О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1210
София, 04.11.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3747 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 24.02.2015 година по гр.д. № 9976/2014 година на Софийски градски съд е потвърдено решение № ІІ-78-99 от 22.04.2014 г. по гр.д. № 40444/2013 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Х. П. М. от [населено място] против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че ищцата е работела при ответното дружество на длъжност „маркетинг мениджър” до 01.08.2013 г., когато трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал.1, т.5 КТ поради липса на качества за изпълнение на заеманата длъжност. Прието е, че от есента на 2012 г. и до прекратяване на трудовия и договор, ищцата не е проявявала изискващите се за изпълнение на възложената и работа висок самоконтрол и умения за работа в екип – влизала е в конфликти и не е поддържала добри колегиални отношения както със служители в отдела, така и с ръководството на дружеството. Липсата на изискващите се умения за работа в екип е препятствала ефективното изпълнение на работата и, поради което за работодателя е възникнало потестативното право да прекрати трудовия и договор на основание чл. 328, ал.1, т.5 КТ, което той е упражнил надлежно. Искът за отмяна на уволнението е отхвърлен като неоснователен, а с оглед обусловения им характер като неоснователни са отхвърлени и обективно съединените искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от Х. П. М. от [населено място]. Поддържа се, че въпросът може ли конфликт с един служител да обуслови извод за трайно проявена липса на умения за работа в екип е разрешен в противоречие с решение № 291 от 02.04.2014 г. по гр.д. № 2823/2013 г. ІІІ г.о. ВКС; въпросът съставлява ли влизането в противоречия и конфликти с други лица основание за уволнение по чл. 328, ал.1, т.5 КТ или сочи за дисциплинарно нарушение е разрешен в противоречие с решение № 421/12 от 02.04.2013 г. по гр.д. № 49/2012 г. ІV г.о. ВКС; че в противоречие с посочените решения е разрешен и въпросът следва ли липсата на качества за изпълнение на работата да е довела отрицателен за работодателя резултат, изразяващ се във влошени финансови резултати, както и че въпросът може ли съдът да се произнася относно липса на качества за изпълнение на работата (конфликтност и липса на умения за работа в екип), които не са посочени в заповедта за уволнение е разрешен в противоречие с решение № /507 от 08.07.2010 г. по гр.д. № 978/2009 г. ІV г.о. ВКС. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса следва ли съдът да формира изводите си за фактите въз основа на показания на свидетел, който няма преки впечатления за поведението на уволнения служител за периода, посочен в заповедта за уволнение.
Ответникът по касационната жалба [фирма] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
По доводите за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросите може ли конфликт с един служител от предприятието на работодателя да обуслови извод за трайно проявена липса на умения за работа в екип и следва ли съдът да формира изводите си въз основа на показания на свидетел, който няма преки впечатления за поведението на уволнения служител за периода, посочен в заповедта за уволнение не са обуславящи изхода на делото. Въззивният съд е формирал изводите си за трайно проявена у ищцата липса на умения за работа в екип въз основа на показанията на всички разпитани в първоинстанционното производство свидетели, имащи впечатления за работата на ищцата през периода от 2011 г. – 2013 г., установяващи, че в този продължителен от време период ищцата е имала чести конфликти с колеги и управителя на дружеството и е проявявала негативизъм, създаващ напрежение в общата работа.
Не е обуславящ изхода на делото и въпросът може ли съдът да се произнася относно липса на качества за изпълнение на работата, които не са посочени в заповедта за уволнение. За да приеме, че ищцата е проявявала конфликтност и липса на умения за работа в екип, въззивният съд е изхождал именно от описаните в заповедта за уволнение липсващи и качества за ефективно изпълнение на работата.
Въпросът съставлява ли влизането в противоречия и конфликти с други лица основание за уволнение по чл. 328, ал.1, т.5 КТ или сочи за дисциплинарно нарушение е разрешен в съответствие с установената съдебна практика, съгласно която неизпълнението или неефективното изпълнение на възложената работа могат да се дължат както на липсата на качества за изпълнение на работата – на обективната невъзможност да бъде изпълнявана ефективно, така и на виновно поведение на работника. И в двата случая работодателят разполага с възможност да прекрати трудовото правоотношение, преценявайки основанието за това. Когато по преценка на работодателя работникът безвиновно не изпълнява трудовите си задължения ефективно; когато обективно не притежава необходимите качества за възложената му работа, основанието за уволнение е чл. 328, ал.1, т.5 КТ. В този смисъл и приложеното към касационната жалба решение № 421/12 от 02.04.2013 г. по гр.д. № 49/2012 г. ІV г.о., а също и решение № 420 от 08.01.2013 г. по гр.д. № 1014/2011 г. ІV г.о.; решение № 165 от 6.11.2011 г. по гр.д. № 1611/2009 г., ІV г.о.; решение № 301 от 23.06.2001 г. по гр.д. № 531/2010 г., ІV г.о.; решение № 800 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 776/2009 г., ІV г.о.; решение № 81 от 8.05.2012 г. по гр.д. № 1363/2010 г., ІV г.о. и № 195/ 18.07.2012 г. гр.д. № 1382/11 г. ІІІ г.о. постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Не е налице и противоречие с практиката на Върховния касационен съд и по въпроса следва ли липсата на качества за изпълнение на работата да е довела до отрицателен за работодателя резултат, изразяващ се във влошени финансови резултати. Съгласно установената съдебна практика, съобразена при постановяване на обжалваното въззивно решение, липса на качества по смисъла на чл. 328, ал.1, т.5 КТ е обективно трайно състояние, което независимо от причините за това (недостатъчни професионални знания, умения, навици, недостатъчен опит или определени физически дадености или характерови особености) препятства ефективното изпълнение на работата. Работодателят разполага с правото да прецени разполага ли работникът с качества за ефективно изпълнение на работата и без да е настъпило влошаване на финансовите показатели, а отрицателният резултат може да намери различно изражение, в т.ч. и влошен микроклимат поради трайно проявена от работника конфликтност при общуване на работното място.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 840 лева, съставляващи изплатено възнаграждение по договор за правна помощ от 26.05.2015 г. с адвокат М. В. от Софийска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.02.2015 година по гр.д. № 9976/2014 година на Софийски градски съд, ІІІ „г” състав.
ОСЪЖДА Х. П. М. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 840 (осемстотин и четиридесет) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: