2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1168
София, 06.11.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 450 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1903 от 12.12.2011 година по гр.д. № 1001/2011 година на Софийски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал.1 ЗЗД, предявен от Д. М. Я. от [населено място] против С. община за сумата 25000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от нападение на глутница безстопанствени кучета. В решението е прието за установено, че на 01.12.2009 г. ищецът е бил нападнат безпричинно от глутница безстопанствени кучета. Получените от ухапванията им травми са наложили ампутация на палеца и втория пръст на десния крак и лечение на рани на трети, четвърти и пети пръст на крака. В период от два месеца ищецът е търпял силни болки и страдания, а загубата на пръстите на дясното ходило е окончателна с перспективи за деформация „по типа на плоското ходило”. Прието е, че настъпилите за ищеца вреди са в пряка причинна връзка с осъществено от общинските служители противоправно поведение, изразяващо се в бездействие по отношение на задълженията им по ЗЗЖ за предотвратяване на агресивното поведение на кучета към хора и животни, настаняване безстопанствените кучета в приюти и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни. Изхождайки от вида и характера на причинените телесни увреждания и продължителността на претърпените болки и страдания въззивният съд е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25000 лева, присъдено на основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал.1 ЗЗД.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от С. община. Изложени са доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1, .2 и т.3 ГПК. Поддържа се, че въпросът въз основа на кои факти се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди е разрешен в противоречие с Постановление на Пленума на ВС № 4 от 23.12.1968 г.; че въпросът кои са обстоятелства, въз основа на които се определя дали кучето е безстопанствено е разрешен в противоречие с решения на Софийски градски съд по гр.д. № 3323/2006 г.; гр.д. № 3140/2008 г. и гр.д. № 6305/2011 г., както и че въпросите кога възложителят на работата отговаря за вреди от бездействие и съставлява ли съществуването на безстопанствени кучета на територията на столицата противоправно неизпълнение на законови задължения предвид чл. 47, ал.2 и ал.3 ЗЗЖ, съгласно които безстопанствените кучета се връщат по местата, от които са взети, са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Д. М. Я. счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
Изведения в касационната жалба въпрос кога възложителят на работата отговаря за вреди от бездействие не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. По въпроса е налице трайно установена практика на съдилищата, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт, в който е прието, че възложителят на работата отговаря за вреди от бездействие, изразяващи се в неизпълнение на задължения, произтичащи от закон, а в конкретния случай неизпълнение на задължението по чл. 50, ал.2 от Закона за защита на животните за предприемане на всички мерки за предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствените кучета към хора и животни, в т.ч. мерките по чл. 41, ал.1 ЗЗЖ за настаняването им в приют и по чл. 47, ал.1 ЗЗЖ за кастрирарането им, обезпаразитяване и ваксиниране срещу бяс и контрол и грижа след връщането им по местата, от които са взети.
Не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото и въпросът съставлява ли съществуването на безстопанствени кучета на територията на столицата противоправно неизпълнение на законови задължения на общината предвид текста на чл. 47, ал. 2 и ал. 3 ЗЗЖ. Текстът на чл. 47 ЗЗЖ е пълен, ясен и непротиворечив – настанените в приют кучета, за които не са се явили лица, желаещи да ги отглеждат, се връщат по места, но под надзора на общината, която е длъжна да вземе всички мерки за предотвратяване на агресивното им поведение, а в производството по иск за вреди от нападение над граждани да установи какви мерки е предприела в изпълнение на чл. 50, ал.2 ЗЗЖ.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът кои са обстоятелства, въз основа на които се определя дали кучето е безстопанствено. Съгласно установената, задължителна за съдилищата съдебна практика на Върховния касационен съд, съобразена при постановяване на въззивното решение, съдът е длъжен да съобрази естеството на факта, подлежащ на доказване и да се ръководи не само от буквалното възпроизвеждане на конкретни обстоятелства, но така също и от житейската логика и опитните правила. Безстопанствените кучета нямат определена визуална характеристика, поради което обичайно свидетелите, очевидци на инцидента, не биха могли категорично да определят кучетата като безстопанствени, но когато нападението е извършено от глутница на обществено място и наоколо не е имало хора, които да покажат признаци, че са стопани на кучетата, то това е индиция, че се касае за безстопанствени кучета – решение № 262 от 11.05.2010 г. по гр.д. № 1155/2009 г. ІV г.о. ВКС.
Неоснователен е и доводът за определяне на размера на дължимото обезщетение в нарушение на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., тъй като при определяне на неимуществените вреди съдът е обсъдил всички обстоятелства от значение за размера им – характера на уврежданията, степента на нараняванията, продължителността на лечебния период, интензитета на претърпените болки, страдания и негативни изживявания, последиците от уврежданията – ампутация на пръстите на крайник, възрастта на пострадалия и изживеният посттравматичен стрес.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 1903 от 12.12.2011 година по гр.д. № 1001/2011 година на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: