3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1159
София, 02.11.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 420 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1944 от 14.12.2011 година по гр.д. № 2830/2011 година на Софийски апелативен съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД, предявени от Б. И. Б. от [населено място] против П. на Р.Б., [населено място]. Присъдени са сумите 10000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение и сумата 3746 лева съставляващи обезщетение за забавено изпълнение на същото парично задължение. В решението е прието за установено, че с постановление на Софийска районна прокуратура от 31.08.2001 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 198, ал.1 НК с взета същия ден мярка за неотклонение „задържане под стража”, изменена на 31.01.2002 година. С постановление от 12.12.2003 г., Софийска районна прокуратура е прекратила наказателното производство след като е било установено, че извършител на престъплението не е ищеца, а друго лице. Поради задържането му под стража, ищецът е пропуснал година от следването си във висше учебно заведение; изживял е силен психически стрес; по време на ареста в знак на протест срещу необоснованото му незаконно задържане е глътнал запалка, което е наложило хирургическа операция, а негативните изживявания дали трайно сериозно отражение на психиката му, на контактите и социалния му живот.
Прието е, че за справедливото обезвъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди съответства на обезщетение в размер на 10000 лева, присъдено на основание чл. 2, ал. 1, т.1 и т. 2 ЗОДОВ. Присъдена е и сумата 3746 лева на основание чл. 86 ЗЗД, съставляващи обезщетение в размер на законната лихва за времето от 19.12.2003 г. до датата на предявяване на иска.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от П. на Р. Б. чрез Софийска апелативна прокуратура. Поддържа се, че при определяне размера на обезщетението, съдът се е произнесъл в противоречие с т.11 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.; с т.3 и т.11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т.д. №3/2004 г. ОСГК ВКС, както и с т.19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК ВКС предвид липсата на мотиви за наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. Приложени са решения на Върховния касационен съд е на Софийски апелативен съд по искове с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОВ в подкрепа на довода за наличие на противоречива практика при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение.
Ответникът по касационната жалба Б. И. Б. я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Доводите за постановяване на съдебния акт в противоречие с т.11 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г и т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК ВКС са неоснователни. Съдът е изследвал всички обстоятелствата, имащи отношение към размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди: отчел е тежестта на обвинението; преживения тежък стрес от неоправданото задържане под стража в продължение на пет месеца; младата му възраст ( [дата на раждане] ), в която е бил принуден да прекъсне образованието си; негативните последици върху психиката му, в т.ч. от злепоставянето му в обществото и нарушаване на социалното му общуване.
Неоснователен е и доводът за постановяване на решението в нарушение на т.19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК ВКС. Въззивният съд е изложил мотиви относно причинно-следствената връзка между незаконосъобразното обвинение и настъпилите за ищеца неимуществени вреди, съобразявайки и въведените с въззивната жалба оплаквания в съответствие с чл. 269 ГПК.
Не е налице и противоречие с установената практика на съдилищата при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно проведено наказателно преследване. В приложените решения № 77 от 16.02.2009 година по гр. дело № 5619/2007 година на Четвърто гражданско отделение на ВКС; решение № 87 от 13.02.2009 година по гр. дело № 5379/2007 година на Четвърто гражданско отделение на ВКС и решение № 137 от 11.02.2010 г. по гр.д. № 3321/2009 г. на Софийски апелативен съд обезщетенията за неимуществени вреди са определени въз основа на различни обстоятелства, имащи отношение към размера им – при обвинения за престъпления с различна тежест; при различна продължителност на наказателното преследване и взетите ограничителни мерки и настъпили за пострадалите негативни последици.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в хода на производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 700 лева – възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 22.03.2012 г. с адвокат П. С. от Софийска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1944 от 14.12.2011 година по гр.д. № 2830/2011 година на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА П. на Р.Б., [населено място] да заплати на Б. И. Б. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 700 (седемстотин) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: