3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
София, 31.03.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на пети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 645 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 322 от 09.10.2014 година по гр.д. № 299/2014 година на Добрички окръжен съд са отхвърлени обективно съединени искове, квалифицирани с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 124, ал.1 ГПК вр. с чл. 50, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от И. В. В. от [населено място] против Община [населено място] за сумите 13000 лева, съставляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди върху собствената му вилна сграда в [населено място] и 4810,86 лева и 1772 лева, съставляващи обезщетения за забава при изпълнението на парични задължения от 17144,10 лева и от 13000 лева общо за период от 19.09.2008 г. до 01.04.2013 г. В решението е прието за установено, че с влязло в сила решение по гр.д. № 6004/2011 г. на Добрички районен съд, [община] и [фирма], [населено място] са били осъдени да заплатят солидарно на ищеца на основание чл. 50 ЗЗД сумата 4144,10 лева (частичен иск от сумата 17144,10 лева), съставляващи обезщетение за имуществени вреди върху собствената му вилна сграда, находяща се в [населено място], [община], както и сумата 1537,25 лева, съставляващи обезщетение за забава при изпълнението на това парично задължение от датата на увреждането до предявяване на иска. За разликата до пълния размер на обезщетението на ищеца е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 1354/2013 г. на Добрички районен съд. Срещу заповедта е било подадено възражение само от ответника [община], поради което ищецът предявил срещу общината установителния иск по чл. 422 ГПК, предмет на производството по гр.д. № 299/2014 г. на Добрички окръжен съд. Срещу длъжника [фирма], [населено място], въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение е бил издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело № 2143/2013 г. по описа на съдебно изпълнителната служба при Добрички районен съд. На 01.10.2013 г. длъжникът [фирма], [населено място] е изплатил на ищеца всички суми по заповедта за изпълнение – обстоятелство, потвърдено и от ищеца в хода на въззивното производство по делото. При така установените факти, съдът е приел, че претенцията на ищеца е погасена чрез плащане от страна на солидарния длъжник [фирма], [населено място] в хода на производството по делото; че съгласно чл. 123, ал.1 ЗЗД изпълнението от страна на един от солидарните длъжници освобождава останалите; че ищецът е възмезден в пълен размер за претендираните от него вреди от непозволено увреждане и обезщетения за забавено плащане, поради което искът срещу солидарния длъжник [община] е неоснователен.
В касационната жалба против решението на Добрички окръжен съд, постъпила от И. В. В. са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа се, че въпросът относно приложимостта на чл. 235, ал. 3 ГПК в производството по чл. 422 ГПК е разрешен в противоречие с т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. ОСГТК ВКС. Изложени са доводи, че от значение за точното приложение на закона и развитието на правото е и въпросът как ще реализира защитата си чрез иск длъжникът, изпълнил повече от частта си от дълга, когато цялото вземане не е установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между кредитора и останалите солидарни длъжници.
Ответникът по касационната жалба [община] моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Доводът за постановяване на обжалвания съдебен акт в противоречие с т.9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. ОСГТК ВКС е неоснователен. Разрешеният в т. 9 от Тълкувателното решение въпрос е неотносим към процесното правоотношение – в производството по чл. 422 ГПК не се съобразяват извършените плащания в хода на принудителното изпълнение след издаване заповедта за изпълнение срещу длъжника, тъй като съществуването на вземането следва да бъде установено вкл. към момента на осъщественото принудително изпълнение. В процесния случай обаче срещу ответника по делото не е осъществено принудително изпълнение, нито е извършено доброволно плащане на задължението – искът е отхвърлен, тъй като вземането на кредитора е погасено чрез плащането му от друг солидарен длъжник (чл. 123, ал.1, изр. І-во ЗЗД), което обстоятелство следва да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК – настъпил в хода на процеса факт от значение за спорното право.
Неотносим към спорното право е и въпросът за защитата на платилия дълга срещу останалите солидарни длъжници, чиито отношения се уреждат от чл. 127 ЗЗД. Ищецът кредитор е удовлетворен изцяло за процесните вземания, а вътрешните отношения между ответника и платилия цялото задължение солидарен длъжник са извън предмета на делото.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 вр. с ал. 8 ГПК, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени съдебни разноски в производството по чл. 288 ГПК за защита от юрисконсулт в размер на адвокатско възнаграждение от 1077,86 лева (чл. 9, ал.3 вр. с чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 322 от 09.10.2014 година по гр.д. № 299/2014 година на Добрички окръжен съд.
ОСЪЖДА И. В. В. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на [община] сумата 1077,86 лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: