определянето на броя на групите и децата в детското заведение без съгласието на първостепенния разпоредител с бюджетни кредити е било в правомощията на директора на образователна институция, работеща при условията на делегиран бюджет), предвид което уволнението, извършено на основание чл. 328, ал.1, т.5 КТ е отменено като незаконно.
В касационната жалба против решението на Благоевградски окръжен съд, постъпила от Обединено детско заведение, [населено място] са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Поддържа се, че решението е недопустимо поради извършена промяна на първоначално конституираният ответник в хода на въззивното производство; че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (т. 4 и т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. ОСГТК ВКС) по въпросите допустимо ли е изменение на иска чрез замяна на страна във втората съдебна инстанция и следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви по всички възражения и доводи на страните. Изложени са доводи, че по въпроса кога е налице нередовност на исковата молба по отношение страна по делото, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 44 от 02.1.02.2011 г. по гр.д. № 1944/2009 г. ІV г.о. ВКС, както и че въпросът какви са качествата, необходими на работника за ефективно изпълнение на работата и за необходимостта от посочването им в заповедта за уволнение е разрешен в противоречие с решение № 165 от 17.08.2010 г. по гр.д. № 575/2009 г. на ІV г.о. на Върховния касационен съд. Поддържа се, че от значение за точното приложение на закона и развитието на правото е и въпросът дължи ли разноски за всички инстанции страна, която е конституирана едва във въззивното производство.
Ответницата по касационната жалба В. Я. П. я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградски окръжен съд.
Доводите за недопустимост на съдебният акт са неоснователни. Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, за наличие на която съдът следва да следи служебно. При констатация, че искът е предявен срещу ненадлежен ответник и след предприети от ищеца мерки за отстраняване на нередовността, съдът е постановил решението си при участие на надлежните страни в трудовия спор, при съобразяване постановките на Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК ВКС.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по въпроса до кой момент е допустимо изменение на иска чрез замяна на страна и следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви по всички възражения и доводи на страните. Ответникът е конституиран като страна в спора по чл. 344, ал.1, т.1 КТ в изпълнение на указанията, дадени с решение № 204 от 23.07.2012 г. по гр.д. № 80/2010 г. на ІІІ г.о. ВКС, които съгласно чл. 294, ал.1 ГПК са задължителни за въззивната инстанция. На ответника Обединено детско заведение, [населено място] са били предоставени всички процесуални права за защита в т.ч. за отговор на исковата молба и представяне на доказателства; дадени са указания за подлежащите на доказване факти и са повторени с негово участие всички процесуални действия по събиране на доказателства, за да бъде охранено правото му на участие в производството. В съответствие с ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. ОСГТК ВКС и при съобразяване разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд е изложил собствени мотиви по всички въведени възражения и доводи на ответника, произнасяйки се по съществото на спорното право.
Не е налице и твърдяното противоречие с решение № 44 от 02.02.2011 г. по гр.д. № 1944/2009 г. ІV г.о. ВКС, в което е прието, че съдът следи служебно за надлежното упражняване правото на иск; че при противоречие между твърденията на ищеца относно правния субект, с когото е възникнало трудовото правоотношение и посочения ответник, съдът следва да даде на ищеца указания за отстраняване на нередовността и само при неизпълнение на указанията да прекрати производството като недопустимо – изводи, съобразени от съда при постановяване на обжалвания съдебен акт.
Не е разрешен в противоречие със съдебната практика и въпросът какви са качествата, необходими на работника за ефективно изпълнение на работата и за необходимостта от посочването им в заповедта за уволнение В съответствие с постановките по приложението на чл. 328, ал.1, т.5 КТ, възприети с решение № 165 от 17.08.2010 г. по гр.д. № 575/2009 г. на ІV г.о. на Върховния касационен съд, въззивният съд е формирал изводите си след преценка доколко са доказани сочените в заповедта за уволнение липсващи качества, изразяващи се в пропуски по опазване на финансовата дисциплина и е отменил уволнението като незаконно извършено, формирайки извод, че не са доказани извършени от служителката нарушения на бюджетната и финансова дисциплина, т.е. след извод, че уволнената служителка притежава необходимите качества за изпълнение на работата, свързана с точна финансова ответност.
Въпросът дължи ли разноски за всички инстанции страна, която е конституирана едва във въззивното производство е предмет на ч. гр.д. № 4539/2014 г. ІV г.о., образувано по частна жалба срещу определение № 2448 от 20.06.2013 г., с което въззивният съд е оставил без уважение молба за изменение на решение № 1019 от 15.03.2013 година в частта му за разноските, поради което не следва да бъде разглеждан в настоящето производство.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени разноски в производството по чл. 288 ГПК в размер на 1000 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 01.07.2013 г. с адвокат В. М. от Софийски адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1019 от 15.03.2013 година по гр.д. № 612/2012 година на Благоевградски окръжен съд.
ОСЪЖДА Обединено детско заведение, [населено място], област Благоевград да заплати на В. Я. П. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 1000 (хиляда) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: