О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 767
София, 07.11.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева т. д. № 53518 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 118 от 13.07.2015 година по гр.д. № 489/2014 година на Варненски апелативен съд е потвърдено решение № 93 от 26.05.2014 г. по гр.д. № 205/2010 г. на Силистренски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК – признато е за установено по отношение на ответника [фирма], [населено място], че ищецът Община [населено място] е собственик на недвижим имот с обща площ от 56,300 дка, находящ се в [населено място], [улица], съставляващ поземлени имоти с идентификатори № ..6; № ..; № ..; №..; №.. и на основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен констативен нотариален акт № 77 от 05.10.2000 г. на нотариус А. Р. с рег. № 315 в регистъра на Нотариалната камара, с който ответникът [фирма] е признат за собственик на същия имот, придобит чрез апортна вноска по чл. 72 и чл. 73 ТЗ от Община [населено място] в [фирма]. В решението е прието за установено, че ищецът община [населено място] е акционер в ответното дружество [фирма] от учредяването му през 1996 г. През 1998 г. капиталът на дружеството е бил увеличен (решение 25.02.1998 г. по ф.д. № 744/1996 г. на Силистренски окръжен съд) чрез парични вноски на акционерите и непарична вноска от [община] – прилежащ терен към кейова стена от 56,300 дка на стойност 3360000 лева. Апортът е бил вписан без да е взето за това решение от Общинския съвет [населено място] по реда на чл. 21, ал.1, т.8 ЗМСМА и без да е представено писмено заявление на вносителя с нотариално заверен подпис на представляващия общината; без описание на апортната вноска, паричната и оценка и основанието за правото на собственост. Вписването на увеличението на капитала е било заличено от търговския регистър след като с решение по т.д. № 127/2011 г. на Силистренски окръжен съд е било признато за установено, че обстоятелството не съществува – апорт на недвижим имот, представляващ прилежащ терен към кейова стена за укрепване на брега на река Д. с площ от 56,300 дка. През периода от внасянето на апорта до заличаването на това обстоятелство в търговския регистър, прилежащият на кейовата стена терен, включващ алеи, детски кътове и амфитеатър е бил ползван за обществени нужди; [община] е осъществила изграждане на строеж „Крайдунавски парк”, въвеждан поетапно в експлоатация от 28.11.2008 г. до 15.01.2015 г.; имотът не е бил ограждан от ответника, нито ползван за негови нужди. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният от ищеца Община [населено място] иск за признаване на установено по отношение на ответника правото му на собственост върху прилежащият на кейовата стена терен от 56,300 дка в [населено място] е основателен. Съдът е приел, че разпореждането с недвижимо имущество е недействително и като такова не е породило вещно-транслативен ефект поради обстоятелството, че апортираното имущество, предназначено за задоволяване на обществени потребности от общинско значение, съставлява публична общинска собственост, изрично изключена от гражданския оборот – чл. 7, ал. 2 вр. с чл. 3, ал.1, т. 2 ЗОС. Приел е, че извършеното разпореждане чрез внасяне на апортна вноска с недвижимо имущество в капитала на ответното дружество е недействително и като извършено в нарушение на чл. 73 ТЗ без решение на общинския съвет и без писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му. Като неоснователно е отхвърлено и възражението на ответника за придобиването на имота по давност предвид липсата на доказателства за упражняването на фактическа власт с намерение за своене в продължение на пет, съответно десет години и независимо от това поради забраната на чл. 7, ал.1 ЗОС за придобиване на публична общинска собственост по давност.
Касационна жалба против решението на Варненски апелативен съд е постъпила от [фирма]. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решение № 409 от 28.02.2013 г. по гр.д. № 59/2011 г. І г.о. и решение № 299 от 15.11.2013 г. по гр.д. № 1291/2012 г. ІV г.о.) по въпросите следва ли съдът да обсъди доказателствата, сочещи за добросъвестност на владелеца в тяхната взаимна логическа връзка и да цени добросъвестността му на база това дали е владял на основание годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е такъв. Изложени са доводи, че изводът за неоснователност на възражението за придобивна давност е в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк.д. № 1/2002 г. ОСТК ВКС, съгласно което заличаването на апорта в търговския регистър няма обратно действие, т.е. при доказателства, че от момента на вписването му е осъществено непрекъснато, явно и спокойно владение в продължение на пет години, имотът е придобит по давност по чл. 79, ал.2 ЗС. Поддържа се, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въпросът възможно ли е собственикът, владеещ по силата на апортна вноска да придобие имотът и по давност е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд не са налице.
Повдигнатите въпроси кога владелецът е добросъвестен; какво е действието на заличаване на вписване в търговския регистър и условията за възможността за придобиване на право на собственост на различни основания не са обуславящи изхода на делото. Въззивният съд е обсъдил всички въведени от ответника доводи относно правото му на собственост върху имота и в тази връзка е изложил мотиви за недействителност на извършеното разпореждане поради нарушение на чл. 73 ТЗ, както и относно липсата на доказателства за упражняването на фактическа власт с намерение за своене в продължение на пет, съответно десет години, но независимо от тези му изводи, искът е уважен поради констатацията за недействителност на разпореждането с публична общинска собственост, която не може да бъде придобита и по давност. Въззивният съд е съобразил характера на недвижимия имот – прилежащ терен към кейова стена за укрепване на брега на река Д., включващ алеи, детски кътове, амфитеатър, ползвана за обществени нужди, който имот по предназначението си съставлява публична общинска собственост съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗОС, без за това да е необходимо изрично решение на Общинския съвет (ред. ДВ,бр. 44 от 1996 г.), поради което имотът не е могъл да бъде отчуждаван, нито да се придобие по давност – чл. 7, ал.1 и ал.2 ЗОС. Така формираните, съобразени със закона изводи на съда изключват възможността за допускане на касационно обжалване по повдигнатите от касатора въпроси, разрешението на които не би се отразило на решаващия извод за основателност на предявената претенция по чл. 124, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 300 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 19.10.2015 г. с адвокат Н. Бобччева от Адвокатска колегия [населено място].
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 118 от 13.07.2015 година по гр.д. № 489/2014 година на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Община [населено място] сумата 300 (триста) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: