3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
София, 06.02.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 6693 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 454 от 14.07.2014 година по гр.д. № 642/2014 година на Пловдивски апелативен съд е потвърдено решение № 587 от 25.03.2014 г. по гр.д. № 3679/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, предявен от Д. П. Н. от [населено място] против П., [населено място]. Присъдена е сумата 1000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение. За да уважи претенцията за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, въззивният съд е приел, че с постановление на дознател при ІV РПУ МВР [населено място] от 18.07.2010 г., ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на умишлено престъпление по чл. 325, ал.1 НК. След задържане от 72 часа е била взета мярка за неотклонение „подписка”, непроменена до приключване на наказателното преследване. С присъда от 30.08.2010 г. по н.о.х.д. № 4673/2010 г. на Пловдивски районен съд, влязла в сила на 26.03.2013 г. ищецът е бил признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение. В резултат на незаконното наказателно преследване ищецът е изживял душевни страдания, а претърпените притеснения във връзка с изхода на делото рефлектирали негативно върху психиката му. Прието е, че за справедливото обезвъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди съответства обезщетение в размер на 1000 лева, присъдени на чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗОДОВ. За разликата до предявения размер от 26000 лева предявеният от ищеца иск е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Пловдивски апелативен съд в осъдителната му част е постъпила от П. чрез Апелативна прокуратура [населено място]. Поддържа се, че при определяне размера на обезщетението, съдът се е произнесъл в противоречие с установената практика на Върховния касационен съд и тази на съдилищата за обезвъзмездяване на щети при сходни случаи. Приложени са решение № 539 от 09.08.2010 година по гр. дело № 1747/209 година на Трето гражданско отделение ВКС; решение № 37 от 11.02.2009 година по гр. дело № 5367/2007 година на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 322 от 27.03.2008 г. по гр.д. № 1726/2007 г. на Първо гражданско отделение ВКС; решение № 29 от 05.03.2012 г. по гр.д. № 170/2011 г. на Трето гражданско отделение ВКС; решение № 49 от 27.04.2011 г. по гр.д. № 697/2010 г. на Трето гражданско отделение ВКС и решение № 62 от 27.02.2012 г. по гр.д. № 1065/2011 г. на Трето гражданско отделение ВКС .
Срещу въззивното решение, в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата до предявения размер от 26000 лева касационна жалба е постъпила от Д. П. Н.. В изложението към касационната жалба се поддържа, че въпросът следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да се извърши обективна преценка на всички доказани по безсъмнен начин обстоятелства в т.ч. периода на задържане продължителността на незаконното наказателно преследване и съдебното минало на подсъдимия е разрешен в противоречие с ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т.д. №3/2004 г. ОСГК ВКС. По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Доводът за определяне размера на обезщетението в противоречие с установената практика на Върховния касационен съд и тази на съдилищата за обезвъзмездяване на щети при сходни случаи е неоснователен. В приложените към касационната жалба съдебни решения обезщетенията за неимуществени вреди са определени въз основа на различни обстоятелства, имащи отношение към размера им – при различни по тежест обвинения, продължителност на наказателното преследване и настъпили за пострадалите негативни последици.
Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване в отхвърлителната му част на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса следва ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ да бъдат съобразени всички обстоятелства, имащи отношение към размера му с оглед извършване на преценка доколко разрешението му е в съответствие с практиката на Върховния касационен съд.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 454 от 14.07.2014 година по гр.д. № 642/2014 година на Пловдивски апелативен съд в частта му, с която предявеният от Д. П. Н. от [населено място] против П.. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е отхвърлен над размер от 1000 лева до предявения му размер от 26000 лева.
Делото да се докладва за определяне на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: