5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
София, 14 май 2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на пети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1827 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 247 от 23.12.2015 година по гр.д. № 561/2015 година на Пловдивски апелативен съд е потвърдено решение № 448 от 17.07.2015 г. по гр.д. № 1046/2014 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. І-во ЗЗД и чл. 26, ал.2, пр. І-во и ІІІ-то ЗЗД, предявени от „Ю. д.п.” ДП, [населено място] против Л. К. С. от [населено място] за прогласяване нищожност на договор за определяне на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по дело от 05.01.2009 г. поради противоречието му със закона (чл. 7, ал.6 от Закона за горите; чл. 13, ал.3, т.3 ЗФУКПС и чл. 42, ал.1, т.3 от Вътрешни правила за финансово управление и контрол в Д., Б.); нищожност поради липса на предписаната от закона форма и поради невъзможен предмет – липса на удостоверен материален интерес по гр.д. № 1464/2004 г. на Пазарджишки районен съд. В решението е прието за установено, че на 15.09.2004 г., Д. л., [населено място], представлявано от директора му (правоприемник на което е ищеца по делото „Ю. д.п.” ДП, [населено място]) е упълномощило ответника Л. К. С. в качеството му на адвокат да предяви от името на предприятието иск срещу [община] за ревандикация на 234850,070 дка държавни гори, находящи се на територията на [населено място], както и да осъществи процесуално представителство по делото. По предявения иск е било образувано гражданско дело № 1464/2004 г. на Пазарджишки районен съд с цена[ЕИК] лева (базисна цена на претендираните земи от горски фонд), стабилизирана след провеждане на първото по делото съдебно заседание. В хода на производството по делото, на 05.01.2009 г., между Д.п. и ответника е бил сключен договор, с който при условията на чл. 36, ал.4 ЗА е бил определен размер на адвокатското му възнаграждение – 0,2% от материалния интерес при позитивен изход на спора за възложителя на поръчката. Предявеният иск е бил уважен с окончателно решение от 24.02.2011 г., с което е признато правото на собственост на държавата върху процесните гори, а [община] осъдена да предаде владението им на ищеца. При така установените факти е прието, че предявеният иск за прогласяване нищожност на договора от 05.01.2009 г. за определяне размер на адвокатско възнаграждение поради противоречие със закона е неоснователен – разпоредбата на чл. 7, ал. 6 от Закона за горите, съгласно която по дела за държавни гори и земи от държавния горски фонд държавата се представлява пред съда от министъра на земеделието и горите или оправомощено от него лице е обнародвана с ДВ, бр. 13 от 09.02.2007 г., т.е. не е била действаща правна норма към момента на предявяване на иска по гражданско дело № 1464/2004 г. на Пазарджишки районен съд. Към момента на извършеното овлястяване на ответника, съгласно действащото законодателство Д. л., [населено място] е имало статут на юридическо лице (чл. 22 от Закона за горите, ред. ДВ, бр. 125 от 29.12.2997г., отм. На 09.04.2011 г.), което е могло да сключва самостоятелно договори за правна защита и съдействие по дела с предмет правото на собственост върху държавни гори и земи от държавния горски фонд. Прието е, че при валидно възникнало правоотношение по договора за мандат, валидно е и последващото договаряне за размера на възнаграждението за процесуално представителство, който договор е извън обхвата на ограничението по на чл. 7, ал. 6 от Закона за горите. За неоснователен е приет и доводът за нищожност на договора поради сключването му в нарушение на чл. 13, ал.3, т. 3 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, въвеждащ контролни дейности за постигане на добро финансово управление, една от които е системата на двойния подпис (на ръководителя на организацията и лицето, отговорно за счетоводните записвания) при поемане на финансово задължение и извършване на плащане – спазването на тази процедура е от значение за вътрешнослужебните правоотношения в организацията, но не и в правоотношенията с трети лица, поради което неполагането на подпис на главния счетоводител върху договора от 05.01.2009 г. не го опорочава. Прието е, че липсата на входящ номер на договора и вписването му в нарочния регистър на предприятието няма отношение към изискванията за форма, поради което неоснователен е и искът за прогласяване на нищожността му на основание чл. 26, ал.2, пр. ІІІ-то ЗЗД. Като неоснователни са отхвърлени и исковете за прогласяване нищожност на договора поради противоречието му с чл. 36, ал. 4 ЗА, както и поради невъзможен предмет – липса на удостоверен материален интерес. Прието е, че уговорката за възнаграждение 0,2% от материалния интерес при позитивен изход на спора е в съответствие с чл. 36, ал. 4 ЗА, сътласно който текст адвокатското възнаграждение може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, както и че възнаграждението е уговорено съобразно материалния интерес от спора, т.е. върху цената на иска за ревандикация на държавни гори.
Касационна жалба против решението на П. апелативен е постъпила от „Ю. д.п.” ДП, [населено място]. Поддържа се, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата по въпросите: следва ли съдът да следи за процесуалната легитимация на страните в хода на производството по делото (касателно преобразуването на Д. горско стопанство Б. в „Ю. д.п.” ДП, [населено място]); допустимо ли е предоговаряне на адвокатското възнаграждение в хода на производството по делото; какво възнаграждение следва да бъде заплатено при защита осъществена от адвокат и юрисконсулт; как следва да се приложи чл. 78, ал. 5 ГПК при последващо упълномощаване на няколко адвоката с различни възнаграждения; допустимо ли е да се договаря отделно възнаграждение по делото за защита пред всяка инстанция. Поддържа се, че по повдигнатите въпроси няма трайно установена съдебна практика, поради което разрешаването им е от значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото. В касационната жалба е въведен и довод за постановяване на въззивното решение в противоречие с решение № 615 от 15.10.2010 г. на ІІІ г.о.; решение № 1444/4.11.1999 г. на ВКС, по гр. д. № 753/99 г., V г. о.; решение № 160/14.03.2006 г. на ВКС по гр. д. № 325/2004 г., ІІ г. о. и решение № 597/28.05.2008 г. на ВКС по гр. д. № 2365/2007 г., І г.о. ВКС по въпроса за действителността на сделки, сключени от пълномощник.
Ответникът по касационната жалба Л. К. С. счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд.
Изведените от касатора въпроси нямат отношение към обжалвания съдебен акт. Във въззивното решение съдът се е произнесъл по искове за прогласяване нищожност на договор за определяне на адвокатско възнаграждение поради противоречието му със закона, поради липса на предписаната от закона форма и поради невъзможен предмет. Съдът не е обсъждал определянето на разноските по гражданско дело № 1464/2004 г. на Пазарджишки районен съд, който въпрос е извън предмета на делото, поради което въпросите допустимо ли е предоговаряне на адвокатското възнаграждение в хода на производството по делото; какво възнаграждение следва да бъде заплатено при защита осъществена от адвокат и юрисконсулт; как следва да се приложи чл. 78, ал. 5 ГПК при последващо упълномощаване на няколко адвоката с различни възнаграждения и допустимо ли е да се договаря отделно възнаграждение по делото за защита пред всяка инстанция нямат отношение към правния спор – нямат отношение към въпросите валиден ли е договор за определяне на адвокатско възнаграждение поради противоречието му с чл. 7, ал. 6 от Закона за горите; с чл. 13, ал.3, т.3 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор; с чл. 36, ал.4 от Закона за адвокатурата, както и с въпросите за формата на договора и е ли е невъзможен предмета му, когато възнаграждението е уговорено като процент от определен материален интерес. Повдигнатите в изложението към касационната жалба въпроси касаят правилността на определените разноски по влязлото в сила съдебно решение по гражданско дело № 1464/2004 г. на Пазарджишки районен съд, без да имат връзка с правните въпроси, разрешени в обжалваното въззивно решение на Пловдивски апелативен съд, поради което не дават основание за допускане на касационно обжалване.
Неотносим към обжалваното решение е и процесуалноправният въпрос следва ли съдът да следи за процесуалната легитимация на страните в хода на производството по делото. Производството по настоящето дело е образувано по искова молба, подадена от „Ю. д.п.” ДП, [населено място], което няма данни, нито се твърди да е изгубило правосубектността си. Въпросът дали съдът по гр.д. № 1464/2004 г. на Пазарджишки районен съд, приключило с влязло в сила съдебно решение, е следил за настъпило в хода на процеса правоприемство е извън предмета на настоящето производство.
Неоснователен е и доводът за постановяване на въззивното решение в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 615 от 15.10.2010 г. на ІІІ г.о., както и в цитираните в него решение № 1444/4.11.1999 г. на ВКС, по гр. д. № 753/99 г., V г. о.; решение № 160/14.03.2006 г. на ВКС по гр. д. № 325/2004 г., ІІ г. о. и решение № 597/28.05.2008 г. на ВКС по гр. д. № 2365/2007 г., І г.о. ВКС по въпроса за действителността на сделки, сключени от пълномощник. Разрешените в посочените съдебни актове материалноправни въпроси по приложението на чл. 26 ЗЗД вр. с чл. 40 ЗЗД (относно валидността на сделка, когато представителят не е действал в интерес на представлявания) нямат отношение към решаващите изводи на съда, формирани във въззивното решение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат заплатени разноските в производството по чл. 288 ГПК в размер на 1000 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 18.04.2016 г. с адвокат А. К. от П. адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 247 от 23.12.2015 година по гр.д. № 561/2015 година на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Ю. д.п.” ДП, [населено място] да заплати на Л. К. С. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 1000 (хиляда) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: