4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 843
София, 02.07.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2631 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 226 от 13.12.2012 година по гр.д. № 568/2012 година на Варненски апелативен съд е потвърдено решение № 1608 от 21.08.2012 г. по гр.д. № 1284/2008 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 28, ал.1 ЗОПДИППД (отм. ДВ бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от 19.11.2012 г.), предявен от К. за отнемане в полза на държавата от Б. Т. Й. от [населено място] на имущество, съставляващо два апартамента, дворно място, офис и гараж в [населено място], два леки автомобила, суми от продажба на лек автомобил, спестовни влогове и дялове в търговски дружества. В решението е прието за установено, че с одобрено от съда споразумение от 05.10.2007 г. по н.о.х.д. № 179/2005 г. на Софийски окръжен съд, ответникът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 243, ал.2, т.3 вр. с ал.2 вр. с чл. 26 НК, чл. 244, ал.1 вр. с чл. 243, ал.2, т.3 вр. с чл. 20, ал.2 вр. с чл. 26 НК. Прието е за установено, че за придобитото в проверявания период от 01.06.1983 г. до 01.06.2008 г. имущество на значителна стойност, надвишаващо 60000 лева, ответникът е доказал законен източник на доходи, поради което искът за отнемане на имуществото е неоснователен. Прието е, че към момента на придобиване на всяко от имуществата, ответникът е разполагал с достатъчно средства от законен източник, в т.ч. трудови възнаграждения, възнаграждения по договори за изработка, суми от банков кредит и продажба на наследено имущество, които средства са били достатъчни за издръжката му и за закупуване на процесното имущество. Имуществото е оценено съобразно придобивната му стойност и съпоставено с наличните средства към момента на придобиването му.
Касационната жалба против въззивното решение е постъпила от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Поддържа се, че разрешаването на обуславящия изхода на делото въпрос необходимо ли е да бъде установена връзка между придобитото имущество и осъществената престъпна дейност е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради постановяване на решението в Противоречие с практиката на Върховния касационен съд, без да е посочено кой е противоречиво разрешения правен въпрос. Приложени са решение № 89 от 29.01.2010 г. по гр.д. № 717/2009 г. на ІІІ г.о. ВКС; решение № 471 от 06.07.2010 г. по гр.д. № 641/2009 г. на ІІІ г.о. ВКС; решение № 1 от 21.03.2011 г. по гр.д. № 679/2010 г. на ІV г.о. ВКС; решение № 834 от 23.12.2010 г. по гр.д. № 1417/2009 г. на ІV г.о. ВКС; решение № 231 от 11.07.2011 г. по гр.д. № 848/2011 г. на ІV г.о. ВКС; решение № 270 от 11.09.2012 г. по гр.д. № 797/2011 г. на ІV г.о. ВКС; решение № 806 от 10.02.2011 г. по гр.д. № 1335/2010 г. на ІV г.о. ВКС и решение № 530 от 03.04.2012 г. по гр.д. № 1723/2010 г. на ІV г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Б. Т. Й. счита, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводите за допускане на касационно обжалване на решението на Варненски апелативен съд са неоснователни.
Повдигнатият в касационната жалба въпрос по приложението на ЗОПДИППД (отм.) – необходимо ли е да бъде установена връзка между придобитото имущество и осъществената престъпна дейност е намерил разрешение в установената практика на Върховния касационен съд, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт. В решение № 806 от 10.02.2011 г. по гр.д. № 1335/2009 г. на ІV г.о. ВКС, решение № 834 от 23.12.2010 г. по гр.д. № 1417/2009 г. на ІV г.о. (приложени към касационната жалба) и решение № 607 от 29.10.2010 г. по гр.д. № 1116/2009 г. на ІV г.о. на ВКС е прието, че предпоставките, при които в производство по иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) съдът постановява отнемане на имущество в полза на държавата са лицето да е осъдено за престъпление от кръга на посочените в чл. 3, ал.1 ЗОПДИППД (отм.) или да е налице условие по чл. 3, ал.2 ЗОПДИППД (отм.) и въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от лицето имущество е свързано с престъпната дейност. Установяването на законен източник за придобиване на имуществото, в т.ч. установяването, че не е налице трансформация на средства, придобити от престъпление, изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност. В съответствие с така установената практика, съдът е формирал извод, че установеният законен източник на средства за придобиване на имуществото изключва предположението, че придобитото е свързано с престъпна дейност, поради което искът за отнемане на имуществото при условията на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) е неоснователен.
Д. за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е изначално неоснователен предвид липсата на правен въпрос, от значение за изхода на делото. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. ОСГТК ВКС, посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби; обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата; касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, тъй като противното би засилило неоправдано служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът, поради което непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Независимо от изложеното, решаващите изводи на съда не са в противоречие, а в съответствие с приложената към касационната жалба съдебна практика, съгласно която стойността на имуществото се определя съобразно реалната му придобивна цена; имуществото се преценява при съпоставяне на придобивната му стойност с доходите на лицето към момента на придобиването му, а наличието на законен източник на доходи е обстоятелство, което изключва формирането на обосновано предположение за връзка между придобитото имущество и осъществената престъпна дейност.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 226 от 13.12.2012 година по гр.д. № 568/2012 година на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: