О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 784
София,18.06.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 63 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 365 от 05.11.2012 година по гр.д. № 839/2012 година на Пернишки окръжен съд са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Р. Ц. С. от [населено място] против [фирма], [населено място] за признаване за незаконно на уволнение, извършено със заповед № 28 от 11.10.2011 г.; за възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. В решението е прието за установено, че ищецът е заемал длъжността „търговски директор” при ответното дружество до 28.10.2011 г., когато трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата. Прието е, че уволнението е извършено законно след реално съкращаване на щатната бройка за заеманата от ищеца длъжност, единствена в предприятието. Доводът за незаконност поради нарушение на специалната закрила по чл. 35 ЗМСМА е приет за неоснователен, тъй като към момента на достигане на волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовия договор, ищецът не е заемал длъжността общински съветник.
В касационната жалба против решението на Пернишки окръжен съд, постъпила от Р. Ц. С. са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата по въпросите задължен ли е съдът да изследва настъпило ли е всяко от основанията по чл. 328, ал.1, т.2 КТ, когато в заповедта не е посочено точното основание за уволнение; следва ли работодателят да докаже настъпването на всяко от основанията по чл. 328, ал.1, т.2 КТ; реално ли е съкращаването на щата, когато е налице почти пълно съвпадение между трудовите функции на съкратената длъжност и друга съществуваща по щатно разписание; следва ли намаляването на работата да бъде установено като обективен факт и съставлява ли намаляването на обема на работата основание за съкращаване на длъжност по ръководство и контрол на цялостната работа в предприятието; следва ли намаляването на работата да е свързано с трудовите функции на съкратената длъжност; следва ли съдът да обсъди всички въпроси, свързани с фактите, касаещи съкращаване на щата и намаляване на обема на работата и да изложи собствени мотиви по съществото на делото; в тежест на работодателя ли е да установи всички факти, дали му основание да прекрати трудовия договор извънсъдебно и следва ли съдът да приложи последиците на чл. 161 ГПК, когато страната е създала пречки за събиране на доказателства. Приложени са решение № 1551 от 16.12.1999 г. по гр.д. № 457/1999 г. на ІІІ г.о. ВКС; решение № 1853 от 14.12.2004 г. по гр.д. № 2884/2002 г. ІІІ г.о. ВКС,; решение № 1291 от 01.02.1995 г. по гр.д. № 1010/1994 г. на ІІІ г.о. ВКС; решение № 1289 от 24.01.1995 г. по гр.д. № 909/1994 г. на ІІІ г.о. ВКС; решение от 19.12.2007 г. по гр.д. № 428/2007 г. на САС, решение № 229 от 28.03.1995 г. по гр.д. № 1568/1995 г. ІІІ г.о. ВС РБ; решение № 1371 от 14.07.2004 г. по гр.д. № 2416/2002 г. ІІІ г.о.,; решение № 271 от 30.03.2009 г. по гр.д. № 123/2008 г. на САС; решение № 392 от 14.04.2009 г. по гр.д. № 195/2008 г. на САС и решение № 220 от 07.03.2005 г. по гр.д. № 482/2004 г. на ІІ т.о. ВКС. Ответникът по касационната жалба [фирма] я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пернишки окръжен съд.
Въпросите задължен ли е съдът да изследва настъпило ли е всяко от основанията по чл. 328, ал.1, т.2 КТ, когато в заповедта не е посочено точното основание за уволнение и следва ли работодателят да докаже настъпването на всяко от основанията по чл. 328, ал.1, т.2 КТ не са обуславящи изхода на делото. Във въззивното решение е прието, че основанието за уволнение е посочено точно в писмения акт на работодателя, материализиращ волеизявлението му за прекратяване на трудовия договор – предизвестие от 11.10.2011 г. за уволнение на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата, поради което въпросите относно тежестта на доказване при уволнение на повече от едно основание са неотносими към спора. В този смисъл, неотносимо към разрешените във въззивното решение въпроси е и приложеното към касационната жалба решение № 1551 от 16.12.1999 г. по гр.д. № 457/1999 г. на ІІІ г.о. ВКС, съгласно което, когато уволнението е извършено на повече от едно основания, съдът е длъжен да изследва наличието на всяко от тях.
Не са обуславящи изхода на делото и въпросите следва ли намаляването на обема на работата да бъде установено като обективен факт и съставлява ли намаляването на обема на работата основание за съкращаване на длъжност по ръководство и контрол на цялостната работа в предприятието; следва ли намаляването на работата да е свързано с трудовите функции на съкратената длъжност и следва ли съдът да обсъди всички въпроси, свързани с фактите, касаещи намаляване на обема на работата. Предмет на въззивното решение е законността на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата, предвид което всички въпроси относно уволнение поради намаляване обема на работата не са относими към делото. Неотносими към делото са и приложените решение № 1853 от 14.12.2004 г. по гр.д. № 2884/2002 г. ІІІ г.о. ВКС, съгласно което намаляването на обема на работата и съкращаването на щата са съвместими основания, които могат да бъдат ползвани от работодателя кумулативно; решение № 229 от 28.03.1995 г. по гр.д. № 1568/1995 г. ІІІ г.о. ВС РБ относно разликата между намаляване на обема на работата и частичната ликвидация на предприятието; решение № 1371 от 14.07.2004 г. по гр.д. № 2416/2002 г. ІІІ г.о., съгласно което уволнението по чл. 328, ал.1, т.3 КТ е законно, когато намалението на обема на работата е свързано с дейността, реализирана чрез трудовата функция на премахнатата длъжност; решение № 271 от 30.03.2009 г. по гр.д. № 123/2008 г. на САС, в което е прието, че намаляването на обема на работата трябва е обективно и трайно установено към момента на уволнението.
Въпросът реално ли е съкращаването на щата, когато е налице почти пълно съвпадение между трудовите функции на съкратената длъжност и друга съществуваща по щатно разписание не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Във въззивното решение е прието, че заеманата от ищеца щатна бройка за длъжността „търговски директор” е била единствена в предприятието; че длъжността се е различавала съществено по естеството си от оставената по щатно разписание длъжност „търговски представител”, която не е включвала ръководни и контролни функции. В съответствие с приложените към касационната жалба решение № 1291 от 01.02.1995 г. по гр.д. № 1010/1994 г. на ІІІ г.о. ВКС; решение № 1289 от 24.01.1995 г. по гр.д. № 909/1994 г. на ІІІ г.о. ВКС; решение от 19.12.2007 г. по гр.д. № 428/2007 г. на САС, в които е прието, че съкращаването на щата е реално, когато е премахната съответната трудова функция за съкратената длъжност, въззивният съд е приел, че уволнението е извършено след премахване на единствена длъжност, без да са запазени възложените и трудови функции.
Не е налице и твърдяното противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата и по въпросите следва ли съдът да обсъди всички въпроси, свързани с фактите, касаещи съкращаване на щата и да изложи собствени мотиви по съществото на делото и в тежест на работодателя ли е да установи всички факти, дали му основание да прекрати трудовия договор извънсъдебно. В съответствие с установената съдебна практика, израз на която са и приложените решения № 220 от 07.03.2005 г. по гр.д. № 482/2004 г. на ІІ т.о. ВКС и решение № 392 от 14.04.2009 г. по гр.д. № 195/2008 г. на САС, въззивният съд е обсъдил всички относими към спорното право обстоятелства, произнасяйки се по въведените от ищеца доводи за незаконност на уволнението – нарушение на закрилата по чл. 35 ЗМСМА, прекратяване на трудовия договор на две различни основания и липса на реално съкращаване на щата, формирайки изводите си въз основа на представените по делото писмени доказателства, в т.ч. предизвестие за уволнение на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата от 12.10.2011 г.; удостоверение за избор на общински съветник от 01.11.2011 г. щатни разписания и длъжностни характеристики.
Неотносим към изхода на делото е и въпросът следва ли съдът да приложи последиците на чл. 161 ГПК, когато страната е създала пречки за събиране на доказателства – ответникът работодател е представил всички допуснати от съда доказателства. Доколкото въпросът е свързан с въведените от касатора оплаквания, че съдът е ценил оспорени писмени доказателства, то съобразно установената съдебна практика, съдът е ценил оспорените документи (дата на одобряване на щатни разписания) наред с всички доказателства по делото, в т.ч. протоколна книга за датата на приемане на решение за съкращаване на длъжността и регистър за заповедите на управителя на дружеството и е формирал изводите си след съвкупна преценка на доказателствата.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в производството съдебни разноски в размер на 300 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 28.12.2012 г. с адвокат Т. Ш. от Пернишка адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 365 от 05.11.2012 година по гр.д. № 839/2012 година на Пернишки окръжен съд.
ОСЪЖДА Р. Ц. С. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 300 (триста) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: