О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
София, 20.04.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 276 по описа за 2018 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 5283 от 20.10.2017 година по гр.д. № 610/2017 година на Благоевградски окръжен съд е потвърдено решение № 65 от 20.03.2017 г. по гр.д. № 224/2016 г. на Петрички районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 200, ал.1 КТ, предявен от Н. И. И. от [населено място] против [фирма]., [населено място] за сумите 40000 лева и 6752 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. В решението е прието за установено, че на 04.12.2013 г. ищцата е постъпила на работа по трудов договор в ответното дружество. Същият ден е претърпяла трудова злополука – поради подхлъзване е паднала на пода в тоалетното помещение, при което е получила мозъчно сътресение. Злополуката е призната за трудова с разпореждане № 073 от 16.10.2014 г. на ТП на НОИ, [населено място]. През март 2014 г. ищцата е била диагностицирана с „херния дискалис Ц5-Ц6” в Клиника по неврохирургия на УМБАЛСМ „Пирогов”, наложила оперативно лечение. С експертно решение № 2514 от 26.09.2014 г. на ТЕЛК при МБАЛ [фирма] и е била поставена диагноза „увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия; призната и е временна нетрудоспособност до 18.09.2014 г. с 50 % трудова неработоспособност поради общо заболяване. При така установените факти е прието, че предявеният иск с правно основание чл. 200 КТ за вреди от трудова злополука, изразяващи се във физически и психически страдания поради увреждането на междупрешленните дискове в шийния отдел и проведеното лечение, както и в разходвани средства във връзка с диагностициране и лечение на увреждането е неоснователен. Прието е, че компетентният да се произнесе за причинната връзка между увреждането и трудовата злополука орган е ТЕЛК, съгласно чиято експертиза заболяването „херния дискалис Ц5-Ц6” е общо, без връзка между трудовата злополука и настъпилата временна нетрудоспособност; че редът на ревизиране на становището за липса на причинна връзка между увреждането и трудовата злополука е административен; че констатациите на ТЕЛК не могат да бъдат опровергани в производството по иск с правно основание чл. 200 КТ, в което по въпроса за причинната връзка между заболяването и трудовата злополука съдът действа в условията на обвързана компетентност.
Касационна жалба против решението на Благоевградски окръжен съд е постъпила от Н. И. И. от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т. 1, т.2 и т. 3 ГПК по въпросите (след уточнението им в съответствие с т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС): кой от актовете – разпореждането на НОИ или решението на ТЕЛК съставлява официален удостоверителен документ, ползващ се с обвързваща доказателствена сила относно наличието на трудова злополука и настъпило вследствие на нея увреждане на здравето на работника и задължително ли е разпореждането по чл. 60 КСО относно наличието на причинно следствена връзка между трудовата злополука и вида на настъпилите травматични увреждания. В подкрепа на довода за разрешаването на повдигнатите въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд са приложени решение № 165 от 16.06.2015 г. по гр.д. № 288/2015 г. ІІІ г.о. ВС и решение № 273 от 19.05.2010 г. по гр.д. № 652/2010 г. ІV г.о. ВКС.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендират се съдебни разноски.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросът кой от актовете – разпореждането на НОИ или решението на ТЕЛК съставлява официален удостоверителен документ, ползващ се с обвързваща доказателствена сила относно наличието на трудова злополука и настъпило вследствие на нея увреждане на здравето на работника не дава основание за допускане на касационно обжалване. Повдигнатият въпрос е разрешен в съдебната практика, съгласно която както разпореждането на НОИ по чл. 60 КСО, така и решението на ТЕЛК имат характер на официални удостоверителни документи, но относно различни обстоятелства – с разпореждането по чл. 60 КСО се удостоверява дали злополуката е трудова, както и какви са причините и обстоятелствата за възникването и и вида на уврежданията, а с решението на ТЕЛК се определя характерът на заболяването (професионален или общ) и причинната връзка между увреждането и настъпилата неработоспособност по повод на трудова злополука или професионално заболяване – чл. 61, т.5 и т. 9 от Наредба за медицинската експертиза (Обн. ДВ. бр.36 от 14 май 2010г., отм. ДВ. бр.51 от 27 юни 2017г.). При постановяване на съдебния си акт въззивният съд е съобразил доказателствената сила на разпореждането по чл. 60 КСО, приемайки, че на 04.12.2013 г. ищцата е претърпяла трудова злополука, но е зачел и доказателствената сила на решението на ТЕЛК относно липсата на причинна връзка между претърпяната от ищцата трудова злополука и увреждането, за което претендира обезщетение. Съобразявайки установената съдебна практика, съгласно която в производството по чл. 200 КТ съдът е длъжен да зачете експертизата на медицинския орган, разполагащ с компетентността да се произнесе за причинната връзка между увреждането и трудовата злополука съдът не е обсъждал приетата по делото медицинска експертиза – съгласно чл. 72 от Наредбата за медицинската експертиза, решение за причинна връзка се взема от ТЕЛК и НЕЛК при определяне на процент трайно намалена работоспособност/степен на увреждане и при временна неработоспособност по повод трудова злополука, професионална болест и техните усложнения, а съгласно чл. 74, ал.1, причинна връзка се признава от ТЕЛК и НЕЛК не само за увреждането по повод злополуката и професионалната болест, но и за последствията или усложненията, обусловени от тях. Въззивният съд е съобразил и обстоятелството, че по делото не са представени доказателства, нито са въведени твърдения, че решението на ТЕЛК е обжалвано по съответния ред – пред НЕЛК и по съдебен ред по З., т.е., че е налице стабилен административен акт, който установява правнорелевантни обстоятелства, които не могат да бъдат предмет на проверка в съдебното производство по иск с правно основание чл. 200 КТ.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по въпроса задължително ли е разпореждането по чл. 60 КСО относно наличието на причинно следствена връзка между трудовата злополука и вида на настъпилите травматични увреждания. Въпросът не е обуславящ изхода на делото, тъй като последиците на отразеното в разпореждането по чл. 60 КСО увреждане (мозъчно сътресение) не са предмет на делото.
Липсва и твърдяното от касатора противоречие в съдебната практика. Решение № 165 от 16.06.2015 г. по гр.д. № 288/2015 г. ІІІ г.о. ВС е постановено по иск по чл. 2 ЗОДОВ за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, т.е. по въпроси без отношение към приложението на чл. 60 КСО, а приетите в решение № 273 от 19.05.2010 г. по гр.д. № 652/2010 г. ІV г.о. ВКС разрешения относно редът за признаване на професионално заболяване; относно характера на експертното решение на ТЕЛК на индивидуален административен акт относно загубата на работоспособност и същевременно официален удостоверителен документ за установените в него факти в т.ч. за наличието на причинна връзка като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ, са съобразени изцяло в обжалваното въззивно решение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 КТ жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация сумата 2000 лева съдебни разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 18.12.2017 г. с адвокат К. М. от Софийска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5283 от 20.10.2017 година по гр.д. № 610/2017 година на Благоевградски окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. И. И. от [населено място] да заплати на [фирма]., [населено място] сумата 2000 (две хиляди) лева адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: